четвъртък, 02 април 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    35243 прочитания

    Основателят на TED: Заобикалям се с по-умни хора, от които мога да уча

    За TED, за новите проекти, за познанството с най-великите умове на планетата, за любопитството и значимите въпроси днес, Ричард Саул Уърман пред Economy.bg
    23 януари 2014, 14:54 a+ a- a

    Credit: Ms Natsuko Utsumi

    78-годишният Ричард Сол Уърмън се смята за пионер в практиката да прави информацията лесно разбираема. През 1984 създава конференцията TED. През 2001 продава правата й на фондацията Sapling Foundation и на нейния създател Крис Андерсън. Уърмън е архитект, дизайнер, преподавател в редица университети, консултант на множество компании и автор на 83 книги. Освен TED той създава конференциите EG, TEDMED и WWW, проведена миналата година. Следващите конференции, върху които работи, са 555, FedMed и Geeks and Geezers. Автор е и на проекта Urban Observatory, който сравнява 16 града по различни признаци едновременно - от броя на катастрофите до времето в тях. Има бакалавърска и магистърска степен по архитектура от Университета в Пенсилвания. Носител е на многобройни награди и звания.
    Свързахме се с г-н Уърман по Skype, за да ни разкаже за основаването на TED, за новите проекти и за въпросите, които го вълнуват днес.

    На какво се дължи успехът на TED?

    Г-н Уърман, каква беше идеята Ви, когато създавахте TED?
    Всеки ме пита за TED, а това изглежда толкова отдавна. За мен по-интересни са следващите проекти, върху които работя, а не миналите. Ако знаеш как да направиш нещо, не трябва да си правиш труда да го правиш. Ако вече знаеш как да направиш нещо, направи нещо друго. В живота си винаги трябва да се поставяш под риск да не знаеш какво правиш. Винаги трябва да започваш, незнаейки, а пътуването е да разбереш отговорите. Да тръгнеш от незнание към разбиране.
    Голямото откритие на TED, а имаше много малки новости, беше просто наблюдение. Наблюдението се случи през 1983. Първото TED събитие се състоя през февруари 1984. Така че догодина през февруари TED ще чества 30-та годишнина. Та наблюдението, което направих през 1983, беше, че технологичният бизнес, развлекателната индустрия и дизайнерската професия (Technology, Entertainment and Design - TED) все повече се обединяват в една дисциплина. Това сега изглежда като нещо подразбиращо се. Но по онова време никой не разбираше за какво говоря. Трудно убеждавах хората да дойдат. Изгубих пари. Идеята изглеждаше абсурдна на хората. Но веднага след първата конференция те осъзнаха, че това е изключително преживяване. Такова, че се занимавах с него 18 години, разпродаваше се година предварително, без реклама, без преса, без публичност, без да се обявява кой ще дойде, вирусно, преди интернет, се разпродаваше, защото хората разказваха на други хора и така идваха хиляди. И това беше много интересен етап от живота ми.
    Имаше много други новости. Аз премахнах панелите. Премахнах това богати бели мъже с костюми да си говорят един с друг. Премахнах дългите въведения. Премахнах дългите речи. Премахнах катедрите, зад които стоят. Премахнах голф курсовете като причина, заради която хората ходеха по конференции. Премахнах запазените места за лекторите. Премахнах много неща. Аз винаги съм на сцената, през цялото време на лекцията. И ако някой каже нещо, което не разбирам, ставам и го прекъсвам. Ако кажат нещо скучно, ги карам да слязат от сцената.

    На тези новости ли се дължи успехът на TED?
    Аз се опитвах да направя най-добрите конференции в света, а TED в момента се опитва да промени света. Нямам нищо против, но това е различна мисия. Това са две различни мисии. Аз не се опитвам да променя света.

