Интернет в политическите кампании е тактика, а не стратегия

Джим Лофтъс е политически консултант и съветник в кампанията на Барак Обама. Работил е като репортер (1988г. – 1991г.) и дипломат в Близкия изток (1997г. – 2000г.). Участва в шест президентски кампании на Демократическата партия. Бил е част от екипа на Клинтън, старши медиен съветник на кампанията на Джон Кери, Ал Гор и др. Известен като автор/режисьор на филма "Размени" (Trade Routs) политически трилър, заснет в България и спечелил «Награда за най-добра режисура» и «Най-добър чуждестранен филм» на филмовия фестивал «Метод» в Лос Анжелис. През лятото на 2008 г. Лофтъс пътува като наблюдател и съветник при историческото посещение на Барак Обама в Израел и Палестина, а по-късно го придружава и в посещенията му до Германия, Франция и Англия. Член на организационния комитет по инагурацията на президента Барак Обама и съветник по връзки с медиите на висшата му администрация.Джим Лофтъс идва за първи път в България през 2003 година, за да продуцира телевизионни реклами за политически кампании. Прекарал е доста време в страната ни, опознавайки политическия и обществен живот. Последното му гостуване е по повод конференцията на международната ПР асоциасия IPRA, дала ход на новата година с встъпването в длъжност на новоизбрания изпълнителен директор Мария Гергова и дискусия за предизвикателствата  и възможностите  пред комуникациите в съвременната комплексна дигитална среда.Джим Лофтъс се включи в  панел «Политика 2.0» по теми като изостава ли политическата стратегия от технологиите, как кампаниите си взаимодействат с интернет, в чии ръце са политическите кампании в интернет, етика на политическите комуникации в мрежата.


Работите като политически консултант от години, но каква щеше да бъде професионалната ви посока, ако не бяхте избрали това поприще?
Кариерата ми е пример за съчетаването на разнообразни дейности. Професионалният ми бекграунд се базира на образование по политически науки и история на литературата. Дълго време бях  в медийното пространство, през 80-те работех във вестници, известен период в радиото и кой знае, ако не бях разширил професионалните си интереси към политически кампании, сигурно днес щях да бъда политически журналист. Но това е изискваща работа, в същото време не добре платена. Радвам се, че промених посоката, още повече че вестниците са  умираща индустрия. Стотици журналисти в печатните медии са принудени да си търсят друга работа и се прекфалифицират, това се случва навсякъде. България като че ли е необичайно изключение от тази практика, ако не се лъжа тук имате около 7 ежедневници за страната, но в САЩ дори топ 10 ежедневници срещат сериозни трудности. Пресата ще намери своето спасение онлайн. Затова се  търсят модели, които са рентабилни чрез интернет реклама и съдържание. Лесният достъп до различни източници и доставчици на информация освен това динамизират пишещата журналистика.

Кино дебютът бягство от политиката ли е за вас?
Има нещо иронично във  факта, че първия път, когато избягах от политиката направих филм на политическа тематика. Като че ли да, участвах в 6 политически кампании,  всяка от тях отнема около 2 години, имах потребност да се захвана с нещо друго и киното се оказа добра възможност. Така реализирах идеята за книга, която  пишех от години във филмов сюжет.

Намирате ли нещо общо между киното и политиката?
Технически погледната като процес има много сходни неща. Въображаемият свят на филмите пресъздава една много по-идеална картина, за разлика от светът в действие и това го прави много по-вълнуващ от политиката, като изключим кампанията на Обама.

С какво българската политическа действителност е интересна за вас?
Българската политическа култура е интересна за мен, защото илюстрира истинските предизвикателства пред демократичните правителства в трансформираща се обществена среда, какво политиците заявяват, че смятат да направят и това, което действителността ги кара да правят. Хората смятат, че политиците лъжат, всички са корумпирани. Без да извинявам някого, не смятам, че са чак толкова всесилни, но обществото има ниски очаквания към управляващите и тяхното представяне във властта, което трябва да доведе истинската промяна, основана на икономическа стабилност, която не че не се случи, но да кажем не е имала тотален успех. Двадесет години след падането на комунизма  хората казват, нищо не се е променило. Като външен човек бих отговорил, много неща са се променили, но обществото все още е фрустрирано, за да забележи. Може би това е причината, поради която нито едно правителство досега не е преизбирано. Това води до политическа нестабилност. Затова политиците трябва да бъдат фокусирани върху икономиката и комуникирането на своите политически решения, за да се превъзмогне  чувството на тотална неудовлетвореност от икономическата действителност.

Планирате ли следващ кино проект? Отново на  политическа тематика ли ще бъде?
Привлича ме истинският живот на хората, търсенето на решения, политиката също е част от това разбира се, но мисля в следващия си филм да избягам от тази тема.

Какви изисквания налага дигиталната среда към хората, занимаващи се с комуникация?
Специалистите, които работят в областта на ПР винаги са били адаптивни и възприемчиви към променящата се среда и новите медии. Като че ли това е най-важното - да усещат тренда, как се променя комуникацията. В САЩ ПР не е място за политика, смисълът е да се лансират определени идеи, да се намират решения и да се комуникират. Затова хората от медиите гравитират около тази професия.

