вторник, 19 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    10175 прочитания

    Какво да четем в изолация?

    Economy.bg попита на какви заглавия са се спрели редактори, писатели, мениджъри и други популярни личности в България
    26 март 2020, 17:33 a+ a- a

    Във време на изолация една добра книга може да се окаже чудесен избор, ако искаме да се разсеем, разтоварим, да научим нещо ново, а защо не и да попътуваме из далечни места. Може би мнозина от вас се чудят какво да четат в момента. Идеи и вдъхновение може да намерите сред редовете по-долу. Economy.bg се свърза с редактори, писатели, мениджъри и популярни личности в България и ги попитахме какво четат в момента. Вижте заглавията, на които са се спрели: 

    Захари Карабашлиев, писател 
     
    В тези дни на дефицит на внимание има един много важен момент, в който, ако успееш да влезеш в света на някоя книга, се случва чудо – оказваш се на друго място. А когато се завърнеш – новините са си същите, но ти си намерил нещо друго.
     
    Напоследък сякаш избирам книги, които обикновено не се определят като „оптимистични“, но пък сме ги живели – без значение дали говорим за „1984“ на Джордж Оруел или „Покривът“ от Георги Марков, роман, писан през 1964 и непубликуван до XXI век поради факта, че не се връзва с официалната линия на Партията.
     
    И друго си мисля, четейки „Покривът“:  колко бързо забравяме, че всички ние живяхме в политическа, тоталитарна карантина половин век. И тези, които я нарушаваха бяха наказвани безпощадно. Писателят Георги Марков плати с живота си. Хиляди други с години затвори, концлагери, изгнание и репресии... 
     
    Мартин Колев, писател 
     
    Напоследък препрочитам класиката ни. Отлагах го с години, но сегашният момент ми стори идеален за целта. Голяма част от канона е налична онлайн ‒ готова да разкрие очарованието и озадачаващата си актуалност. Бай Ганьо стига все по-далеч, но не само се връща, но и отказва да чака пред аптеката. Изолацията е опустял град, сякаш излязъл от разказ на Полянов, но и шанс да надзърнеш в потайните душевни селения, любими на Лилиев.
     
    И в най-тежкото време обаче, напомня класиката, има място за малко човещинка… Когато ми писне от нашия свят, чета комикси. Обичам „Сага“ на Браян Вон и „Хелбой“ на Майк Миньола. Четете и се пазете!
     
     
    Веселина Седларска, писател 
     
    Тези дни са наистина в скоба, не е само метафора. Трябва да съберем, извадим, разделим и умножим неща от живота си вътре в скобата, за да можем да продължим действията с останалите величини от неизбежното уравнение. Отначало си помислих, че е дошло времето на „Червената книга“ на Юнг, която пазя за странен период отпреди Нова година, а какъв по-странен период от това. Но демоните в нея започнаха да се конкурират по количество с демоните от телевизионните новини и я оставих за по-светли времена. И посегнах към вечната купчинка. В нея са подредени книги, които съм чела повече от веднъж и бих чела много пъти. Някак почувствах, че сега искам да мина отново през страниците им. Най-интересното е, че оттам изскачат изречения, които като че ли никога не съм чела преди. Какво има в тази купчинка? „Цитадела“ на Екзюпери, Марк Аврелий, писмата на Сенека до Луцилий, „Животът пред теб“ на Ромен Гари… Междувременно получих „География на мъдростта“ на Ерик Уайнър и не й устоях. Още една прекрасна книга ме намери тези дни – „Изгубени в Америка“ от Джанин Къминс. Изпитвам радост, наслада, трепет да държа такива красиви книги като тези двете нови – те са като обещание, че ще има хубаво време напред, че си струва търпението да чакаме, защото и животът е като книга – тече страница по страница, буква по буква.
     

    Елеонора Гаджева, главен редактор на издателство „Вакон“ 

    От Нова година насам се върнах към четенето. Преди това все имаше нещо по-важно, което да се свърши, а вечер затварях очи веднага щом стигна до възглавницата. Беше ми малко трудно да започна, но сега с огромно нетърпение дърпам по-няколко часа от края на деня и се потапям в света на думите. Давам си сметка, че този красив и интимен свят ми е липсвал, надявам се и аз да съм му липсвала. 

