Какво е фалшива реклама и защо бизнесът трябва да се бори с нея?

Шайлин Дхар е роден в Делхи, Индия, след като родителите му емигрират от Кашмир. След това цялото семейство се мести в Калифорния, когато той е на 5 години. В момента живее в Ню Йорк, но е пребивавал в Сан Франциско, Торонто, Сиатъл и Индия. Дхар е главен изпълнителен директор и основател на Method Media Intelligence. Компанията е основана през 2017 и основната ѝ цел е да се бори с т. нар. фалшиви реклами (или измами в рекламата, терминът на английски е ad-fraud) в онлайн пространството.

Шайлин Дхар е работил в международни организации, занимаващи се с реклама, рекламни агенции, рекламодатели на брандове, технологични компании, занимаващи се с реклама, и компании, които се занимават с верификация на рекламите. Този опит му носи репутация на експерт по темата с фалшивата реклама и така през 2014 започва да работи самостоятелно в тази сфера, а през 2017 основава своята компания заедно с експерти и съмишленици. Приема фалшивите реклами много срериозно заради по-широките последици, които имат върху икономиката и целостта на отворения интернет.

Той гостува на 26-то издание на фестивала Golden Drum, което ще се проведе в Порторож, Словения, на 17 и 18 октомври 2019 г. под мотото Creativity 4 Change.

В специално интервю за Economy.bg той отговаря на няколко въпроса, свързани с фалшивите реклами и измамата в маркетинга онлайн.

Ако трябва да обясните термина фалшива реклама с две кратки изречения на човек, който няма нищо общо с маркетинга и рекламата, какво бихте казали?
Фалшива е една реклама, когато онлайн рекламодателите плащат с намерението да позиционират реклама пред потенциален клиент, но тя се показва в автоматизиран уеб браузър или целенасочено се показва на грешно място или е скрита, така че да не може да бъде видяна.

Какво означава фалшивата реклама за потребителите?
Имайки предвид, че рекламните бюджети са фиксирани от началото на всяка година, за потребителите измамната реклама означава, че основните сайтове, които посещават, губят приходи за сметка на измамни сайтове, които генерират фалшиви посещения. Основните сайтове, които посещаваме, ще трябва да ни показват повече реклами, за да получат приходите, от които се нуждаят. Това е част от причината много сайтове да се борят с това да предоставят добро потребителско изживяване, като в същото време да балансират с изискванията за приходи.

А какво означава за рекламодателите?
За рекламодателите този проблем създава различни версии на реалността, което е най-лошото за бизнеса - да няма утвърдена истина. Те не знаят до колко хора действително са достигнали съобщенията им, нито знаят колко от тях са приети положително. Финансово бюджетът се губи и тези пари не могат да бъдат възстановени, тъй като, след като бъдат изплатени от рекламодателя, сумите се разпределят към всички подизпълнители по веригата.

Защо превърнахте фалшивата реклама във Ваш личен „кръстоносен поход“?
Не бих го нарекъл личен „кръстоносен поход“, има много неща, които приемам присърце. Но това определено е моят професионален „кръстоносен поход“. Опитът и познанията, които съм натрупал през годините, ми дават възможност да помагам за решаването на проблема с фалшивите реклами. Мисля, че хората все повече трябва да се отнасят сериозно към темата. Интернет икономиката разчита на рекламодателите и тяхната готовност да влагат пари в реклама. Ако това се промени, ще изгубим аспекти от отворения интернет, който доведе до голям прогрес за човечеството.

Има ли фалшиви реклами извън цифровата реклама? Моля, разкажете ни за тях.
Във всеки бизнес има измама, най-вече под формата на доставчици, които използват преки пътища, за да си осигурят доставка до клиент. Измерването на рекламата в телевизията не е достатъчно. Представлява измама, ако телевизиите целенасочено крият информация от рекламодателите. Това, разбира се, не е системна измама, която би могла да е по-голяма от дигиталната. Този мащаб на загуби и измама се е натрупвал във времето, не се е появил просто така изведнъж.

В своя кръстоносен поход срещу фалшивите реклами казвате „Не мрази играча, а мрази играта“. Наистина ли смятате, че тази игра може да бъде прекратена и какви са механизмите за това?
Не мисля, че измамите с реклами могат да бъдат прекратени, но могат да бъдат намалени значително. Ако създадем обективна система за оценка, може да има наказания за тези, които подлъгват клиенти. Независимите и умни хора винаги ще търсят индустрии и пазари, където няма контрол на качеството, защото така най-лесно се печелят пари. Така че е трудно да мразиш играча, който мами, за разлика от мързеливите рефери, които никога не го хващат.

Кой трябва да бъде по-активен в тази борба - правителството или частният сектор?
Това е чудесен въпрос, но мисля, че има лесен отговор. В момента жертвите на този проблем са частните корпорации, така че борбата трябва да се води най-вече от частния сектор. Правителствата са нужни за защита на населението и частните компании от неправомерно поведение. Фалшивите реклами са системен и глобален проблем, който обхваща страни, континенти, юрисдикции и сектори на рекламната индустрия. Би било трудно за което и да е правителство да намери къде може да приложи правила и вярвам, че е много по-лесно всеки играч в частния сектор просто да се увери, че се предпазва.