Какво четат PR лидерите: Добромир Стоянов, Billa България

Добри Стоянов, PR мениджър в Billa България. Снимка: личен архив

Аз съм от онези, които излизат за нов костюм или риза (като корпоративен PR това е необходимото фешън зло) и в крайна сметка не стигам до магазините за дрехи, а минавам през всяка възможна книжарница. Така вместо с една риза се прибирам с поне 5 – 6 нови книги. А дойде ли Панаирът на книгата – и пролетното, и коледното издание, отивам да разгледам набързо с раница за планина, която „ама хич нямам идея как се пълни“. Резултатът е: вкъщи имам толкова много книги, които не знам кога ще прочета, че нямам библиотека, а по-скоро „антибиблиотека“, както казва Насим Талеб.

Затова бих разделил отговора на въпроса на две: книгите, които в момента са на шкафчето ми, и книгите, към които винаги посягам. За онези, които чакат своя ред, може да стане дума друг път.

За добро или за лошо нямам дисциплината да хвана една книга и „да я изям“. Това е и причината на нощното ми шкафче винаги да има поне 4 – 5 книги, като една от тях задължително е от втората част на списъка.

Напоследък чета много биографии и автобиографии – на хора от бизнеса, на музиканти, на писатели („За писането“ на негово величество Стивън Кинг е просто задължителна за всеки, който си вади хляба с помощта на думите). В момента мемоарите на Сам Уолтън, създателят на Wallmart са ми настолното четиво. Колкото и да е „украсена“ тази биография, няма как човек да не се впечатли от историята за създаването на империя.

Друга книга, която чета в момента, е „Размисли на сенсей Стефан Хинков за бойните изкуства“, събрани от Добромир Друмев. Освен че храни страстта ми за самоусъвършенстване чрез айкидо, тази книга ми отваря очите за светогледа на Изтока, но пречупен през призмата на Западния човек. От „Размислите“ всеки човек може да научи много, независимо дали е CEO, PR директор, мениджър на средно ниво или само ентусиаст.

Третата книга, която чета в момента, е „Голямата обиколка на Римската империя“ на Джери Тонър и неговото alter ego Марк Сидоний Фалкс. Човекът е просто прекрасен – представя ни великолепието на империята и нейните забележителности през погледа на хората от онова време, базирано на текстове от Античността. За мен като човек с класическо образование това е променяща светоусещането книга, за което заслугата е и на изключителния превод на Паулина Мичева. Където и да отида на екскурзия в рамките на империята, вече нищо няма да е същото.

В последните години преоткрих любовта си към комиксите. Израснах с „Дъга“ и Астерикс, но запознаването с класически представители на „деветото изкуство“ като историите за Лъки Люк и Батман, определено ми разшириха светогледа. В момента преживявам културен шок с „V като Вендета“. Не съм предполагал, че ще бъда впечатлен от антиутопична история след „прекрасния нов свят“ на Хъксли, но това е чисто интелектуално удоволствие.

И така стигаме до книгите, към които винаги посягам. Това може да е в моментите, когато не знам какво ми се чете, или при емоционални флуктуации – положителни или не чак толкова. Няма как да не поставя категорично на първо място ОГРОМНИЯ Сър Тери Пратчет. Която и история от „Светът на диска“ да хванете, няма да сбъркате. Личният ми фаворит е „Малки богове“, защото „един Бог е толкова могъщ, колкото е силна вярата в него“, а същото важи 100% и за брандовете. Като корпоративни PR-и не сме ли вид проповедници на бранда и не се ли борим за вярата на потребителя?

На второ място сред личните ми Пратчет фаворити е „Истината“. Няма как да се преразкаже тази сатирична пародия на медийния свят, тя трябва да се преживее и усети.

Когато искам да усетя красотата на света, винаги посягам към „Морската карта“ на Артуро-Перес Реверте. Испанецът разказва изключителни човешки истории, дори и когато в тях е замесен дяволът, както е в „Деветата порта“. Но „Морската карта“ е книгата, която предизвиква най-силни емоции в мен. А и последното изречение: „Трябва да си намеря добър кораб“ за мен е символ на вечния оптимизъм и дори на стремежа за кариерно развитие.

Друг автор, на когото знам, че винаги мога „да разчитам“ е Виктор Пасков. За мен е силно недооценен, но съм убеден, че в България човек не би трябвало да може да завърши гимназия, ако не познава „Балада за Георг Хених“ и изключителната „Аутопсия на една любов“.

И като стана дума за съвременни български автори, няма как да не спомена двама. Първият е Андрей Велков с неговата „Ерата на паниката“. За мен това е тежък ъндърграунд със сайбърпънк и дори хардкор елементи, но ни показва, че винаги трябва да сме нащрек, защото не се знае как „злото“ ще се прояви и дали няма да ни превземе, без да се усетим.

Финалът няма как да е нещо различно от поезията на Борис Христов. „Самотният човек“ и „Вечерен тромпет“ са шедьоври, към които се обръщам, когато съм „зациклил“ и когато съм обхванат от вдъхновение и трябва да канализирам положителна енергия.

И накрая бих искал да споделя цитат от една от книгите, които споменавам в този текст. Това са думи, които всеки PR трябва да чува на първата си лекция или на първия си работен ден: „Добре. Вече разбираш всичко. Това е първият ден от вечността, която те очаква. Първият ден от ерата на паниката“.

Вижте профила и актуалните позиции за работа и стаж на Билла България ЕООД в JOBS.bg

Вижте още материали от рубриката на Economy.bg „Какво четат PR лидерите?":

Лора Петрова, Аджибадем Сити Клиник
Румяна Парушева, Сименс България
Диляна Дойчинова, Telelink Infra Services
Александър Александров, Кросроудс България
Мария Джерекарова, Related PR
Рая Стефанова, Параграф 42
Ива Григорова, MSL Sofia
Любомир Аламанов, SiteMedia Consultancy
Соня Славчева, Well Done
Ана Арнаудова, All Channels
Максим Бехар, M3 Communications Group, Inc.
Елина Цанкова, Карлсберг България АД