    Как си обяснявате факта, че TED конференциите предизвикват такъв интерес по света?
    Преди TED 90% от всички срещи бяха бизнес срещи с една-единствена тема, често в рамките на една индустрия или в рамките на една компания, обсъждащи близки въпроси. Например, ако е медицинска конференция, те обсъждаха единствено болести. Ако пък е бизнес конференция, те обсъждаха само бонове, акции и т.н. Никой не излизаше извън рамките на индустрията си, никой не се срещаше с хора извън индустрията си. След това създадох TED, където можеш да се срещнеш с хора, които се занимават с неща, за които може да не знаеш нищо. Получи се много интересно. Можеш да срещнеш президент на компания или заможен човек, или човек от развлекателната индустрия, или цигулар, или илюзионист. Всеки от тях можеше да стои до теб. Стана толкова популярно, че един по един хората започнаха да мислят, щом един такъв забавен дребен човек може да прави това и да има успех, защо и ние да не можем да правим такива конференции. И в момента има бум на такива конференции, не само TED, но хиляди конференции, в основата на които стои тази свобода.
    Въпросът е защо има такава жажда за тези конференции при всичките тези социални медии, които имаме. Колкото повече социални медии имаме, толкова повече не би трябвало да ходим на конференции. Но не се получава така, защото знаем, че това не е достатъчно. Знаем, че имаме нужда да отидем и да се срещнем с различни хора. Да говорим с тях. Няма нищо по-добро от разговор между двама души.
    Защото различното е това, към което трябва да отправим поглед. Повечето хора търсят компромис за решаване на проблемите си. Малко от това, малко от другото и така получаваме одобрението на всички за нещо. Аз подхождам различно. Интересуват ме различните алтернативи. От една страна, можеш да си седиш изолиран в къщата си в малък град, използвайки интернет, телефон, социални медии, или пък да си екстровертен и предпочиташ да излезеш и да се срещаш с хора. Противоположностите са интересни.

    За глада на хората за нови идеи и за конференциите като бизнес

    Защо хората днес изпитват такъв глад за нови идеи?
    Хората винаги са били гладни за нови идеи. Гарантирам ви, че ако ви върна в 1910, ще се чувствате по абсолютно същия начин. Ние сме надменни, считайки, че живеем във времена на големи промени. Че живеем във времена на голям страх, на икономически войни. Арогантни сме, считайки, че времената, в които живеем, са толкова важни. Всички времена са били важни. Нашето време не е по-специално. Това са глупости. Виждаме го така, защото живеем днес. Но животът ни е само малка част от историята. А такава малка част от историята преди 100 години е била също толкова специална.

    Този глад за нови идеи дава почва за развитието на процъфтяващ бизнес, включително и в България. Трябва ли да плащаме за това в ерата на свобода на информацията?
    Всичко е бизнес. Ако аз провеждам конференция и ако поканя лектори, определено трябва да им платя някаква минимална сума поне за хотел и храна. Трябва да си възвърна по някакъв начин тези пари. Така че това е бизнес моделът. Можеш да таксуваш хората по-малко или повече, но това е моделът.

    За новите проекти WWW и 555, и защо Big Data е нещо безсмислено

    С новите си концепции WWW и 555 Вие експериментирате с нови модели за конференции. Защо?
    Преди година направих конференция без презентации (бел. ред: конференцията WWW). Просто целият разговор беше една импровизация, без програма. Лекторите не се познаваха. Не можеха да си носят записки. Нямаше екран зад тях. Те бяха обърнати с лице един към друг, а не към публиката. Всичко беше различно. Проведох конференцията на място, на което никой не искаше да отиде. Направих всичко, което не се предполага за една успешна конференция, и това беше най-добрата конференция в живота ми. Най-добрата дискусия, на която съм присъствал. Беше интелектуален джаз. Беше импровизирана конференция с участието на най-добрите експерти, които някога съм събирал. Беше и конференцията с най-малко публика.
    За следващата конференция 555 концепцията е „finding the future first”. Петима от най-великите хора на планетата ще прогнозират в пет различни града следващите пет години на база на техния опит.

