петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4463 прочитания

    Винаги съм се чувствал на точното място, което ме прави професионално щастлив

    Георги Лозанов, медиен експерт
    20 февруари 2009, 15:19 a+ a- a

    Китайската поговорка “Да живееш в интересни времена” за някои може да звучи като проклятие, за други като пожелание, но в живота на Георги Лозанов е сбъднало се пророчество. Автобиографията му е белязана от прехода от една социална среда в друга. Интересът му към философията в годините на социализма е подменен със стремеж за бягство от тогавашната идеологизирана философска среда. Започва да се занимава с теория и критика на фотографията, насочва се към сферата на визуалната култура, изобразителното изкуство и медиите като тема. Падането на комунизма отново го връща към желанието чрез слово да участва в конструирането на един нов социален свят. Последвалото отчаяние от думите пък го отвежда в институционалната среда на медийната регулация, а по-късно и към конструктивната позиция на гражданския сектор. В професионално отношение гледа на себе си като университетски преподавател. “Всички останали занимания са модуси на тази роля”, споделя Георги Лозанов.

    Отношението към философията е заложено във фамилната му среда (дядо му е завършил философия в Хайделберг, родителите му са свързани с градската култура като архитекти), но преди всичко се поражда в резултат на особена лична съдба. Научава се да пише и да чете на 11-годишна възраст, което поражда у него страхопочитание към писаното слово. Бърза да получи отговори на всички въпроси и в гимназията вече чете философска теория.

    “Всички други роли, които съм заемал и заемам, са в резултат на работата с думите. Пиша всеки ден, независимо как съм ангажиран професионално в момента. Пиша текстове, свързани с оперативна работа, критика, теория, понякога дори и проза", разказва медийният експерт.

    Описва себе си като компромисна личност. “Това е свързано и с естеството на моята работа. Опитвам се да предизвиквам компромиси в хубавия смисъл, взаимодействие между непримирими гледни точки в свят, където много често се задават фанатизирани позиции, което води до сблъсъци, насилие и страдание.”



    Вижте видео с Георги Лозанов, медиен експерт
    Г-н Лозанов, помните ли първата си работа? С интелектуален труд ли беше свързана?
    По време на моите студентски години комунистическата партия организираше т.нар. новогодишни базари, свързани с масовото веселие по градовете. В специални шатри се продаваха вино, кебапчета и други неща. Борбата кой да вземе тези шатри беше ожесточена, говореше се, че се печели много от тях. С двама мои приятели - единият студент по фармация тогава, другият - театровед, решихме, че е време да излезем от утъпканите пътища на социалистическото общество и да опитаме да правим бизнес. Наредихме се на дълга опашка от желаещи и след упорито чакане се съгласиха да ни дадат една от шатрите. Локацията обаче - доста закътано място зад Съдебната палата, имаше по-скоро характер на отмъщение. За веселие не можеше да става и дума, но работата беше приятна, макар и свързана с известен риск. Притеснението да не ни източат буретата с вино ни караше всяка вечер да ги носим в двора на районното управление въпреки първоначалното несъгласие на милиционерите. Не минаваха много хора на това място, но го научиха нашите приятели и равносметката накрая беше, че трябваше да си платим за бизнес начинанието.
    Това е първият ми спомен за търсенето на финансов резултат от някаква дейност.

    Бизнесът не ви ли привличаше след промените на обществения строй през 1989 година?
    Независимо от плачевния резултат тогава не съм се отчаял от бизнеса. Нещата, които правя, като че ли сами диктуват ритъма на моето професионално поведение и присъствие в обществото и не оставят пространство за външен ресурс. Мои приятели, занимаващи се с бизнес, неведнъж са ме канили да участвам, но предпочитам да пазя образа и репертоара от действия на университетски преподавател, свързан с гражданския сектор. Затова и към бизнеса, и към властта имам една предварителна резерва.

    Коя работа ви създаде усещането, че вече поставяте началото на професионалната си кариера?
    Започнах работа по класическия начин - ведната след като се дипломирах. Назначиха ме в сп. “Българско фото”, където бях до края на социалистическия режим. Твърде необичайно за мен решение поради изключителната ми привързаност към философското ми образование. В по-ранна възраст наивистично мислех, че философията е единствената професия на този свят, а всички останали са нейни обслужващи сфери. Твърдо вярвах, че обществото съществува, за да има някой, който мисли за света. След като завърших, търсех начин да продължа заниманията си с интерпретация, но отвъд границите на идеологизираната философска доктрина. Фотографията беше като културна ривиера в условията на тогавашното общество - доста маргинализирана сфера, в която никой не виждаше особен потенциал за обществено влияние. Изборът на професия в онези времена беше свързан, от една страна, със социализация и осигуряване на доходи и стремежа да заобиколиш този фактически репресивен режим. Сп. “Българско фото” - популярно сред по-тесни фотографски кръгове, си позволяваше доста по-голяма свобода, отколкото много други издания.

