Да лекуваш душата с музика – „Фестивал на терасата“

Илина Михайлова (сопран) е родена във Варна. На 4 годинки започва да свири на пиано. Завършва Музикално училище „Добри Христов“ с пиано и оперно пеене, Консерваторията в София и Милано „Джузепе Верди“. Носител е на първа награда на конкурсите „Парашкев Хаджиев“, „Добри Христов“ в България и „Аслико-Комо“ и „Капри“ в Италия. Има многобройни гостувания в България и чужбина, като само преди няколко месеца се изяви в Атина редом с Маестро Хосе Карерас пред 18 000 публика.

Деян Вачков (бас) е роден в София. Завършил 164. Испанска гимназия. Следва в Консерваторията в София и двугодишна специализация към Миланската „Ла Скала“. Носител на първа награда на конкурс „Панчо Владигеров“ и голямата награда на „Ирис Адами Корадети“ в Италия, награда „Верди“ на конкурса „Белведере“ във Виена. Пял е из най-големите международни сцени между които: „Ла Скала ди Милано“, „Арена ди Верона“, „Болшой Театър“, Пекин, Токио и т.н.

Свързахме се с Деян и Илина, за да ни разкажат за това как Испания се справя с коронавируса, как се отразява строгата карантина на хората, какво е чувството да излезеш от дома след дългия период на изолация, как започнаха да пеят и защо и какво мислят, че ни чака занапред.

И двамата сте оперни певци, единият от София, другият от Варна. Къде и как животът Ви срещна и отведе в Испания?
И.М. Точно преди 20 години се запознах с този прекрасен мъж в Консерваторията, когато аз бях I курс, а той III курс, на едно страхотно весело парти на рожден ден на наш колега. Започнаха блусовете и изведнъж зад мен чух един прекрасен, плътен глас, който каза „Може ли един танц?“ Аз се обърнах и започнах да го търся къде е, защото аз съм 164 см., а той е 194 см. И така извисих ръце и гръб и започна първият ни блус, втори, трети и така не се пуснахме вече 20 години.

Къде Ви завари обявяването на извънредното положение и новината, че не бива да излизате от дома си?
И.М. Извънредното положение ни завари, за огромно щастие, във Валенсия. Аз се бях прибрала на 10 март от София. Трябваше да имаме спектакъл в НДК на „Турандот“, но не се състоя. Наистина имахме късмета да бъдем всички заедно във Валенсия, тъй като имаше много приятели и семейства, които не успяха да се съберат. Може да се каже, че това поне е някаква добра новина.

Как посрещнахте на тази новина?
Д. В. В началото си мислехме, че тази карантина ще ни бъде много трудна, но доста бързо свикнахме с нея. Имахме доста работи вкъщи, които ни ангажираха. Не очаквахме даже да имаме по-малко време, отколкото имахме преди, защото трябваше да бъдем учители с децата и да вършим всички домашни работи. Но като цяло премина добре.
И.М. Веселото беше, че аз развих моите кулинарни майсторски умения, така да се каже. Всички бяха много доволни, само аз не много, защото сега съм 4 кг. в повече и сме много щастливи, че от няколко дни отвориха парковете. Между 21:00 и 23:00 часа спортистите могат да ходят да спортуват и сега теглим ези/тура кой ще ходи, защото и двамата искаме. Беше една карантина, която аз мога да кажа като майка, че чак сега опознах истински характерите на нашите две дъщери, защото по време на нормалния живот всеки бърза за работа, училище, спортове. Някак си нямаш реалното време да си говориш спокойно.
Д.В. Истината е, че от общо 47 дни, преди да отворят възможността всички да излизаме в парка, последните дни минаха много бързо. Последните 15-20 дни, защото точно тогава започнахме да правим нашите концерти на балкона.

