понеделник, 16 септември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5478 прочитания

    Ако три години агенцията стои на едно и също място, ме обзема паника

    Ненад Лозович, управляващ съдружник в New Moment New Ideas Group
    05 декември 2008, 14:07 a+ a- a

    “Ако някой ми беше казал преди 19 години, че ще се занимавам с мениджмънт на няколко агенции, бих казал - глупости, това не е за мен”, споделя през смях Ненад Лозович. Предрекламният му период е свързан с клиничната психология, където интересите му са сериозни, но съдбата явно има други планове за него.
    Академичното образование му помага в психологията на рекламните комуникации: “Разбирането на потребителя и намирането на точния канал за достигане до него е чиста психология на взаимоотношенията. Потребителят е „цар” в рекламната индустрия и полето, на което се воюва в рекламата.”

    Дали това е основата на неговия успех като рекламен мениджър или разбирането, че идеите виреят върху благодатна почва? Рекламата изисква специфичен мениджмънт, който се различава от всеки друг бизнес, затова най-ценният капитал за него са идеите и хората, които ги създават. Знае много за българската реклама и много е постигнал.

    Професионалната му биография започва като изследовател на маркетингови проучвания в “Марк план” – Югославия, директор маркетинг и директор планиране и обслужване на клиенти в “Saatchi&Saatchi” – Белград. Днес е управляващ съдружник в New Moment Group и Media S SMV.


    Рекламата ли ви избра или вие нея?
    Всъщност исках да уча режисура. Паралелно с това кандидатствах клинична психология, но не вярвах, че ще успея, поради големия наплив от кандидати. Противно на очакванията, станах първи на приемния изпит и се дипломирах с награда за най-висок среден успех. Явно съм бил голям зубър, но действително ми беше интересно, затова избрах тази специалност. Успоредно учех и за психотерапевт. Опциите бяха да остана на работа в една елитна клиника или да работя в университета. Имах разнообразни интереси - клинична психология, прихотерапия, статистика. Като асистент по прихометрия - най-точната част от психологията, бях от първите хора в университета, които работеха с компютърна статистическа програма. Започнах временна работа в маркетингова агенция като ръководител на статистически изследвания, където работех точно с тази статистическа програма, и това ме задържа там. На тази база дойде следващото предложение в рекламната агенция Saatchi & Saatchi, където започнах като директор планиране и обслужване на клиенти. В България пристигнах като мениджър на тази позиция. По онова време агенцията тук беше по-малка, отколкото отделът Client Service, който управлявах в Белград. До скоро самият аз продължавах да твърдя, че съм в рекламата временно, но през последните няколко години сам не си вярвам, затова спрях да го повтарям.

    След прекратяването на отношенията със Saatchi & Saatchi ли започва историята на New Moment New Ideas?

    След 2002 г., когато Saatchi & Saatchi бяха купени от Publicis Group, реално прекратихме отношения с тях. Дилемата беше какво да правим оттук нататък. Като афилирана агенция - всички ни познаваха под това име, реално ние изградихме структурата на регионално ниво. Имахме възможност да се обвържем с други международни вериги, но избрахме да създадем собствен бранд и самостоятелна балканска верига. Това беше най-важното решение в историята на агенцията. От мениджър и специалист тогава ролята ми прерасна в управляващ съдружник на NMNI България. Целта ни беше, ако не може да сме най-големите, да се стараем да сме най-добри, но както обичам да се шегувам, без да искаме, пак станахме едни от най-големите. Моята лична теория е, че ноу-хау вече не е чак такова предимство, защото е достъпно. Основното конкурентно предимство са идеите - това не се учи. Затова в агенцията се стремим да привличаме хора, които могат да творят добри идеи и да им създадем необходимата атмосфера, която помага да изразят таланта си.

    Това ли търсите у хората като мениджър?
    Винаги трябва да търсиш някой, който е по-добър от теб. Да го мотивираш да развива потенциала си и да поема отговорност. В момента имаме 4 или 5 старши мениджъри, натоварени с комплексна отговорност за работата на своите отдели. Ако подбереш точните хора, имаш възможност за растеж. Самите хора се чувстват удовлетворени, защото виждатм че създават нещо, а не са просто част от една голяма машина. Могат да изразят себе си в работата. Доста хора остават дълго в агенцията, защото усещат развитие. Вярвам, че човек може да постигне толкова, колкото сам си позволи.

    От кого сте се учили като мениджър и рекламист?
    Предполагам, че изграждането на един мениджър има връзка и с личностните черти. Преди да дойда тук, имах представата, че мениджърът следва ясно дефинирани правила, опитът ми обаче показва, че това произлиза от личния поглед върху живота. Нашата макрофилософия е да правим нещо хубаво и да има кой да го купи, което да носи печалба. В това отношение съм се учил много от Драган Сакан, мой партньор и големия собственик на NMNI, който е носител на това творческо отношение към работата. Непрекъснато се уча от хората, с които работя. Останалото е умение да се адаптираш към пазара.

    Какво трябва да инвестира човек в себе си, за да бъде успешен мениджър?
    Това е като дискусията за кокошката и яйцето. Няма точен отговор дали трябва да носиш тези качества, или да работиш методично, за да се изградиш като мениджър - и двете са верни. Не мога да кажа какво да правят другите, освен това, което правят в момента. Факт е, че аз правя най-добре именно това, с което се занимавам. Добре свършената работа не остава незабелязана, тогава получаваш опции да изкачиш следващо стъпало. Здравите фирми имат интерес от хора, които се стараят да работят съвестно. Разбира се, някои нямат мотивация за израстване, не желаят да се натоварват с повече отговорности, което също е в реда на нещата. Въпросът е докъде искаш да стигнеш и това е модел при нас. Преди години имахме префектна секретарка, стараеше се невероятно във всичко, което беше в нейните отговорности. Понастоящем е маркетинг директор на много голяма компания в България. Има хора с ясни цели, които искат да станат топмениджъри, директори, подценяват настоящите си занимания, защото си казват - това, което върша сега, не е моето призвание, то не ме интересува, но никога няма да станат сериозни мениджъри, ако пропускат стъпала. Логиката в моята кариера е обратната - никога не съм искал да стана рекламист, но в процеса на работа пътят беше предначертан. Успешният мениджър има нужда от добри хора, на които да прехвърли част от ангажиментите си, за да се занимава с по-стратегически неща. Когато дойдох в България, нямаше и едно писмо или факс, които да не минават през моите ръце. Днес хората самостоятелно преговарят договори с клиенти, водят процеси и т.н., което дава възможност за растеж.

    Амбициите си ли следвате или поривите?
    Движи ме промяната, динамиката. Ако три години агенцията стои на едно и също място, ме обзема паника.

    Как се описвате като човек?
    Доста толерантен, но в определена степен наистина имам очаквания към хората, които са около мен. Да викам и да наказвам не е присъщо на моята персоналност. Непрекъснато се уча и се опитвам да предавам знанията си на околните - форма на доверие, която предполага поемането на отговорност. Приемам нещата в живота като разнообразни, многолики, знам, че няма един отговор или правилен модел, по който да се случват.

    Къде срещнахте най-големи трудности и кое отбелязвате като най-голям успех в кариерата си?
    Трудни моменти в нашия бизнес винаги е имало. Трудност е, когато не успяваш да координираш отношенията между хората, когато поставяш ново начало, както беше с NMNI. Но това e част от живота. Най-големият успех трудно се дефинира. Като оставим настрана чисто бизнес успехите, награди и признания, моето лично удовлетворение идва от възможността да избирам хората, с които бих искал да работя. Това е голяма привилегия и не защото аз съм перфектен и избирам перфектни личности, а защото, когато разбереш, че бизнесът ти зависи от хората, е удовлетворяващо да имаш тази възможност.

    Рекламистите често говорят за необходимата “химия” между клиент и агенция. Ползвате ли се от привилегията да избирате клиентите си?
    Има такива моменти, но не злоупотребяваме с това, не го правим от високомерие и арогантност. Понякога от самото начало се вижда дали отношенията са възможни или не. Рекламата е комуникация, а комуникацията е нещо персонално, затова химията е важна. Говоря за уважение, необходимо за изграждане на партньорството. Най-добри резултати се постигат там, където позициите са дефинирани и съществува доверие, което, разбира се, се печели. Отношения от типа аз ви плащам - ще правите, каквото кажа, рядко водят до добър финален резултат като успешна кампания, мотивиране на хора или каквото и да било.

    Как ще повлияе финансовата криза на българската реклама?
    Кризата още не се усеща тук, но няма логика да не стигне и до нас. Историческият опит показва, че в моменти на подобни кризи от рекламата има смисъл. Логиката е следната – в трудни моменти компанията става лоялна към своите потребители, не ги изоставя, а комуникира с тях. Функция на рекамата не е само да продава, тя кара клиента да се чувства поласкан, когато види реклама на продукт, който има вкъщи. Има много случаи на компании, които стават пазарни лидери с помощта на реклама, когато всички други спестяват от това. Но в такава сериозна икономическа криза въпросът не е само дали искаме, а имаме ли възможност да инвестираме в реклама. Това е опасната ситуация, която може да се получи в комуникационния бизнес. Сигурно е, че ще се променят очакванията към агенциите, ще се търсят не готови модели, а ефективни решения, които с по-малки бюджети да постигат добри резултати. Това увеличава стойността на хората, които раждат идеи и имат потенциала да сменят принципите на работа. Рекламният бизнес може да бъде засегнат с намаляването на бюджетите, но това е предизвикателство като всяко друго. Да видим ще можем ли да предложим нещо по-атрактивно на клиента - акция, с която той да продаде 10 пъти повече и това да не е класическа кампания. Сегашната ситуация крие много рискове, но създава и възможности - въпрос на собствен поглед. Аз съм оптимист и винаги казвам, че чашата е наполовина пълна!
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    13 септември 2019, 15:25
    Борисов: Правим 7 магистрали наведнъж
    Премиерът инспектира инфраструктурата в Русе
    13 септември 2019, 14:23
    МВнР: Няма данни за пострадали българи в Испания
    Валенсия обяви червен код заради проливните дъждове и ураганните ветрове, наводненията взеха трета жертва
    13 септември 2019, 13:51
    Изслушванията на еврокомисарите в ЕП ще започнат на 30 септември
    Гласуването за одобрението на пълния състав на Комисията ще се проведе на 23 октомври
    13 септември 2019, 09:48
    Турция изпраща жена за посланик у нас
    Досегашният турски посланик в България Хасан Улусой заминава за Брюксел