    Не е ли работещ форматът на TED?
    Защо трябва да имаме само един модел кола? Или само един тип къща? Един тип рокля? Обувки?

    Напоследък много се говори за Big Data. Вие какво мислите за тази тенденция?
    Да, напоследък много се говори по конференции и в бизнес изданията за Big Data. Според мен Big Data е глупав термин. Това, което искаме, е Big Understanding. Big Data е нещо безсмислено. Това е, като да имаш нещо голямо просто защото е голямо. Идеята не е да имаш повече полицаи, а по-голяма сигурност. Важно е изпълнението. Не е важен столът, важен е комфортът. Въпросът не е да имаш лампа, а да имаш светлина. За мен това е по-интересно. По-интересно ми е как да водим разговор. Как да създам ситуация, при която хората разговарят, както преди 2500 години в древна Гърция.

    За познанството с най-великите умове на планетата, за любопитството и за това, какво прави денят интересен

    Направили сте множество конференции в живота си, срещайки се с някои от най-великите хора на планетата. Какво е чувството да имаш най-големите умове на Земята около себе си?
    Аз научавам толкова много от хората, които са по-умни от мен. Опитвам се да се заобикалям с по-талантливи и по-умни хора от мен. С хора, които имат отговори на безкрайните въпроси на любопитството ми за света. Ето например по-късно днес ще имам среща с един от най-добрите океанолози. Следващата седмица ще се видя с един от най-добрите архитекти – Моше Сафди. Имам планирана закуска за следващите дни с Франк Гери, отново един от най-добрите архитекти. Имам среща и с един от най-добрите доктори – Дейвид Ейгъс, който написа книгата The End of Illness. Говоря и се заобикалям с хора, от които мога да уча. Аз съм незнаещ човек, който се опитва да научи това, което не знае. Моята задача всеки ден е да пълня по-малко този празен джоб, представляващ моето незнание.

    Все още ли сте любопитен?
    Написал съм 83 книги. Направил съм 40 конференции. Планирам още три конференции. Работя върху две книги. Отново започнах да рисувам след 50 години. И догодина ставам на 79 години.

    Споделяте, че книгите Ви са пътуване от незнаенето към познанието.
    Точно така. Винаги пиша книги по теми, които не разбирам.

    Това ли е начинът за научаване на нови неща?
    При мен поне е така. Не се опитвам да кажа как да се направи нещо. Това е разликата между мен и много други. Не всички, но много други. Повечето хора се държат така сякаш разбират от нещо. Демонстрират колко са интелигентни. Демонстрират експертизата си. Аз демонстрирам своето невежество. Аз съм празен лист. И се опитвам да намеря начин да открия отговорите на въпросите си. И когато получа отговори до степен, която ме задоволява, аз продължавам да се интересувам от друга тема, независимо дали е медицина, кучета, някакъв спорт, пътуване или някаква теория. Или ...в момента работя върху картографски проект, наречен Urban Observatory, който сравнява градове по различни признаци едновременно. Това е един от най-големите ми проекти. Това е картография, която е един от значимите ми интереси. Защото на всичко аз гледам като на карта. Например ако правя преглед на това как дадена компания се е представяла през годините, това е карта на успеха или провала й. Всичко за мен е карта. Или модел, който прави нещата разбираеми.

    Има ли човек, на когото се възхищавате? Имате ли си ментор?
    О, да. Но най-големият ми ментор е това, което съм направил. Иначе архитектът Луис Кан беше ментор за мен. Друг важен човек за мен беше археолог, защото съм се занимавал и с археология. Също Франк Стантън, един от президентите на телевизия CBS. Имахме обща компания с него. Имам изключителни хора в живота си. Джонас Солк, който разработи ваксина срещу полиомиелита, също ми беше близък приятел. Това са хора, които са много важни за мен. Това са моите ментори. Щастлив съм, че съм имал такива хора около себе си. Но животът ми е много обикновен. Баща ми имаше фабрика за пури. Никога не беше ходил в колеж. А семейството на майка ми бяха месари, но според кашер ритуала. Много обикновени хора от цялата страна с корени от Полша и Русия.