    Промените как се отразиха на професионалния ви път?
    След промените ме поканиха във в. “Култура” - вече имах изградени контакти там, бях писал доста статии на фотографска тематика. Започнах в отдела за изобразително изкуство, по-късно станах заместник главен редактор на вестника и досега това е едно от професионалните ми занимания.
    След падането на комунизма, ако не друго, поне се смени нормата на свобода на словото в обществото. Като че ли думите за кратко полудяха, имахме надежда, че чрез думите ще започнем да променяме света. До голяма степен в. “Култура” беше територия на тези полудели думи с дисидентската си слава от социализма, влияние и голям тираж, събираше усилията на цялата интелигенция. През 1989-а вече преподавах в университета, така че съвместяването на тези дейности като сфери на интерпетацията и знанието беше съвсем естествено. След 10-ина години от началото на прехода като че ли започнах да се отчайвам малко от думите, имах желание да намеря някакви по-мощни институционални инструменти за влияние или поне да се обвържа с такива. Тогава приех поканата на президента Стоянов да стана член на НСРТ.
    Шест години изкарах в тази институционална сфера, занимавайки се пряко с медийна регулация, и то в период на формиране на нова медийна среда, което беше особено вълнуващо професионално предизвикателство. Самата ми биография е диктувала определено професионално поведение във връзка с големи по социален мащаб процеси, историческото преминаване от една социална среда в друга, тежестта на думите, къде да застанеш, за да чуват гласа ти. След 6 години институционален живот в НСРТ и неговия приемник СЕМ съвсем естествено стигнах до гражданския сектор. Интересуваха ме критическите нагласи, които да развиват обществото и медиите, а тези критически нагласи можеха да дойдат главно от гражданския сектор. Затова се свързах тогава с Българска медийна коалиция и досега съм неин председател.

    Имаше ли друг възможен професионален сценарий за вас?
    Съвсем естествено моите родители искаха да ме изкушат да стана архитект, но никога не са ми налагали да правя нещо. За мен архитектурата е прекрасна професия, съпроводена с благородство, въображение и изкуство, помага да разбираш хората, създава комфорт. Но като че ли закъснялото ми навлизане в писмеността и бързото наваксване след това от самосебе си ме вкара в тази философска ниша. Не съм си представял, че продуктът, който произвеждам, ако това не е силна дума за моите занимания, няма да бъде свързан с мислене. Самият аз на въпроса какъв съм отговарям с тази малко претенциозна дума, която обобщава всичко, което съм и правя – мислител. Влизам в различни ситуации и се опитвам да ги мисля.

    Интересно какво е работното ежедневие на един мислител?
    Непрекъснато трябва да рзчиташ смислите по някакви улики, обикновено смисълът на нещата не е самоочевиден, трябва да бъде намерен. И това занимание в някакъв план е близо до заниманията на криминалния инспектор. Така се опитвам да интерпретирам. Разбира се, аз не ходя по целия терен на публичността, главно медийната, но и политическата ми е интересна. Често ме обвиняват, че се занимавам с доста неща като тематика и е така, но съм задълбочен в подхода.

    Мислите ли понякога какви негативи и позитиви ви е донесъл професионалният избор и път, който следвате?
    Винаги съм се чувствал на мястото си, което ме прави професионално щастлив.
    Негативи много, но те се тушират, когато си удовлетворен от работата. Първият, за който се сещам, е, че съм беден. Не бих искал да драматизирам, не ме разбирайте в този битов всекидневен смисъл, но не съм натрупал някакъв финансов ресурс. Тази финансова маргиналност обаче е нещо положително, защото ме държи далеч от т.нар. финансови елити, които са доста неприятна среда. Аз съм продавач на думи, а думите в нашето общество все още не са получили реалната си стойност. Като интерпретатор на социалния и публичния живот ми се налага да участвам във всички горещи точки, което неминуемо влияе и носи много разочарования. Моята професия е кабинетно-трапезна, декадентска в някакъв смисъл. При моите занимания приятелският и професионалният контакт са много близки - това са хората, с които мислим заедно теми от социалния живот, а самото мислене е общуване и взаимодействие, което сприятелява.

    Кои са вещите, които бихте взели със себе си на самотен остров?
    Ще цитирам Фокнър, който в нобеловата си реч казва “Какво му трябва на мъжа – томче Шекспир, бутилка уиски и чифт чисти чорапи.” Това ми се струва достатъчно. Шекспир вероятно е метафора на книгата и литературата въобще, бутилката олицетворява нуждата да релаксираш, да имаш алтернатива, а чистите чорапи са символ на битов комфорт. Аз самият съм възпитан в архитектурна среда - ако светът, който ме заобикаля, е грозен и мизерен, се чувствам травмиран, имам нужда да го подредя.
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 минути
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 1 час
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове
    преди 16 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 17 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 18 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии