В България излиза историята на Facebook от „гуруто“ на технологичната журналистика Стивън Ливи

От 2 февруари 2021 по книжарниците е историята на една от най-големите и противоречиви компании в света – Facebook, съобщиха от издателство „Кръгозор“.

„Пълната история на Facebook – идеализъм или сделка с дявола“ е написана от Стивън Ливи, наричан „гуруто“ на американската технологична журналистика, с личното съдействие на нейния основател и главен изпълнителен директор Марк Зукърбърг.  

Получил специален достъп до централата на Facebook, в продължение на три години авторът провежда редица разговори със Зукърбърг и Шерил Сандбърг и над 300 интервюта с бивши и настоящи служители на компанията. Вкарва ни в офисите и в главите на програмистите и ни представя детайли от фирмената култура и управлението на Facebook, задълбочено и многостранно ни разкрива личността на Зукърбърг, а също и творческите импулси, стремежите към успех, амбициите и алчността на всички в компанията.

Вътрешната информация и неизвестните досега факти, с които Ливи разполага, му дават възможност  да разкаже на читателите от първо лице за аферата с Cambridge Analytica, за влиянието на фалшивите новини върху изборите в САЩ от 2016 г. и за връзката с Русия,  за директната намеса в изборите във Филипините. За пренебрежението относно опазването на личните данни на  потребителите. За противоречивото развитие на секция „Новини”. За моралните дилеми около оставянето или триенето на постове и блокиране на профили. За маниакалното преследване на растежа  и следването на девиза на компанията „Движи се бързо и разрушавай по пътя си“. За нарастващото недоволство от безотговорността на  свръхамбициозния основател и изпълнителен директор на Facebook.

Увлекателно и с брилянтен стил Стивън Ливи безпристрастно и обективно разказва пълната история на Facebook, без да се страхува да задава трудни въпроси: 

Как малкият студентски сайт се превърна в най-голямата социална мрежа в света?

Как тя промени начина, по който общуваме помежду си?

С каква власт разполага  върху живота ни и как ни влияе?

Как се стигна от мечтата на Зукърбърг да свърже хората от цял свят до анатемосването му днес, че е сключил сделка с дявола?

И може ли разрушеното да бъде поправено и Facebook да остане  на страната на доброто?

Какво е бъдещето на компанията… и нашето? 

А нас, читателите, ни пита: даваме ли си сметка как изграждаме нашето онлайн „аз” и как то се отпечатва върху реалното ни „аз”, след като бъде манипулирано, разкривено и дори експлоатирано.

Публикуваме откъс без редакторска намеса:

 Запознах се с Марк Зукърбърг през март 2006 г. По онова време бях старши репортер в сферата на технологиите на Newsweek и работех върху статия за феномена Web 2.0 – етап в развитието на онлайн бизнеса, при който целта на нововъзникващите компании бе да свързват хората един с друг. Говорим за имена като Flickr, Youtube (все още независим стартъп) и MySpace – водеща в относително новата сфера, позната ни вече като „социални мрежи“. Бях чувал за някаква нова нашумяла компания, която постига забележителен успех в средата на колежите, и реших да науча малко повече за нея, евентуално да спомена името ѝ и да цитирам основателя ѝ. Той щеше да участва в PC Forum същия този месец, а това е конференция, която аз редовно посещавам. Затова се свързах с Facebook, за да разбера дали мога да се запозная с Марк Зукърбърг. Разбрахме се да се видим за обяд точно след като пристигне и тогава да си поговорим. Не знаех почти нищо за него и не бях подготвен за онова, което последва.

Когато ни запознаха, ми направи впечатление, че изглежда дори още по-млад от своите 21 години. И друг път се бях срещал с магнати с мъх по горната устна, докато съм отразявал в миналото хакерски прояви и технологични компании. Това обаче, което ме разтърси, беше реакцията му на елементарните ми според мен въпроси относно плановете на компанията.

Просто ме гледаше. Без да продума и дума. Времето сякаш бе спряло и остана тишината. Зачудих се. Този тук беше изпълнителният директор, нали така? Да не е изпаднал в аутистична криза? Разбирате ме, по-късно и други щяха да предполагат същото. Дали не съм написал нещо, което да го е накарало да ме намрази?

По онова време не знаех, че това е типичното поведение на Зукърбърг. Без да знам, се бях присъединил към братството от хора, шашнати от периодите на мълчание на Марк Зукърбърг, подобни на изпадане в транс.

По-късно той полага усилия за справяне с този проблем и започва да дава доста прилични интервюта. (Понякога обаче ледената физиономия пак изплува на повърхността. Един от служителите му я сравнява с „окото на Саурон“. Други, които го познават по-добре, казват, че при тези паузи той просто размишлява на толкова високо ниво, че за него светът престава да съществува.) По онова време обаче за мен това беше странно и изнервящо поведение. Погледнах към спътника му, с когото беше пристигнал – бивш рисков инвеститор на име Мат Колер, който сега работеше в компанията. Вежлива усмивка. Никаква подсказка.

Накрая намерих начин да сложа край на тишината, като смених темата и попитах Зукърбърг дали познава някого от PC Forum. Отговори ми с „не“, а аз му разказах за корените на събитието и го описах като ключово за бранша на персоналните компютри, където Гейтс и Джобс са се изправяли един срещу друг с усмивка на лице и нож в ръката. След като чу тези истории, той поомекна и през останалата част на обяда успя да ми разкаже за компанията си, която основал в стаята си в общежитието. Не сподели обаче за ключовите разработки, които екипът му създава в същия този момент в офиса им на втория етаж в Пало Алто, а именно Open Registration и News Feed, които щяха да сложат ракетни ускорители на компанията му и да изстрелят името му до онези на легендите от миналото на форума.

Отразявам Марк Зукърбърг и компанията му през целия процес от превръщането му от малък стартъп до звезда. През август 2007 г. написах статия за Facebook в Newsweek, като се фокусирах върху трансформацията му от колежански уебсайт в услуга, която има претенциите да свърже целия свят. След като се прехвърлих на пълен работен ден във Wired през 2008 г., Facebook беше един от фокусите на моята дейност. Организирах заснемането на корица с Марк Зукърбърг и неговия идол Бил Гейтс. Направихме интервю по случай 20-та годишнина на Wired. Когато Facebook представяше нови продукти, често получавах правото на предварителен преглед и разговор с Началника. Разговарял съм с него на тема търсачки, виртуална реалност, телефона на Facebook, за кражбата на информация от технологичните компании от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ, за мечтата му да осигури евтин интернет на третия свят. Когато започнах с публикациите си от серията Backchannel на платформата Medium, писах за алгоритъма на News Feed и за екипа за разработка на изкуствен интелект на компанията.

Едно обикновено изявление на екипа, отговарящ за комуникациите във Facebook, ме накара да си дам сметка, че мащабът на амбициите на компанията може да бъде отразен в цялата си пълнота само в пълнокръвна книга. Новината е, че в този ден във Facebook са се логнали 1 милиард души. Това някак си ме отрезви. В рамките на 24 часа една доста сериозна част от световното население е проявило активност в мрежата на Марк Зукърбърг.

Това е нещо ново. От време на време такъв световен интерес може да се прояви по време на излъчването на финала на Световното първенство по футбол или при значимо събитие. Тогава обаче хората са само зрители. В случая обаче говорим за хора, които активно се включват в една-единствена интерактивна мрежа. И този един милиард не е пикова стойност, а нова базова, тъй като Facebook продължава да привлича все повече и повече от населението на света.

Марк Зукърбърг от доста време е говорил за свързването на света и след това постижение нещата изглеждат така, че намеренията му трябва да се приемат сериозно. Ежедневно Facebook започна да поставя рекорди за събиране на най-голям брой хора на едно място и те се свързват с приятели, роднини, познати и личности, които не биха разпознали дори с лупа в ръка, споделят коментари, новини, продават и купуват, организират политически движения, а понякога, за да тормозят останалите, пускат идиотски мемета или… вербуват терористи.