    Какво научихте от всички тези умни хора около Вас?
    Да имам интересен ден и утре. И това е, което правя. Денят ми да е интересен. Но моето определение за интересен е различно. Интересен не означава денят да е успешен. Денят е интересен е, когато има нещо, което движи стрелката близо до разбирането на живота. А понякога разбираш живота, когато се проваляш. Така че не е щастието, което прави денят интересен.

    За значимите теми днес: за нуждата от Minister of Understanding, за разликата между ученето и образованието, за добрите въпроси, за корупцията и лъжата

    Ако бяхте продуцент на новини, каква би била важната новина днес?
    Бих се опитал да хвана даден въпрос и да го направя разбираем. Бих заменил политическите заглавия, като бих се опитал да направя темите разбираеми. Всяка страна вместо да има правителство с министър на образованието, министър на войната или нещо подобно, всяка страна трябва да има министър, отговорен за разбирането на живота (Minister of Understanding). Не човек, който да отговаря за пропагандата или който отговаря за медиите, но министър, който наистина прави даден въпрос разбираем, така че всеки човек в обществото да може да го обясни дори на малко дете. Той наистина трябва да прави публичната информация публична, разбираема и свободно достъпна. Нищо от това не е налице по света. Така че това би било нещото, което бих направил, ако управлявах новинарска компания. Това би било кредото ми. И щях да бъда в затвора за това, защото това е незаконно.
    Друго разрушително твърдение, което е вярно, но би променило цялата образователна система, е, че ученето е запомнянето на това, което ти е интересно. Това е революционно твърдение, защото никоя учебна програма в света не е изградена по начин, който да отчита това. Аз не вярвам в образованието, вярвам в ученето. Има фундаментална разлика между двете. Образованието се случва отгоре надолу, докато ученето се случва отдолу нагоре, произлиза от любопитството на хората.
    В новинарския бизнес е важно и нещо друго. В думата question (въпрос) това, което е важно, е първата част – quest (търсене). Добрият въпрос (question) съдържа в себе си частта на търсенето (the quest). В добрия въпрос се съдържа и отговорът. Вие сте в един много труден бизнес, където почти трябва да знаете отговорите. Иначе останалото е „Как си?”, „Как върви?”. Това не са въпроси, защото липсва елементът на търсенето (the quest).
    Помислете в работата си за елемента на търсенето (the quest), когато задавате въпроси. Помислете и за отговора не като информация, а за тази част от думата информация (information), която съдържа думата информирам (inform). Всъщност ставате информирани чрез отговора на търсенето ви. Или с други думи, това е информираното търсене (the informed quest).

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 минути
    АИКБ предлага страната ни да въведе немския модел за запазване на заетостта
    От работодателската организация разясняват разликите за 60% подкрепа у нас и в Германия
    преди 37 минути
    4 нови щата издадоха директиви за оставане у дома
    Вече около 80% от американското население е под блокада
    преди 2 часа
    COVID-19 отложи отварянето на 1070 хотелски стаи в София
    Хотелският пазар е блокиран заради пандемията, която спря бизнес и туристическите пътувания
    преди 3 часа
    4777 нови безработни са се регистрирали само за ден у нас
    По-голямата част от тях са посочили като причина въведеното извънредно положение
    преди 3 часа
    Красимир Вълчев: Ще се наложи да преместим изпитите с до 10 дни
    Образователният министър обясни какви промени ще има в училищата, ако учебните занятия бъдат възстановени на 14 май
    преди 5 часа
    Потвърдените случаи на Covid 19 в България са 449
    За последното денонощие новите случаи са 27, нова област със зараза е Видин