    Вече имам огромна купчина от книги на нощното шкафче и още толкова в списък с предстоящи. В момента чета по две книги едновременно, едната препрочитам, а другата  е нова, така балансирам усещането за нещо минало, но приятно и трепетното чувство от среща с непознатото. Преди да започна да пиша този текст, затворих последната страница от книгата „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри, замислих се, че когато ми е тежко, неспокойно или трудно, се връщам към тази книга и я препрочитам с интерес. Успокоява ме лекотата, чувството за безметежност и аромата на безгрижие, пропили страниците на книгата.  Връщам се в дните на своето детство и тичам боса по поляните, с  коса разрошена от лятото и без посока. Липсва ми това време и усещането, че нищо лошо няма да се случи. 

    Едновременно с нея дочитам и „Кралицата на пустинята“ от Гертруд Бел. Една история, в която има толкова надежда,борбеност и смислен авантюризъм, че ми се иска да изляза и да извикам на всички, които точно в този момент губят надежда: „ще се справим, ще мине и това, ще излезем по-силни, защото има много по-трудни моменти, от които хората са излизали с достойнство.“ Историята на Гертруд Бел е заредена с огромен положителен заряд и усещането, че няма непреодолими перипетии пред човешкия дух. 

    Затова искам да кажа четете каквото обичате, позволете на душата си да се лекува. Поплачете си над хубава книга, посмейте се, намерете сили, преглътнете обидата или зарадвайте себе си, дайте храна на съзнанието си, нека да го накараме да работи в правилната посока. Научете нещо ново. Това правят книгите с нас лекуват и дават посока. 

    Максим Бехар,  журналист, бизнесмен, дипломат и основател на M3 Communications Group, Inc.

    Естествено е сега да чета неща, които през последните месеци съм си купувал от големи книжарници по света, а и електронни книги от amazon.com. Но тази, която сега чета, е от особено ценните книги, подарявани ми през годините от прекрасните ми приятели Жанет и Мартин Захариеви. A те винаги уцелват десетката с книгите, които ми подаряват. Бях я оставил за специална наслада, но сега вместо насладата започнах да я чета ред по ред по-скоро заради огромната необходимост. Being the Boss е написана от двама чудесни автори – Линда Хил и Кент Лайнбек и е издадена от Харвард, любимия ми университет, който завърших точно преди година.

    И така: да бъдеш Бос, най-трудната професия на този свят, е вече филтрирана през очите ми в съвсем друга светлина. Бос, директор, управител, президент, главен редактор... в общи линии е това, което правя от над 30 години, но в книгата открих неща, които ми отвориха широко очите за модерния свят и – най-важното – за модерния мениджмънт. И въобще не е задължително да си „бос“, за да прочетеш тази интересна книга, тя е за всеки – от служителя до студента, както и до много високопоставени мениджъри. Или както гласи едно от мненията на корпоративни мениджъри, цитирани вътре: „Добре ще е тази книга да се прочете внимателно от цялото Федерално правителство“. Е, впечатлен съм, разбира се, и от „трите императива“ за да станеш добър лидер... Кои са те – можете да откриете само в книгата!  

    Стефка Ангелова, съсобственик и управител на издателска къща „Кръгозор“

    В този труден за всички ни момент е голямо предизвикателство да  запазим оптимизма си и да правим планове за бъдещето. Издателската работа е благодатна за вършене от къщи и въпреки че книжарниците не работят и  онлайн магазините компенсират в много малка степен приходите ни, ние продължаваме да подготвяме за издаване предвидените заглавия. Чувствам се мобилизирана много повече от обикновено, защото се налага да  взимам бързи, нестандартни и трудни решения и в същото време се опитвам да съхраня духа на екипа. 

    Саймън Синек, който, освен че е световноизвестен ТЕД лектор и маркетингов консултант, е и голям човеколюбец. Споделям неговата идея за справедливата кауза, която бизнесът трябва да има.  В това „странно време“, както самият го определя, той много ми помага и често прелиствам последната му книга „Безкрайната игра“. 

