Идеи за пътешествия пред Economy.bg споделя авторката на наръчника „Туризъм за заети хора: По билото на Балкана“
В началото на септември в България излезе наръчникът „Туризъм за заети хора: По билото на Балкана. Пътеводител за част I от Е-3 в България: Западна Стара планина“. В него журналистът Ива Петрони и фотографът Димитър Алексов ни повеждат по следите на най-популярния пешеходен туристически маршрут в България - Ком–Емине.
Маршрутът често внушава респект на планинарите със своите стръмни пътеки и 650 километра дължина, но няма причина любителите на върховете да странят от него, смята Ива. Специално за Economy.bg тя сподели 5 леснодостъпни и интересни места за 1 ден с кола в Западна Стара планина. Всички те са подходящи за начинаещи планинари.
1. Лакатнишките скали
Изходна точка: село Гара Лакатник
До природния феномен Лакатнишки скали се стига от с. Гара Лакатник (с кола по пътя София – Мездра – разстоянието от София се минава за около 1,40 мин), с влак по жп линия София–Мездра и автобус.
Ясно маркираната екопътека започва от самия център на селото. Лакатнишките скалите са защитена местност от 1989 г., част от резервата Врачански Балкан. Името идва от характерния завой на р. Искър с формата на сгънат лакът. Достигат височина до 250 м. Наблизо са пещерите Темната дупка, Аржишка дупка, Свинска дупка, Вража дупка и др.
Струва си да се отдели време за Сини вир – водопад, образуван при водослива на р. Пробойница и Петараница. Водопадът е на 30-40 минути пеша от центъра на селото по ясно маркирана пътека с бяло-червена маркировка. Минава се по изключително красивия въжен мост над река Искър, откъдето се вижда част от живописното Искърското дефиле.
В с. Гара Лакатник има много места за хранене. Подходящо за деца. Стабилна мобилна връзка.
2. Малиново вино на х. Тръстеная
Изходна точка: с. Лакатник
ВАЖНО: с. Лакатник и с. Гара Лакатник са отделни населени места. Разстоянието помежду им е 6,5 км по асфалтов път. Достъпът до с. Лакатник е по отбивката на пътя София–Мездра (разстоянието от София се минава за около 2 часа). Може да се стигне с влак по жп линия София–Мездра и автобус първо до с. Гара Лакатник, а оттам до самото с. Лакатник – с кола, редовна маршрутна линия или по маркирана пътека за около 1,30 ч.)
От центъра на с. Лакатник до хижа „Тръстеная” се стига за около 1,30 ч. пеша по ясно маркирана пътека с бяло-червена маркировка, както и по покрит с чакъл път за високопроходими автомобили. Минава се през букова гора и планински поляни с изглед към Лакатнишките скали, Кобилините стени и началото на Парк „Врачански Балкан“.
Х. „Тръстеная” е известна с малиновото вино, което се произвежда на място, добрата храна на хижарката и факта, че е едно от малкото високопланински места, където може да се плаща с карта през ПОСТ терминал. Точно до хижата са останките от средновековния манастир „Св. Панталеймон“ с оброчен кръст, както и две свлачищни езера.
Маршрутът е изключително подходящ за деца. Стабилна мобилна връзка.
3. Проходът Арабаконак
Изходна точка: Ботевград от Северна България и Горно Камарци от Южна
Живописният проход, известен още като Ботевградски проход (носи името Арабаконашки до 29 юни 1942 г.), е най-високата точка – 970 м.н.в. – на пътя между с. Горно Камарци и Ботевград. Дълъг е 7 км и свързва Етрополската планина на изток и планината Мургаш на запад (части от Западна Стара планина).
Пътят е прокаран през 1866 г. от Мидхат паша и до построяването на шосето през прохода Витиня през 1934 г. е основната връзка от София за Северна България. През септември 1872 г. тук е извършен Арабаконашкият обир на турската поща от Димитър Общи. По време на Руско-турската освободителна война през декември 1877 г. в прохода генерал Гурко води ожесточени боеве с османските войски.
До паметникът на загиналите воини се стига за 5 мин. пеша по каменни стълби и ясно маркирана в бяло и червено пътека. Указателният стълб с табели е на самото шосе.
Подходящо за деца. Стабилна мобилна връзка.
4. Мостът до Буново
Изходна точка: с. Буново
До с. Буново в Западна Стара планина се стига по 68 км асфалтов път от София през гара Яна и с. Мирково, от Пловдив – 123 км. през Пазарджик и Панагюрище, по автомагистрала „Хемус“ – през Витиня и с влак по Подбалканската ж.п. линия.
Живописният каменен мост, който е „надвиснал“ над селото, е най-високият ж.п. на Балканите.
Височината му е 30 метра. Под него може да се минава. От май до ноември тук се организират скокове с бънджи. Мостът е изходна точка за хижа „Чавдар” (2,30 ч.пеша по ясно маркирана с бяло и синьо пътека или по 11 км черен път с високопроходима кола). Самата хижата е междинен пункт от прехода Ком–Емине и трансевропейския пешеходен маршрут Е-3.
До с. Буново в Златишко-Пирдопската котловина има и няколко параклиса, сред които и този на Св. Богородица.
Маршрутът е подходящ за деца. Стабилна мобилна връзка.
5. Проходът Кашана
Изходна точка: хижа „Кашана”
До един от най-красивите проходи в Стара планина се стига с кола по асфалтово шосе – 15 км на север от Етрополе и 10 км от Златица. Въпреки че в официалната страница на АПИ проходът е отбелязан все още като затворен за ремонти, по него вече спокойно може да се мине с лека кола.
Проходът Кашана, известен още като Златишки проход, е границата между Западна и Средна Стара планина. Дължината му е 24 км. Използван е от тракийско и римско време за връзка между Мизия и Тракия. През него са преминавали войските на Александър Македонски, Исак I Комнин и Исак II Ангел. През 1443 г. тук се състои битка между кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди и турците.
От най-високата му точка се откриват прекрасни обзорни гледки към Северна и към Южна България. А хижарката на х. „Кашана” – мама Данче – има славата на една от най-гостоприемните в цялата Стара планина, а за баницата ѝ с кисело мляко се носят легенди.
Маршрутът е подходящ за деца. Понякога по завоите мобилната връзка се губи.