петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    14497 прочитания

    Глобалната финансова криза ще се усети от всички

    Петя Димитрова, изпълнителен директор и член на СД на Пощенска банка
    27 октомври 2008, 10:20 a+ a- a

    Професионалната биография на Петя Димитрова е пример за целенасочено развитие в сферата на финансите и бизнес консултирането. Започва кариерата си през 1996 г. в американското посолство като асистент на американския консул. В периода 1998-2003 г. заема поста старши мениджър одитор в PricewaterhouseCoopers, където подготвя пазарни проучвания, бизнес планове, финансови доклади, due diligences, одит на мултинационални компании. Участва и в проекти на международни институции като Световната банка, ЕК, ЕБВР и др. През 2003 г. се присъединява към екипа на Пощенска банка като главен финансов директор, от 2005 г. насам е прокурист на банката, а след обединението на Пощенска банка с ДЗИ Банк заема длъжността изпълнителен директор и член на Съвета на директорите.
    Да управляваш парите на хората е предизвикателство, което изисква максимална отговорност и съобразителност във всеки един момент, споделя Петя и добавя, че банковият бизнес е въпрос на взаимно доверие.
    Г-жа Димитрова придобива професионалните си квалификации в Англия, Гърция, Белгия, САЩ. Има две магистърски степени - по финанси и банково дело от СУ "Св. Климент Охридски" и от УНСС, както и магистърска степен по бизнес администрация от университета в Шефийлд.


    Г-жо Димитрова, какво се промени след обединението на Пощенска банка и ДЗИ Банк?
    Банката стана по-голяма, разширихме пазарния си дял и вече сме сред топ банките в България. Увеличихме клоновата си мрежа, което ни дава възможност да сме по-близо до нашите клиенти. Предлагаме голямо разнообразие от услуги с повече потенциал. Сливането, независимо дали в банкова или друга институция, винаги е сложен процес. Позитивното за нас бе, че успяхме да го приключим успешно за рекордно кратко време, без сътресения нито на пазара, нито на ниво клиенти.

    Беше обявено, че след сливането на двете банки ще наложите юридическото име – Юробанк И Еф Джи България. Как върви този процес?

    Официално ние сме Юробанк И Еф Джи България. Искахме обаче процесът по смяна на името да е плавен. Като търговска марка оставихме „Пощенска банка" за известен период от време, но във всичките си презентационни материали посочваме, че тя е член на групата EFG. По-скоро искахме да се наложат и двете имена на пазара, т.е. хората да започнат да ни свързват с Юробанк и като име. Плюс това, ако покрай сливането бяхме наложили и новото име, щеше да бъде още по-объркващо – от една страна придобиваме ДЗИ, а пък ставаме Юробанк... Но през 2009 г. ще засилим процеса по налагане на новото име.

    Каква е стратегията ви за разширяване позициите на банката на българския пазар? Ще продължат ли инвестициите в клонова мрежа, персонал, технологии?
    И нашите акционери, и ние като ръководство на банката, смятаме че българският пазар има потенциал, и ще продължим стратегията си за инвестиране. Не може да ставаш голям, без да имаш цялата инфраструктура за разрастване на бизнеса. Без да изпадам в цифри, банката определено се развива много добре. Ако гледаме година за година, печалбата ни расте с над 50%. През 2007 г. пуснахме взаимните фондове и ако нещата се развиват добре, ще изнесем тази дейност в отделна компания. Тази година създадохме инвестиционно банкиране и го изнесохме в отделна компания – И Еф Джи Секюритис. Открихме и дружество, което ще обслужва изплащането на заплатите на фирми клиенти (рayroll), което от догодина ще функционира ефективно. Имаме още някои идеи - например разрастване и откриване на застрахователен бизнес. Ние и сега го имаме като отделно звено в банката, но разсъждавахме върху идеята дали да го изнасяме в отделна компания или не. Друга инициатива е например частното банкиране, което имаме като отделна линия, но бихме искали да изнесем като самостоятелен бизнес.
    През последните 5 г. банковият пазар в България напредна много. Той е един от водещите в икономиката на страната и от гледна точка на направени инвестиции, и от гледна точка на приватизация. Преките чуждестранни инвестиции тук са едни от най-големите, изключвайки единични други сделки. От гледна точка на инвестициите, направени в страната, банките са едни от главните генератори на икономиката. Освен това, те непрекъснато се усъвършенстват и предлагат нови продукти. Допреди 5 г. се знаеше само за кредити и депозити, а сега има вече най-различни видове структурни продукти, типове финансиране – било то проектни, специализирани, инвестиционни... Банкирането на дребно стана много по-популярно, кредитните карти започнаха да стават по-популярни – започваме да ставаме малко по-некешово общество. Развитието наистина е много динамично и смятам, че това е добре за всички.