    От една страна, „се съветвам“ с него какво трябва да прави един ръководител в моменти на криза във фирмата си, когато не става дума за обичайните трудности в бизнеса, а за криза като сегашната. Неговият съвет е всички заедно, целият екип и мениджмънтът,  да обсъждат проблемите и да търсят решения. Съгласна съм със Синек и вярвам, че ако си откровен и „сложиш картите на масата“, хората ти ще те разберат и ще поделят с теб тежестта на положението. Ако всеки, от управителя до най-младия член на екипа, се съгласи да работи за по-малко пари в кризисния период, ако всички излязат по равен брой дни в неплатен отпуск, ще бъде малко по-лесно да се запазят работните места и да се издадат нови книги.  Защото в „Кръгозор“ „майбаси“ за продаване няма.

    От друга страна, в „Безкрайната игра“ Саймън Синек говори за предстоящата промяна в света и, четейки книгата, мога да погледна на сегашната ситуация в  по-широк план.

    Според него съвременният банково-акционерно-олигархичен капитализъм е крайно изкривена, направо изродена форма на капитализма и в последните години тлеят икономически процеси, които ще доведат до краха му. На мене пандемията от коронавируса ми изглежда като перфектната буря, която ще разрази това тлеене и ще доведе до огромни промени в целия свят. В този смисъл горещо препоръчвам „Безкрайната игра“ на българските политици. Добре е да знаят, че и бизнесът, и политиката, и самият живот нямат край, те са безкрайна игра, сменят се само играчите.

    Людмила Филипова, писател

    „Отделям известно време ежедневно да се запознавам с националната и световната ситуация покрай COVID-19. Всеки ден се стремя да чета основно научна литература (статии, книги, доклади), свързана с астрономия и астрофизика. След дипломирането ми преди година като магистър по астрономия към Физическия факултет на СУ (както и по време на следването ми) използвам събраните знания в областта на точните науки, за да ги предавам по увлекателен начин на читателите си.
     
    Такива са поместени в книгите ми „Смисълът“ и „Контактът“. А сега отново чета интензивно по астрофизика във връзка с лекция и научна статия, която трябва да изготвя за семинар по физика до месец и половина. Освен това „книгата“ на Вселената е написана на езика на математиката и физиката и е от любимите ми. 
     
    Освен това всеки ден работя и по проучвания, свързани със следващия ми роман. Те са също в научна и историческа сфера, но този път няма да се занимава с проблемите на цялата Вселена, а с по-близка до нас проблематика.“
     
     
     

    Кремена Димитрова, директор „Комуникации“, Colibri

    Моите препоръки за четене са свързани с идеята да предизвикаме себе си не само физически, но и духовно. Затова подборът ми е на книги, които купуваме, но изискват специално отношение. За мен това са книгите с поезия и книги от личности, на които се възхищавам.

    Моята поетична тройка:

    Елисавета Багряна – „Аз обичам самата любов“. Сборникът показва истинското лице на Багряна, недооценена, нежна, страстна и вечна. 

    Пабло Неруда – „Поезия“, защото винаги е време за Неруда, чиято огнена страст и талант са готови да преборят всеки вирус на посредственост.

    Борхес, „Този търпелив лабиринт от линии“. Борхес е учител по ерудиция и краткост на формата, в която е затворен голям обем и смисъл на съдържанието в нея. 

    Книги за размисъл:

    Алесандро Ходоровски – „Танцът на реалността“.  Ходоровски е харизматичен маг, създател на психомагията и психогенеалогията, един от най-енигматичните визионери на нашето време. Неговата книга е учебник за борба с навиците, предразсъдъците и клишетата. Тя е полет на въображението и провокация за всеки, който е дръзнал да се занимава с какъвто и да е вид творчество. 

    Андрей Тарковски – „Уловеното време“ е неговата изповед-разказ за живота му в изкуството, за  „Иваново детство“, „Андрей Рубльов“, „Соларис“, „Сталкер“, „Носталгия“, „Жертвоприношение“, филми които имаме привилегията да гледаме отново благодарение на Синелибри, фестивалът който предостави правата за излъчване на тези филми на БНТ.

