2040 е по-близо, отколкото си мислим

В България излезе „Бъдещето на почти всичко“ („Сиела“) от футуриста Патрик Диксън, когото „Уол Стрийт Джърнал“ нарича „гуру на глобалната промяна“.

В увода към книгата Диксън твърди, че надеждното и дългосрочно прогнозиране се базира на мощни тенденции, имащи ясно изразено и последователно поведение през последните 30 години. Такива тенденции са в основата на всяка добре изградена корпоративна стратегия и държавна политика. И дава примери за такива:

•постепенно забавяне на темповете на нарастване на световното население;

•хората се женят все по-късно или изобщо не се женят, което води до по-ниска раждаемост в много общества;

•бърз, но предсказуем спад в цените на цифрови технологии, мрежи и телекомуникации;

•бързо навлизане на всички видове безжични/мобилни устройства и мобилни плащания;

•преход от традиционни продажби на дребно към онлайн продажби, с по-бърза доставка;

•нарастваща свързаност между хора, компании и машини;

•бърз растеж на нововъзникващите пазарни икономики;

•бърз растеж на потребителите от средна класа в развиващите се пазари;

•миграция на стотици милиони хора от селата към градовете;

•масова миграция от по-бедни към по-заможни държави;

•повишаване на глобалната грамотност и броя на висшистите;

•спад в себестойността на повечето стоки за масово потребление;

•ръст в международната търговия (въпреки протекционизма) и в пътуванията;

•формиране на търговски блокове, зони за свободна търговия, валутни зони;

•все по-големи глобални корпорации, сливания и консолидации, с по-къси и гъвкави вериги за доставки;

•бърз растеж на генетичните изследвания за здравни цели;

•развитие на биотехнологичните терапии, включително при стволовите клетки;

•нарастваща продължителност на живота, с подобрено хранене и здравеопазване;

•застаряване на населението на много места като Европейския съюз, Япония, Южна Корея, Китай;

•бурна раждаемост в развиващи се страни като Индия и Нигерия;

•повишаване на социалната роля и трудовата заетост на жените;

•нарастваща загриженост за благосъстоянието на децата и насилието над деца;

•увеличаване на акцента върху безопасността на работното място в световен мащаб;

•повишена загриженост за околната среда/екологията/устойчивото изхранване;

•дестабилизация на държави с големи минерални или енергийни богатства;

•преминаване от войни между нациите към граждански конфликти;

•по-широко приемане на демокрацията, съчетано с недоверие към традиционните политици;

•утвърждаване на гражданските права и социалната защита за уязвимите;

•по-високи клиентски очаквания за удобство, комфорт, стойност, честност, надеждност, бързина на обслужването – и повече оплаквания, когато стандартите не се спазват;

•бърза автоматизация на рутинните дейности в домове, офиси, фабрики;

•навлизане на изкуствения интелект и нарастващ потенциал за държавен контрол.

„Бих могъл да изредя още стотици, касаещи вашата конкретна индустрия или нация. Тези широки тенденции са подробно описани през последните десетилетия и са достатъчно очевидни за анализаторите като мен. Те обаче се развиват много по-бавно от мимолетните пикове, спадове и модни прищевки“, отбелязва ученият.

Ето какво пише още той за дългосрочните тендеции, които касаят всеки един от нас:

Всички тенденции са свързани помежду си

Всяка голяма тенденция има смисъл само в контекста на останалите и си взаимодейства с тях. Нещо повече – вашето лично бъдеще се оформя от бъдещето на над 7,5 милиарда други хора. Ето защо е нелогично и опасно да се съсредоточаваме само върху една отделна тенденция. За жалост, именно това правят много икономисти, биолози, технологични гурута, военни съветници и други специалисти, всеки заровил глава в рамките на собствената си специалност.

Не казвам, че и аз не съм бъркал. Предвиждането на тенденции е рисков процес, който учи на смирение. Ако искате да прецените сами за себе си, ще намерите над 600 YouTube видеоклипове, стотици презентации и статии, както и текста на шест книги, публикувани от 1997 г. насам на моя уеб сайт и посетени от над 17 милиона души.