    Доколко българските банки могат бъдат засегнати от глобалната финансова криза?

    Ние не сме изолирани, не можем да живеем извън това, което става в света. Някои сравняват сегашната криза по магнитуд с Голямата рецесия в САЩ. Определено ще има ефект върху всички. В Европа тепърва започват да се виждат признаците на подобна криза. Разбира се, че ще бъдем засегнати, ресурсът ще стане по-скъп, самият поглед върху финансовите пазари – било то борсата, било рейтинговите компании, всичко като перспектива и виждане ще се промени. Аз все още се надявам, че при нас отзвукът ще е по-малък - много по-малък, отколкото в Европа и САЩ. Не може да става и дума за сравнение – ние сме все още развиващ се пазар. Но определено кризата ще окаже влияние не само върху банковата сфера, а и върху икономиката като цяло.

    Смятате ли, че българинът се научи да работи с банките и има достатъчно доверие в тях, или това, което се случва сега, може ли да повлияе на доверието му в банковата система?
    Двете неща трябва да се разделят. Мисля, че доверието в системата вече го има и системата се е доказала за този период. Виждате, че банковата система е най-регулираната – ако има нещо в тази страна, което е толкова добре регулирано, това е банковият сектор, с изключителни мерки от страна на централната банка. От друга страна, за научаването трябва да направим разлика между фирми и граждани. Обикновено за гражданите това е по-дълъг период, защото при нас процесът се развиваше малко стихийно, докато навсякъде другаде – поне в развитите пазари – отношението с банката е един дългосрочен процес. Аз винаги го сравнявам с житейския път на човека. Защото през житейския си път винаги трябва да правиш финансови решения, независимо в кой етап от живота си се намираш. И тези финансови решения, ако мислиш разумно, винаги са свързани с банка – дали ще ти потрябва кредит, за да си купиш жилище, или някакъв потребителски, дали инвестираш парите си, или искаш да направиш превод или трансфер, или имаш вече инвестиционни решения, които би искал да реализираш в която и да е област... Мисля, че фирмите – поради естеството на работата си – по-бързо се ориентираха, че е хубаво да имат обслужваща банка, с която да работят дългосрочно. Гражданите, индивидуалните клиенти, все още не мислят така. Може би това е взаимен процес – и банките да могат да ги научат, а и гражданите да възприемат, че е хубаво да бъдеш лоялен клиент и да изградиш дългосрочно сътрудничество с дадена банка, за да можеш да бъдеш третиран като ВИП или лоялен клиент. По този начин ти изграждаш и своя житейски и финансов път, правиш паралела между двете неща. Ако хората започнат да мислят това по-стратегически, дори по-лично, егоистично от своя гледна точка, мисля, че би било по-добре за двете страни.

    Съвременният потребител е все по-образован и мобилен. Какви предизвикателства поставя това пред маркетирането на взаимоотношенията с потребителите на банкови услуги?
    Това е много позитивно и за двете страни - колкото повече образовани и информирани са хората, толкова повече банковият сектор ще се стреми да е по конкурентноспособен. Клиентите търсят все по-иновативни финансови решения, банките от своя страна се конкурират в предлагането на подобни решения. Това помага за ускоряване на процесите по усъвършенстване на банкирането в България.

    И последен въпрос - повече мъжки ли е светът на бизнеса у нас?
    Не, не бих казала, че е само мъжки или само женски. Въпросът опира повече до квалификация, реализация, професионални качества, отколкото до това дали си мъж или жена. В съвременното общество това все по-малко има някакво значение. По-голямо значение има доколко си квалифициран и професионалист в това, с което си се заел. Мисля, че концепцията за разлика между половете постепенно отмира.
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 42 минути
    Очаква се пазарът на смартфони да се възстанови през 2024 г.
    Най-голям ръст се очаква в премиум сегмента, показват данни на Counterpoint Research
    преди 2 часа
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 2 часа
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март
    преди 3 часа
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 3 часа
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 4 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове