Кой е най-големият страх на всеки оратор?

В България излиза „Изкуството да говорим“ от британския политик, адвокат и писател Гревил Джанър, съобщават от българския издател на книгата - Locus.

Изтъкнат оратор с богат опит и основател на JSB Group, Джанър е автор на над 60 книги.  Обучил е хиляди хора в изкуството на успешните комуникации и презентационните умения. В „Изкуството да говорим“ дава полезни съвети, похвати и техники за овладяване на стреса преди публична изява, без значение реч, презентация или работна среща.

Включени са и примерни речи и истории за преразказване, а богатият опит и свежият хумор на Джанър ни убеждават, че с правилната нагласа можем да се справим блестящо с всяка поява пред публика. С малки и прости стъпки, с обикновени, но натоварени със заряд думи...

Публикуваме откъс, в който Гревил говори за най-големия страх на всеки оратор и как може да бъде преодолян.

„Най-големият страх на всеки оратор? Онези им­провизирани, спонтанни и неизбежни „няколко думи“. Как се справят професионалистите, когато дома­кините, шефовете или приятелите кажат: „И така, сигу­рен съм, че ще кажеш само няколко думи, нали?“.

Ето какво да направите.

Не бързайте - отделете си колкото можете повече време и опитайте да спечелите още. „Ще говоря с удо­волствие. Но може ли първо да се обадя по телефона, само за да кажа на Бети, че ще закъснея...“. Или: „Разбира се, че ще кажа няколко думи за Джо. Само ми дайте минутка да си събера мислите...“. Или: „Мисля, че първо трябва да чуем Джес и Боб. После, разбира се, с удоволствие ще го­воря и аз...“.

Това е ораторската версия на тактиката, използвана от политиците, когато им се обадят от медиите и им трябва време, за да помислят. „Разбира се, че ще се радвам да говоря с вас“, казват на журналиста. „Но трябва да ми дадете няколко минути. В момента приготвям децата за училище... Току-що излизам от банята... Нека само си до­върша закуската и ще ви се обадя...“

Ако не успеете да намерите правдоподобно оправда­ние да не говорите, усмихнете се. Поемете дълбоко въз­дух. Намерете химикал и лист. Напишете абсолютно не­обходимите елементи. Към тях спадат: имена - особено на човека, на когото благодарите или хвалите, или пък убеждавате, или дори осъждате - плюс един основен аргу­мент. Малко речи трябва да съдържат повече и несъмнено вашата аудитория ще очаква само един, ако говорите без предизвестие. Затова напишете: прекрасен колега. Или: предложението е невъзможно, защото... Или: Джак, убие­цът на великана... Или за каквото става въпрос.

Запомнете: няколко думи трябва да бъдат точно това. Не някаква дълга, неподредена и неподготвена реч. Просто няколко добре подбрани фрази.

Преди да станете, несъмнено ще имате време за основната процедура за релаксация. Поемете дълбоко въздух - през носа - задръжте го, след това бавно издишайте през устата.

Когато започнете, използвайте въведението за за­грявка. „Дами и господа... Колеги... Мери и Джак...“

Моля, не казвайте: „Много се изненадах, че ме помоли­ха да говоря. Нямах време да се подготвя. Ще ми прости­те, ако звуча несвързано. Изобщо не съм свикнал да говоря и ми се ще Джо да не беше настоявал“. Дори Джо да започ­не, както със сигурност не би трябвало, с думите: „Артър пожела да ви каже нещо...“ - дори тогава започнете така, сякаш сте свикнали с това. Усмихнете се. Огледайте се наоколо. А после преминете към онези няколко изречения, които обобщават вашите възгледи, вашето послание или вашия отговор на много милото предложение на Джо да прибавите и своя поздрав...

И накрая, няколко важни неща, които не бива да пра­вите.

 Не се извинявайте. „Много съжалявам, че нямах време да подготвя тази реч така, както бих искал, защото съм сигурен, че щях да се справя по-добре.“

 Не обвинявайте някого друг. „Много съм сърдит на Пол, че не ми даде време да подготвя тази реч...“

 И преди всичко, не проявявайте никой от онези издайнически признаци на аматьора. Не бързайте, не говорете неясно, не губете контакта с очи и не се прегърбвайте. Вместо това използвайте добре об­мислен език. Правете паузи. Дръжте главата си из­правена. Носете невидимата си корона.

Успех!“