Излязохте ли на разходка в неделя (26 април, когато за първи път бе позволено на децата в Испания да излязат навън)? Какво беше усещането след толкова време у дома?
И.М. Първия ден, когато ни пуснаха на разходка, няма да го забравя наистина никога. Разделихме децата, така че да можем да излезем и двамата, защото тук разрешават един възрастен с максимум 3 деца. Така аз излязох с голямата ни дъщеря, за да можем да тичаме и бягаме. Усещането беше наистина неописуемо – да тичаме по улицата, да слушаме само птички, тогава точно беше много горещо, нямаше хора, и паркът беше само наш.
Д. В. И малко по-късно отидох аз с малката дъщеричка на разходка и се разходихме до самия център, където си направихме много хубави снимки, абсолютно сами на големия площад с хубавите църкви и фонтани. Беше наистина впечатляващо.
И.М. Беше много неестествено, но в същото време с един чар, който няма да забравя никога.

Как започнахте да пеете от своя балкон и как това се превърна в ежедневна традиция?
Д. В. Нека Илинка да разкаже как започна нашият концерт, нашият фестивал.
И.М. Нашият „Фестивал на терасата“ започна много спонтанно, когато празнуваха Великден в католическите страни. Това беше 12 април, неделя. След като месец и половина изобщо не бяхме пели вкъщи, за да не притесняваме съседите, към 19:00 часа усетих наистина много силното желание да изляза и да изпея „Аве Мария“ на Гоно. Това е една прекрасна ария. След аплауза в 20:00 часа, когато всички са на терасите и аплодират докторите, които спасяват човешките животи.
Д.В. Вече близо 2 месеца, всеки ден в 20:00 часа в цяла Испания, не само тук при нас или във Валенсия.
И.М. Като премина този аплауз, след 10 секунди си пуснахме колоната и прозвуча тази невероятна музика и аз трябва да ви споделя, че рядко ми се случва толкова... вълшебно – трепереше ми ръката...
Д.В. Беше голяма изненада и за публиката – за нашите съседи, които ни станаха вече публика. Поискаха веднага нещо ново и добре, че имаше подготвена още една ария.
И.М. Изпях O mio babbino caro, една много красива ария на Пучини и след това толкова ръкопляскания, аз усетих толкова много любов и енергия...
Д.В. ...че и аз се включих на следващия ден с арията на тореадора и след това пяхме много и най-различни песни и арии. Вече имаме около 20 излизания. По 2-3 неща изпълняваме всяка вечер – хем да не се натрапваме на хората, хем да имаме възможност да се подготвим, защото може би 80-90% от нещата, които пеем са нови. Пеем не само арии, но и много песни, канцонети неаполитански. 

Сами ли избирате песните си, или имате „запитвания“ от своите съседи?
И.М. След като първите концерти минаха главно в оперния репертоар, решихме да включим и малко популярни песни.
Д.В. Примерно аз изпълнявам много често на Франк Синатра, Елвис Пресли. Всъщност избирахме песните вечерно време, след концерта се вдъхновявахме, влизахме в YouTube и гледахме по-популярните песни, които и на нас много ни харесват и ни допадат и го подготвяхме същата вечер по малко. На следващия ден вече довършвахме нашата подготовка. Общо взето с 1 ден подготовка излизахме да пеем повечето неща.
И.М. Сред много любимите ни изпълнения са „Барселона“ на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе, „Фантомът на операта“ - дуета, изпях даже Frozen – Let it go, за да поздравя все пак и детската ни аудитория.
Д.В. 3-4 наши съседи ни помолиха да изпълним песни, които на тях им харесват. По-специално - на нашата улица е живял един от най-известните испански певци, казва се Нино Браво, който има чудесни песни, много красиви. Той като изпълнител е невероятен и препоръчвам на хората, които не го познават, да чуят неговите песни. Аз успях да изпълня до момента 3 негови песни, които не познавах, но на публиката се харесаха адски много и беше трогващо. Двете жени, които си поръчаха тези песни, пророниха сълзи след изпълненията, така че сме страшно щастливи.

