петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3557 прочитания

    Знаете ли, че Барон Мюнхаузен е напълно реална историческа личност?

    В България излизат „Невероятните приключения на барон Мюнхаузен“ от Рудолф Ерих Распе
    21 февруари 2020, 10:28 a+ a- a

    През 1785 година в Лондон се появила на бял свят една малка книга за приключенията и пътуванията на барон Мюнхаузен. Читателите разграбили тая книга като топъл хляб. Германският писател Бюргер превел текста от петото английско издание на немски език и дълго време литераторите смятали, че именно той е нейният автор. Но през 1824 година животописецът на Бюргер открил, че истинският автор на тая книга не е Бюргер, а Рудолф Ерих Распе (1737–1794), известен навремето писател, археолог и естественик. Распе е бил високообразован човек, роден в Хановер. Твърде отрано той заминал за Англия и там спечелил широка известност. 

    Човекът, който вдъхновил Распе да напише своите весели разкази, не е измислен. Той се нарича Карл-Фридрих-Иероним барон Фон Мюнхаузен. Родил се е през 1720 година в Баденвердер, близо до Хановер. Няколко години той служил като кавалерийски офицер в руската войска и през 1737–1739 година се бил против турците. Като напуснал Русия, Мюнхаузен се прибрал в родния си град и там останал до края на живота си – 1781 година. По сведенията, оставени от А. Елизен, учен от Гьотинген, барон Мюнхаузен с голямо въодушевление разказвал на приятелите си за необикновените и невероятни свои приключения и пътувания. Неговите разкази били фантастични, весели и наситени с парлива сатира. Те обикаляли от уста на уста из цяла Европа. 

    През 1773 г. Рудолф Ерих Распе  гостува на известния барон и успява да запише и да издаде тези истории, озаглавени „Невероятните приключения на барон Мюнхаузен“. Историите, преразказани от Ангел Каралийчев, вече могат да бъдат намерени и на българския пазар, съобщиха от Colibri. Книгата съдържа оригиналните илюстрации на Гюстав Доре, един от най-големите световни художници!

    Публикуваме откъс, без редакторска намеса: 

    ПЪТУВАНЕТО В РУСИЯ 

    Когато тръгнах за Русия, навсякъде върлуваше дълбока зима. Преди да поема тоя дълъг път, аз си рекох: „Сега му е времето за пътуване – разкаляните пътища са замръзнали от студа и снегът ги е покрил с мека снежна пелена. Шосета като длан пресичат Северна Германия, Полша, Естония и Литва. И тия пътища са станали удобни, без да ги поддържат и да полагат за тях каквито и да било грижи усърдните местни власти“. 

    Пътувах на кон. Този е, то се знае, най-приятният начин да се прехвърля човек от едно място на друго, разбира се, само ако конят и ездачът са на мястото си. Като пътуваш по тоя начин, не 6 зависиш поне от коларите с тяхната неутолима жажда, която ги кара да правят престои пред всяка крайпътна кръчма. 

    Бях облечен много леко и колкото повече задълбавах на североизток, толкова повече усещах студа. Можете да си представите моето учудване, когато тъкмо в това жестоко време ненадейно попаднах в Полша на един нещастен полугол старец. Той лежеше на земята сред пътя, загърнат в жалка дрипава дреха. Тая дреха, то се знае, никак не можеше да защити премръзналия човек от острия вятър. Сърцето ми се сви, като го видях. Макар че сам бях измръзнал до мозъка на костите си, аз му хвърлих своето наметало. В тоя миг дочух глас, който сякаш идеше да насърчи моята милостива постъпка. 

    – Пътнико, твоето добро дело няма да остане без награда! 

    Продължих пътя си по-нататък. Ето че ме настигна нощта в тъмнината. Нито огън, нито звук. Цялата околност – надлъж и нашир – беше покрита със сняг и аз не виждах нито път, нито пътечка. 

    Уморен и измъчен, реших да сляза от седлото. Озърнах се. Видях наблизо един заострен кол – стърчи над снега. Вързах за него своя кон. Събух си ботушите и за да бъда сигурен, че никой няма да ме нападне, стиснах с десницата си единия от моите револвери и се изтегнах на снега. Спах непробудно и толкова хубаво, че когато отворих очи, видях, че беше настанал ден. Не можете да си представите колко бях слисан, като разбрах, че лежа сред едно село в черковния двор. Потърсих коня си. Няма го. Но изведнъж го чух да цвили. Вдигнах очи нагоре и що да видя? – Моят злополучен кон виси най-горе, завързан с юздата на камбанарията. Изведнъж ми стана ясно какво се е случило: аз съм спрял случайно над едно затрупано под снега село. През нощта времето ненадейно се променило. Задухал южен вятър. И докато съм спал, снегът почнал да се топи. Заедно с топенето и аз съм слизал към земята. А онова, което в тъмнината бях взел за кол, било заостреният като шило връх на камбанарията. Без да мисля много, аз насочих нагоре към увисналия кон револвера си и гръмнах. Улучих юздата му. Само след един миг конят ми падна на земята върху краката си. Оседлах го и продължих пътуването си. Додето стигнах в Русия, всичко вървеше добре. В тая северна земя не е позволено зимно време човек да пътува на кон. И тъй като аз имам едно основно правило: винаги да уважавам обичаите на страната, в която се намирам, издирих си една малка шейна с кон и бодро полетях към Петербург. 

    Не мога точно да ви кажа къде се случи това – в Естония или в Литва, – но помня добре, че случката стана надвечер в една тъмна гора. Най-напред, като се обърнах назад, видях един грозен вълк, който, подгонен от страшен глад, тичаше подир мен. Ето го – още малко и ще ме настигне, а нямах никаква възможност да побягна от него. Без да ща, паднах на очите си, оставих коня сам да се измъкне от това трудно положение както намери за добре. И се случи тъкмо онова, което желаех, но за което не смеех да се надявам. Вълкът, без да обръща никакво внимание на моята нищожна личност, прескочи през мен и яростно се хвърли върху коня. За няколко мига излапа цялата задна част на бедното животно, което от болка и ужас се понесе още по-бързо Аз бях спасен. Повдигнах крадешком глава и с ужас видях, че вълкът, така да се каже, се е намъкнал навътре в корема на коня. Без да мисля много, грабнах камшика и с ярост почнах да налагам този нов кон. Неочакваното угощение принуди звяра да се втурне още по-бързо, трупът на моя кон падна на земята и – какво чудо! – тогава вълкът се впрегна вместо коня. Аз от своя страна все по-силно и по-силно работех с камшика, вълкът бягаше бясно напред и за твърде късо време стигнахме благополучно в Петербург. Гражданите по улиците, като ни видяха, останаха много учудени.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 минути
    БСК: От 2030 най-малко 30% от пластмасовите опаковки ще трябва да се рециклират
    Системи за връщане на бутилки и кенчета предвиждат регулации на ЕП
    преди 12 минути
    Mazda и Panasonic сключиха споразумение за доставка на батерии
    Panasonic Energy произвежда батерии и за Tesla
    преди 30 минути
    Проучване: 1/3 от финансовите директори в ЦИЕ тестват решения с GenAI
    Намирането на служители с правилните компетентности е най-голямото предизвикателство при въвеждането на AI, показва анкета на Deloitte
    преди 46 минути
    UBS продава активи на Credit Suisse на стойност $8 млрд.
    Сделката с Apollo е стартирала преди поглъщането на Credit Suisse от UBS
    преди 3 часа
    Очаква се пазарът на смартфони да се възстанови през 2024 г.
    Най-голям ръст се очаква в премиум сегмента, показват данни на Counterpoint Research