Компаниите все повече инвестират в дългосрочни социални каузи за сметка на спорадични благотворителни акции

За 17-и пореден път Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ) ще връчи своите Годишни награди за отговорен бизнес. Те отличават добрите практики на компаниите в областта на опазването на околната среда, образованието, развитието на служителите и цялото общество. Победителите в отделните категории, както и класираните на второ и трето място, ще бъдат обявени по време на тържествена церемония по награждаването на 27 февруари 2020 г. 

За целта на наградите и отношението на българския бизнес към корпоративната социална разговаряме с Левон Хампарцумян – председател на БФБЛ. Вижте какво сподели той пред екипа на Economy.bg.

Г-н Хампарцумян, вече 17 години БФБЛ връчва своите Годишни награди за отговорен бизнес. Каква е целта на наградите?
С Годишните награди за отговорен бизнес – най-утвърдените и престижни национални отличия в областта на социалната отговорност и устойчивото развитие, отдаваме дължимото на работата и резултатите на компаниите, които инвестират в подкрепа на каузи като образование, екология, грижа за служителите, за най-различни уязвими групи, развитие на регионите. Целта на конкурса, който ние от Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ) организираме от 2003 г. насам, е да популяризира авангардната роля на частния сектор в изграждането на по-справедливо общество и по-устойчиво бъдеще. Стремежът ни е да отличим добрите примери и с това да превърнем отговорното поведение в модел за подражание и критерий за успех и в нашата страна. 

Наградите освен състезание са и платформа за споделяне на добри практики в областта на корпоративната отговорност – за всичките тези години на сайта на БФБЛ www.bblf.bg е публикуван впечатляващ архив от разнообразни и вдъхновяващи КСО кампании, от които всеки може да черпи идеи и опит. 

Промениха ли се възприятията за социална отговорност през годините и какво означава да имаш социално отговорен бизнес днес? Наясно ли са компаниите в България с истинския смисъл на понятието КСО?
Разбира се, за 17 години много неща се промениха. Все повече компании са убедени, че не могат да съществуват в собствен балон, а всичко около тях, всяко едно предизвикателство в обществен план, ги засяга пряко, оттук и желанието да инвестират средства за преодоляването им. Пример за такава активна позиция е ангажираността на бизнеса с професионалното образование за преодоляване на недостига на квалифицирани кадри. В този смисъл отговорното поведение на бизнеса не се диктува само и единствено от законодателните изисквания, то е и стратегия за добри резултати в основната дейност, а също и конкурентно предимство, с което се печелят партньори и клиенти, а вече и таланти – знаем, че новото поколение държи да работи за компании с устойчив профил.  

Сравнението на номинациите преди и сега показва, че спорадичните благотворителни акции, каквито бяха повечето кандидатури в първите години на конкурса, вече са заменени от обмислени дългосрочни политики в подкрепа на една или няколко ясно определени каузи. В повечето случаи те са съобразени със спецификата на нашата среда и в много случаи се изпълняват в партньорство с граждански организации и с личното участие на служителите.  

Разширява ли се кръгът на компаниите, които кандидатстват в конкурса? 
В състезанието участват не само представителства на утвърдени международни компании, както беше в началото, а и по-малки и новосъздадени български компании от почти всички сектори от икономиката. Кандидатстват както членове на БФБЛ, така и компании извън Форума, които тази година дори вземат превес, тоест имаме представителна картина на каузите, с които се ангажира бизнесът. Тази картина е и национална, защото от няколко години наблюдаваме тенденция в състезанието да се включват фирми от различни региони на страната. В настоящото издание на Наградите отбелязваме ръст в броя на участващите компании – 78, което е рекорд в историята на инициативата. 