    Том Ханкс – „Рядък модел“, сборник със 17 разказа, всеки един от които е перла в короната на крал Том – най-деликатния и умен актьор, който може да спаси и един редник (Райън), но и цялата планета, след които да отлети на Марс. Шегата настрана, книгата показва редкия писателски талант на Том Ханкс, който ни връща в дните на аналоговите и непосредствени отношения на хората, на истинските приятелство, свързаност и любов.

     
    Алек Попов, писател
     
    Как да ви кажа, в такова време черният хумор много помага. И не само черният, разбира се. Но си даваш сметка колко малко са всъщност тези книги. Корените на литературата са във фарса и карнавала, а не в литургията. „Приключенията на добрия войник Швейк“ е един добър вариант. „Конфедерация на глупците“ от Джон Кенеди Туул – особено подходяща. „Фарс или никога вече самота“ на Кърт Вонегът също не е за изхвърляне, както и всички смешни книги, до които може да се докопате в този момент. Абсурдът помага в абсурдни ситуации. Както казва народът: клин клин избива!
     
     
     
     
    Радко Пенев, писател 
     
    В тези дни на опасения и натрапено усещане за предстояща скръб, когато неизвестността принизява стремежите до инстинкти, струва ми се е удачно да си припомня, че надежда има и бъдещето е красиво. Кротката тишина на принудителния домашен уют катализира инстинктивния копнеж за простор и свобода. Ограниченията сръчкват разума, вадят го летаргията, а може и звучен шамар за осъзнаване да му завъртят.
     
    Просторът е тук, слънцето и синьото небе, безбрежната шир на мечтите също. Какъв по-добър начин да си го напомня от мистичния, приказен и омаен роман на италианеца Барико? Криволичиш с него по морския бряг, слушаш какво си шепнат вълните и се усмихваш. Красота и очакване, приказна надежда и безкрай, които предстоят.

    Едуард Цветанов, официален представител на Revolut за България
    В момента чета Tools & Weapons: The promise and peril of the digital age. Достъпно, детайлно, критично и с приятен американски хумор.
    Препоръчвам книгата на всеки с интерес към дигиталната икономика и финтех сектора.

     

     

    Мариана Тодорова, футуролог и автор
    В момента чета "21 урока за 21 век" на Ювал Харари и "Beyond AI" на J Storrs Hall. И двете книги са на мои колеги футуролози и представят визия за бъдещето.

    Тази за изкуствения интелект чертае картина за обществото, което ще трябва да живее с наличен генерален изукстевн интелект и да посреща всички предизвикателства, свързани с това. А Харари лансира тезата за гъвкава идентичност и “подкожно” наблюдение на човека, което ще даде възможност и ние хората да можем да бъдем хакнати.

    Дарин Маджаров, основател на образователната платформа „Уча.се“
    В момента слушам главно аудиокниги онлайн. Препоръчвам едно страхотно заглавие -
    "Shoe Dog: A Memoir by the Creator of Nike" -  https://www.amazon.com/Shoe-Dog-Memoir-Creator-Nike-ebook/dp/B0176M1A44
    Препоръчвам тази книга, защото имаше моменти, в които си мислех, че понякога ми е било трудно в бизнеса. Прочетох тази история и си ударих 2 шамара.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 16 часа
    Apple води преговори за вграждане на Gemini на Google в iPhone
    Компанията е водила преговори и с OpenAI
    преди 17 часа
    Китайски доставчик на части за Tesla ще строи завод у нас
    Плановете са да бъдат разкрити до 200 работни места край Пловдив
    преди 17 часа
    Президентътвръчи мандат за съставяне на правителство на Мария Габриел
    Тя бе посочена като кандидат за министър-председател от ПГ на ГЕРБ-СДС
    преди 18 часа
    преди 19 часа
    В тази част на София цените на жилищата стигат 7 000 евро на кв. м
    Покупките на имоти на абсолютна стойност над 600 000 евро в столицата растат с 50%, отчитат от Unique Estates
    преди 23 часа
    Паскал Донахю: Ползите от приемането на еврото в България ще са за всички – и за българите, и за цяла Европа
    По време на посещението си у нас председателят на еврогрупата се срещна и с президента Радев