Ясно е какво дава музиката на околните, но в този случай какво Ви носи на Вас?
И. М. Както докторите лекуват тялото на своите пациенти, така ние помагаме да лекуваме тяхната душа с хубава музика. Според мен това помага не само на нашите слушатели, но главно и на нас като изпълнители. Всеки артист в тази карантина има огромното желание да сподели своя талант и професията, която обожава. Така че за мен наистина е душевна нужда да излизам вечер и да споделям хубава музика. И едновременно с това да си сложа някоя рокличка и едно червило, а не да ходя по цял ден с тениска и клинче, както правех преди.

Смятате ли, че културният живот ще се промени, след като пандемията премине, и как?
Д.В. Мислим, че след пандемията хората ще бъдат зажаднели за изкуство, за музика, за събирания, но това ще бъде много трудно. Доколкото разбрахме от театрите, не знам точно в кой месец ще ги пуснат отново, но когато се продават билетите на публиката, ще се продават през ред. Няма да бъде същото, но се надявам всичко да премине по най-бързия и успешен начин.

Как се промени животът в Испания по време на карантината? Как се промени Вашият живот?
И.М. По време на карантината животът на всички много се промени. Според мен зависи и от характера на човек, но за по-енергичните и бурни по темперамент като мен, наистина в началото беше много трудно. Усещах се точно като в затвор. Не бях свикнала изобщо да стоя толкова много време вкъщи. Но както човек е създаден, се приспособява много бързо към всичко.

Смятате ли мерките, които бяха предприети в Испания за правилни? Закъсня ли реакцията на правителството?
Д.В. Смятам, че Испания взе късно мерки срещу коронавируса и срещу тази пандемия. Защо? Когато се върнах във Валенсия в началото на март, минах през Бергамо и ми направи впечатление, че там измерваха температурата на всички пътници, които идват от други държави. Когато кацнах във Валенсия нямаше абсолютно никакъв контрол, а вече се знаеше, че има много заразени в Италия и хората трябва да се пазят. По същото това време знаех, че в България на хората, идващи от Италия, не само, че им проверяваха температурата, но ги поставяха под задължителна 2-седмична карантина. Даже си спомням, че тогава се обадих по телефона на една приятелка, която се беше върнала оттам, вече беше под такава карантина. Говоря за началото на март. 2 седмици след това беше обявено извънредното положение. През тези 2 седмици децата ходеха на училище, всичко вървеше в подготовката на „Фаяс“*, хората се събираха навсякъде.
И.М. Откриването даже беше с милиони хора.
Д.В. Тогава според мен се разпръсна много този вирус и затова и такива са пораженията в момента.

Според Вас какво бъдеще ни очаква?
Д. В. Оттук нататък мисля, че за всички ще бъде трудно. Защо? Защото трябва да свикнем с нови навици, които преди това сме нямали. Когато карантината свърши (тук тя вече влиза във фазите, в които правителството е подготвило), много лесно можем да забравим за проблематиката и да се отпуснем. А според мен трябва да бъдем още по-внимателни, защото до този момент си бяхме вкъщи и беше действително трудно човек да се разболее. Когато сега отново всички сме навън, трябва да свикваме да пазим разстояние един от друг, да носим маски на заселени места, за да не заразяваме другите, защото ние може да нямаме симптоми, но да заразяваме останалите, и също така да предпазим и нас от евентуална зараза.
И.М. Трудностите според мен също ще бъдат за децата. Начинът им на игра – това е нещо, което много трудно ще стане, но бих казала, че всичко ще бъде наред. Хората трябва да запазят чувството си за хумор, да останат позитивни, да правят нещата, които обичат. Винаги е имало и ще има трудности, но трябва да се преодолеят по най-бързия и най-лек начин. Затова ще ви кажем „Бъдете здрави, пазете се и нека съвсем скоро прегърнем нашите близки и заживеем по по-свободен начин, който толкова време ни липсваше“. 

*Всяка година Валенсия празнува края на зимата и началото на пролетта с грандиозeн фестивал. По време на Лас Фаяс (Las Falles) има фойерверки, музика и танци.