Колко и какви проекти участват в конкурса тази година? В какви общественополезни инициативи, сфери и проекти най-много инвестират компаниите днес? Има ли промяна през последните години?
108 корпоративни проекта за инвестиции в хората, природата и обществото се борят в шестте категории на Наградите тази година. Най-оспорвана е „Инвеститор в обществото” с общо 38 кандидатури, където наблюдаваме ръст от близо 36% в сравнение с 2018 г. Втора по популярност за поредна година е категорията „Инвеститор в знанието” с 24 кандидатури – тя поначало е една от най-популярните. Общо 13 са кандидатурите за титлата „Инвеститор в човешкия капитал и условията на труд”. Също 13 са номинациите в „Инвеститор в околната среда” – категорията, в която компаниите финалисти получават допълнителен бонус, а именно номинация за Европейските бизнес награди за околна среда, чийто координатор в България е БФБЛ. Изглежда, че проектите в обществена полза, в образованието, екологията и за привличане и задържане на кадрите в дадена компания са най-важни за бизнеса в този момент.

Как и по какви критерии се определят победителите в конкурса?
Конкурсът се утвърди като един от най-престижните в своята област и заради журито, което се състои от признати специалисти и върши работата си безпристрастно. В него влизат както представители на институциите, така и на утвърдени бизнес организации (извън БФБЛ), уважавани граждански организации, научната общност, медиите. Обективността на конкурса се дължи на независимостта и професионализма на  членовете на журито, които оценяват проектите по ясни и прозрачни критерии – конкретна полза за обществото, работа в партньорство с други организации, ангажираност на служителите, продължителност и последователност на инициативата, новаторство и наличие на обществено признание. 

Малко по-различна е специалната награда Engage – за нея думата има Международният форум на бизнес лидерите с помощта на Британското посолство. Печеливш е само един от всички номинирани в конкурса проекти, избран по критерия за ангажираност на служителите в реализирането му.  

Използвам случая да поздравя всички кандидати тази година и да кажа, че и аз нямам търпение да видя кои са финалистите и победителите – ще ги обявим по време на церемонията по награждаване тази седмица.

Какъв е смисълът да бъдеш социално отговорен бизнес според Вас и кои са най-големите ползи от това? Форма на маркетинг и реклама ли е КСО?
По света частният сектор е мотор за развитието на икономиката, но и за разцвета на обществото, за справянето с различни социални и екологични дефицити. Така е и у нас, където за все повече компании успехът се измерва не само с приходи, а и с приноса им към обществото. Инвестицията в устойчиво развитие създава допълнителна стойност и за самата компания, а това е начинът тя да привлича и мотивира клиенти, партньори и служители. Не мисля, че някой все още смята, че това е форма на реклама. На нас дори често ни се налага да убеждаваме компаниите да популяризират КСО проектите си – не за да „шумят“ излишно, а за да покажат добрите си резултати и така да са полезни на други фирми и организации. 

Скъпо ли е да си социално отговорна компания днес? Повече пари или повече време и труд инвестират компаниите в социално отговорни кампании?
Финансовите параметри на проектите не са гаранция за успех, дори в нашия конкурс не е задължително да бъдат посочени, защото отлични резултати се постигат не само със значителен ресурс, а и със споделяне на знания, доброволен труд или постоянство в подкрепата на дадена кауза например. Не зная дали е „скъпо“ да си отговорен, но да не влагаш в енергийна ефективност, квалификация на хората си или грамотност на най-младите – ако трябва да се огранича до няколко примера, може да има доста солена цена. 

Какво в тазгодишния конкурс Вас лично Ви впечатли или зарадва най-много в качеството Ви на председател на БФБЛ?
За мен положителното е, че се включват все повече малки и средни компании, което означава, че те също се чувстват отговорни към обществото, убедени са, че промените се постигат с действие и дават своя принос за подобряването на средата в нашата страна. Радвам се и когато информационните технологии се използват за решаване на наболял проблем или се тества новаторско решение с потенциал. А също и в случаите, когато проектите акумулират енергията, знанията и способностите на много хора от различни организации. Добре е вместо граници да издигаме мостове – в това е и силата на каузите.