Как се стигна дотук? Зачудих се. Кои бяха предпоставките? Дали изобщо все още младият лидер на Facebook е в състояние да се справи с такъв безпрецедентен феномен и да понесе последиците, които могат да възникнат в резултат на осъществяването на мечтата му да свърже света? Изобщо някой готов ли е, да не говорим за този странен младеж, склонен да млъква по време на разговор?

Това беше моментът, в който реших да се заровя по-дълбоко във Facebook, и идеалната възможност, като се има предвид склонността на компанията да ми сътрудничи. След няколко месеца обсъждане компанията, в това число Марк Зукърбърг и Сандбърг, се съгласиха да ми предоставят безпрецедентен достъп до служителите, както и да окуражат бивши такива да разговарят с мен. Естествено, аз говорих и с много хора, които никога не са работили във Facebook, но са имали досег с нея като спътници, конкуренти, критици, потребители, разработчици, регулаторни органи и инвеститори.

Въпреки епичните проблеми, пред които компанията се изправи след изборите от 2016 г., Facebook спази обещанието си, което ми даде, и аз продължих да навестявам централата ѝ често, като от един момент нататък рецепционистките в различните сгради, които проверяваха документите ми и ми връчваха баджа за посетител, започната да ме разпознават.

След Нигерия съм интервюирал Марк Зукърбърг лично цели шест пъти: в офиса му със стъклените стени, на покрива на централата, в Лорънс, Канзас, и в дома му в Пало Алто.

Очевидно е, че след изборите от 2016 г. и кризите с фалшивите новини, спонсорираните от държавата манипулации, стриймването //излъчването в реално време на самоубийства и убийства, на речи на омразата, Cambridge Analytica, пробивите в базите с данни, нарушенията с личните данни, ненавременните напускания на служители, както и инцидента, за който се твърди, че Марк Зукърбърг бил сервирал на изпълнителния директор на Twitter Джак Дорси недопечено козе месо, за Facebook започна да се говори по коренно по-различен начин.

Ето какво открих аз: проблематичната „версия“ на Facebook след изборите не се отличава по нищо отпреди, а е чисто и просто продължение на това, което Марк Зукърбърг стартира петнадесет години по-рано в стаята си в общежитието. Това е компания, която едновременно се облагодетелства и страда от произхода си, от жаждата си за растеж, от идеалистичната си ужасяваща мисия. Нейната дързост, и тази на лидера ѝ, водят до успехите. И за същата тази дързост трябва да се заплати висока цена.

Всеки проблем, пред който се изправя Facebook по време на следизборните перипетии, е в резултат на две неща: безпрецедентната мисия да свърже целия свят и последиците от безразсъдната скорост на нейното осъществяване. Проблемите, в които е затънал Facebook през отминалите три години, произтичат почти изцяло от решенията, взети през годините преди тях, главно в периода 2006 – 2012, когато са правени ключови избори в полза на поддържане на светкавичната скорост за свързването на всеки с другите по целия свят, съпроводени с твърдото намерение нанесените щети да се отстраняват на по-късен етап. Сега Facebook си признава, че щетите са се оказали далеч по-мащабни от очакваното и няма да е лесно да бъдат поправени. Въпреки скандалите Марк Зукърбърг и екипът му са категорични, че Facebook си остава сила на доброто в този свят.

В определен смисъл историята на Facebook върви ръка за ръка с историята как цифровите технологии са променили живота ни през последните няколко десетилетия. Не само Facebook, но и всички технологични гиганти, които са трансформирали ежедневието ни, са подложени на критичен поглед отблизо. Всички те се крепят на идеализма на основателите си, но сега ги виждаме по-скоро като част от сделката на Фауст с дявола: чудесата, които те ни носят, имат цена – нашето внимание, правото ни на личен живот, доброто ни възпитание. И сега треперим от страх пред тяхната мощ.

Най-много от тази на Facebook, който следва повелята на основателя си: „Движи се бързо и разрушавай по пътя си“… и го прави. Защото по време на последното ми интервю с него Марк Зукърбърг ми обясняваше как ще поправи разрушеното.

Това е историята на Facebook. Тя, разбира се, започва с Марк Зукърбърг.