2040 г. е по-близо, отколкото си мислим

Следващият въпрос може да ви прозвучи странно, зададен от един футурист, чиято кариера се гради върху тълкуване на бързо случващите се промени, но все пак отговорът му е от изключително значение:

Какво всъщност се е променило за последните 20 години? 

Истината е, че въпреки целия шум около скоростта на промяната няма да отнеме дълго да ориентирате един бизнес лидер, току-що събудил се от кома, продължила 20 години. Вероятно само час–два, колкото да му обясните най-важните глобални и социални събития. Нека го наречем Том...

Малко неща наистина биха изненадали Том. За какво ще му разкажете? Пукването на дот-ком балона и атаката на 11 септември; войните в Ирак, Афганистан и Сирия, свързани с ислямските бойци; по-евтините и по-мобилни компютърни устройства; по-бързия интернет, нарасналата електронна търговия и навлизането на социалните медии; технологиите и роботизацията; възхода на азиатската икономика; притесненията относно глобалното затопляне и никнещите соларни инсталации; срива на пазара, тръгнал от кризата с ипотечните облигации; корпоративните скандали; повишаването на възрастта за пенсиониране и тревогите относно пенсионната система; поредното показване на мускули между Изтока и Запада; появата на нови вирусни епидемии; по-автократичните и националистично настроени лидери в държави като Русия, Турция, Унгария, Китай и Америка. Промените сякаш не са една и две. 

Но разходете Том из улиците на коя да е европейска столица и той надали ще съзре радикална промяна, да речем, в модата, музиката, поп културата, политиката, надеждите или мечтите на младите хора. Нещата ще му се сторят почти същите, освен че хората гледат повече в екраните на смартфоните си и пазаруват повече онлайн.

Той без съмнение ще отбележи, че мнозина подобно на него са ползвали смартфони като Nokia 9000 още през 1996 г., разполагащи с уеб браузър, имейл, камера и текстообработка, като цените им ежегодно са падали наполовина. Може би ще добави, че дъщеря му е отваряла по 16 чат екрана едновременно през 1997 г. Повечето други неща, изброени по-горе, също по един или друг начин са били обусловени през 90-те. И така, какво чак толкова ще удиви Том днес?

Млади и стари водят по-сходно съществуване

В развитите страни днес има много по-малко разлики между поколенията, отколкото се наблюдават през 50-те и 70-те години на миналия век. Стари и млади слушат подобна музика, гледат едни и същи филми, носят едни и същи дрехи, предприемат еднакви пътувания и имат сходни ценности.

Хората се хранят повече навън, а стандартът на живот се е повишил. Технологиите са по-евтини. Домовете в Европа и Америка не изглеждат много по-различно, отколкото през 2000 г. Офисите са с по-отворена планировка, а хората носят собствени компютри и мобилни устройства. Но повечето все още пътуват до работното място. Телевизионните новини са в същия стил. Холивудските филмови сюжети продължават да се рециклират, макар и с по-добри визуални ефекти, а големите спортни събития още привличат огромни тълпи. 

Много неща през 2040 г. също ще бъдат удивително сходни

Истината е, че през 2040 г. ежедневието на повечето хора няма да е много по-различно от сега. След 18 години на повечето места по света днешните бебета ще живеят почти по същия начин, както 18-годишните младежи живеят в момента. Ще завършват средно образование, ще полагат изпити и ще се насочват към работа или следване. Надеждите, мислите и мечтите им ще бъдат също като вашите на тяхната възраст. И те ще се оглеждат в огледалото и ще се чудят как ги възприемат околните, ще се надяват един ден да срещнат половинката си и да установят хармонична, дълготрайна връзка. Ще се стремят към щастлив и комфортен живот, ще мислят каква диря ще оставят след себе си, какво правителство искат или ще се борят за по-устойчив свят. И когато на свой ред станат родители, ще имат същите тревоги за благосъстоянието на собствените си деца. Наивно е да смятаме, че човешката природа ще се промени заради дигитализацията, мобилните устройства, роботизираните системи, виртуалната реалност, генното програмиране, социалните мрежи или каквото и да било друго. Трябва само да се обърнем назад и да прочетем историите, писани преди 2000 години, за да разберем колко сходни са дълбоките ни психологически и физически потребности.