В София откриха изложба, посветена на живота и творчеството на Иван Вазов

Фотограф: Аделина Ангелова

Изложба, посветена на живота и творчеството на Иван Вазов, беше открита днес, 9 юли, в София по повод 170 години от рождението на писателя.  Изложбата е в Галерията на открито в Градската градина пред сградата на Народния театър „Иван Вазов“. Организира се от Столична община и Националния литературен музей.

В изложбата са представени и ценни експонати, доказателство за безпределната обич и признателност на целия български народ към Иван Вазов по време на честванията на двата му юбилея – Сребърната лира с венец, дар от Юбилейния комитет, орденът „Св. Св. Кирил и Методий“, Царският указ, с който Вазов е обявен за Народен поет, поздравителни адреси и др. 

„На своя 70-ти рожден ден, през 1920 година, Иван Вазов получава лично от цар Борис III най-високия държавен орден за тогавашното време: орденът „Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Той е единственият, който получава и правото да го задържи завинаги. В същия ден на тържествената церемония в Народния театър, с царски указ, Иван Вазов е провъзгласен за Народен поет. Зад това признание стои не само държавническото решение, а огромната народна любов“, каза кметът на София Йорданка Фандъкова при откриването на изложбата, цитирана от пресцентъра на Столична община.

Фандъкова посочи, че „на днешния ден, преди точно 100 години, на голямата сцена на Народния театър, Иван Вазов произнася своята реч на благодарност. Сигурна съм, че мнозина са чели и помнят част от думите му тогава: „Аз пях за България, защото я обичах. Аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България. Аз прославих нейната божествена хубава природа, защото бях очарован от нея. Аз се вглъбявах в историята ѝ, защото бях пленен от величието на нейния минал живот…Възпях нейните идеали, защото бяха свещени...Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда“.