В мир ли сте със себе си?

По книжарниците излезе „Изкуството да бъдеш спокоен” от Райън Холидей – ментор на десетки успешни личности по света, ръководител на свръхпопулярни кампании за „Гугъл” и автор на хита „Твоето его е врагът”, съобщават от „Сиела“. В предишната си книга Холидей атакува вечния враг, който дреме във всеки от нас и ни нашепва, че не сме достатъчно добри – егото. В „Изкуството да бъдеш спокоен” той обръща поглед към други двама мъчители в живота ни – напрежението и безпокойството.

В живота ни често цари хаос. За известна част са виновни външни фактори – шумното строителство, разговорите по улицата, лаят на кучетата, клаксоните на колите. За друга част сме си виновни сами – липсата на организация, неспособността на кажем не, отровният шепот на егото ни, което ни кара да се нагърбваме с повече, отколкото можем да носим.

Тези условия не са подходяща среда, в която човек може лесно да свърши каквото и да било. Но как така има хора, сполетени от нещастия и трудности, които не само че не стават жертва на напрежението, безпокойството и съжалението, но всъщност именно тогава намират необходимото спокойствие, за да мислят ясно и да създадат най-добрите си трудове?

Авторът на мотивиращи книги и статии и ментор Райън Холидей продължава своя път към спокойствието и продуктивността след световния си бестселър „Твоето его е врагът”. Холидей е световноизвестен маркетингов специалист, ръководил кампании за „Гугъл” и компании от ранга на „American Apparel”, една от най-големите модни вериги в света. В „Изкуството да бъдеш спокоен” (ИК „Сиела“) Райън Холидей разказва личната си философия – когато не позволяваш на празния шум на света да те смущава, тогава владееш живота си напълно и нищо не може да го извади от релси. Защото ако успееш да постигнеш мир със себе си, тогава целият свят може да се намира във война, но ти пак ще можеш да мислиш и да работиш добре.

„Изкуството да бъдеш спокоен” подчертава огромното значение на спокойствието в човешкия живот – далеч от постоянните смущения и дребнави проблеми, които ни карат да живеем без цел и смисъл. Далеч от информационния шум, от преувеличените до колосални размери от медиите и социалните мрежи световни кризи. Рядко осъзнаваме пагубните ефекти на целия този смазващ стрес, на който сме изложени постоянно. Но ключът към по-щастлив и смислен живот – и ключът към успеха – в действителност се крият именно в способността да се изключим от отровата, да намерим вътрешния си баланс и да започнем да практикуваме изкуството да бъдем спокойни.

Публикуваме откъс без редакторска намеса:

„В началото на Американската гражданска война се предлагали сто противоположни един на друг плана как да се осигури победата и кой да бъде назначен да ги изпълни. От всеки генерал и за всяка битка се изливали безкрайно количество критика и неразумни страсти – проявявали се параноя и страх, себичност и високоме¬рие, и съвсем мъничко чувства в посока на надеждата.

Има една удивителна сцена от тия първи отчаяни моменти, когато Ейбрахам Линкълн се обръща към група генерали и политици, събрани в неговия кабинет в Белия дом. Повечето хора по това време вярвали, че войната може да бъде спечелена само с мащабни, решителни битки в най-големите градове на страната, като Ричмънд и Ню Орлиънс, и дори (евентуално) Вашингтон, окръг Колумбия.

Линкълн, човек, учил се на военна стратегия от книгите в Библиотеката на Конгреса, разгръща картата върху една голяма маса и посочва, вместо това, едно малко градче, разположено във вътрешността на заетата от южняците територия – Виксбърг, Мисисипи. Това била крепост, издигаща се над отвесните брегове на река Мисисипи, която се намирала в ръцете на най-силните въстанически войски. Градът не само контролирал корабоплаването по тоя важен воден път, но представлявал и връзка с други важни притоци, както и с железопътните линии, които осигурявали снабдяването на войските на Конфедерацията и на огромните робовладелски планта-ции в целия Юг.

„Виксбърг е ключът – заявява той пред събраното множество с увереността на човек, който е изучавал въпроса толкова старателно, че може да го изрази с най-прости понятия. – Войната не ще може да приключи никога, преди тоя ключ да се озове в нашия джоб.“

Когато това се случва, се оказва, че Линкълн е бил съвсем прав. Ще минат години, от него ще се искат невероятно самообладание и търпение, както и неудържима преданост към делото, ала неговите думи, изречени в тази стая, ще доведат до победа във войната и до прекратяване на робството в Америка – веднъж завинаги. Всяка важна победа в Гражданската война – от Гетисбърг до Марша на Шърман и капитулацията на Лий – става възможна, защото по указание на Линкълн Юлисис С. Грант обсажда Виксбърг през 1863 г. и като превзема града, разделя Юга надве. С присъщата на неговото ми¬слене задълбоченост и интуитивност, без да прибързва или да се отвлича от същественото, Линкълн е съзрял (и твърдо се е придържал към) онова, което неговите съветници и дори неговият враг са пропуснали да видят. Защото е притежавал ключа, отворил вратата към побе¬дата, издигайки се над злобата и безумието на всички онези ранни, противоречащи си един на друг планове.

Както изглежда, в скромния си живот ние се сблъскваме със също толкова голям брой проблеми и тласкани от противоположни едни на други приоритети и вярва¬ния, се мятаме в безброй посоки. Надяваме се, че можем да изпълним всичко, ала тази представа крие в себе си препятствия и врагове. Мартин Лутър Кинг-младши изказва наблюдението, че в душата на всеки човек се води жестока гражданска война – това е войната между нашите добри и нашите зли пориви, между нашите амбиции и принципите ни, между това, което можем да бъдем, и неговото трудно постигане на практика.

В тези битки, в тази война спокойствието е реката и железопътната връзка, от която зависят толкова много неща. Той е ключът…

– Към ясното мислене.

– Към цялостния поглед върху шахматната дъска.

– Към способността да вземаме трудни решения.

– Към силата да владеем емоциите си.

– Към способността да определяме точно целите си.

– Към умението да се справяме в ситуациите на висо¬ко напрежение.

– Към способността да запазваме добрите си отно¬шения с хората.

– Към умението да си изграждаме добри навици.

– Към способността да бъдем продуктивни.

– Към годността за високи постижения.

– Към чувството, че сме се реализирали.

– Към способността да сграбчваме миговете, изпъл¬нени със смях и радост.

Спокойствието е ключът към извора на всичко това.

От него зависи да бъдем по-добри родители, по-добри художници, по-добри инвеститори, по-добри спортисти, по-добри учени, по-добри хора. Да разкрием целия си потенциал.“