Интересно е как интернет променя комуникациите в наши дни. Споделете вашия опит от гледна точка на политическите комуникации. Социалните мрежи се превърнаха в най-силния ресурс в кампанията на американския президент Барак Обама.
Разбира се, аз не съм експерт по интернет, нито ПР практик, но като политически консултант ясно долавям как интернет пространството влияе върху кампаниите. Въпросът трябва ли интернет да се използва в политиката сам по себе си е излишен. Разбира се, че трябва. Кампанията на Обама беше много добре приспособена в това отношение.  Гениално беше да се използва т.нар. crowdsourcing концепция на социалните мрежи за политически цели, а именно като ресурс за решаване на проблеми в политически смисъл, а не само като инструмент за набиране на гласоподаватели. Като софтуера с отворен код, генериран с идеите на много хора, но доста  по-всеобхватно. Социалните мрежи помагнаха за бързото и ефективно идентифициране и формиране на структура от активни симпатизанти и реципиенти на посланията, идващи от кандидат президента и в крайна сметка за постигането на най-трудното в една печеливша кампания – да помогне на гласоподавателите да отидат до урните и да направят своя избор.  Над 10 млн. души са били активни реципиенти на информацията от кампанията. Друга по-малка група от  2 млн. души са били активно въвлечени в актуализирането на информацията в социални мрежи и организации като mybarakobama.com, занимаващи се с много специфични неща, за които се изисква да бъдат похарчени много пари в една кампания и обикновено без особен резултат, като проучването на нагласите на хората, което изисква да излезеш навън и да събираш информация за различни гласоподаватели като отидеш до техните домове в цялата страна. Кампанията на Обама изненада с отклика, който имаше от страна на гласоподавателите и събраните частни дарения. Това помогна да се реализират всички традиционни активности по една кампания, съдейства за задълбочаване и на интернет операциите. Гледната точка на Дейвид Плъф, мениджър на предизборната кампания беше –да, това са постъпления за кампанията, но също така и ресурс от доброволци и начин да влеем енергия чрез действия в подкрепа на президента, много по-стойностен показател до каква степен кандидатът се е доближил до тяхната среда, до колко възлагат надеждите си на него. Концепцията му беше, не искайте от хората още 75 долара, минималната дарявана сума, призовете ги да направят нещо. И стратегията на кампанията беше да работи по различен начин освен просто маркетинг в интернет, където целта е преди всичко да събереш колкото се може повече пари, да продадеш повече продукти.

Политическите комуникации и интернет

“Кампанията на Обама беше добре чута, заради уеб  базираната стратегия, но постигна успех, защото издигна най-сполучливия кандидат.”

Приложим ли е моделът на Обама навсякъде по света по настоящем?
Част от проблематиката на тази конференция е как интернет променя естеството на политическите кампании. Притеснен съм от известното преувеличаване в тази посока. Интернет в политическите кампаниите е тактика, а не стратегия и винаги ще бъде така, той е елемент от разнообразните средства, с които борави една кампания. Факт е, че Обама използва този инструмент изключително ефективно и креативно, но в крайна сметка целта не беше да се постигне революция в използването на интернет, а да помогне за спечелване на изборите. Водещият елемент в кампанията беше самият Барак Обама. И не стратезите на Обама откриха потенциала на интернет, връзката между социалните мрежи и структурата от активни подръжници, но успешно го канализираха в полза на кампанията. По скоро неизбежен, отколкото революционен ход. Всеки, който познава Обама преди да стане толкова популярен, не би бил изненадан, че в неговата президентска кампания имаше толкова активен елемент в използването на интернет. Това е функция и на факта, че той е на 47години, ново поколение в политическата класа.

В крак ли са политическите стратези в  с използването на  модерните технологии днес?
Ако хвърлим поглед към историята, ще видим, че телевизията се очертава като елемент на американската политика още през 40-те, но е било нужно време, за да се осъзнае ползата и ефективността на този комуникационен канал  в политически кампании, същото важи и за радиото. През 60-та година виждаме Дж.Ф. Кенеди много представителен и естествен пред малкия екран. В тв дебат между Кенеди и Никсън се чете отношението на двамата кандидати към този канал, в представителния външен вид, увереност и спокойствие на първия и отказа да сложи грим, потенето и неугледния вид на втория. Аналогията между Кенеди и Обама е в опита им да бъдат иновативни в използването на технологиите и потенциала на новите медии. В политическите кампании навсякъде ще се търсят технологичните иновации, които могат да бъдат на разположение за достигане на целите. Но идеята, че медиата е посланието е грешна, целта на кампанията е да спечели. Пътят до успеха е тактическо решение, стратегията е нещо различно. Кампанията на Обама беше добре чута, защото имаше интернет базирана стратегия в допълнение, но постигна успех, защото издигна най-сполучливия кандидат.

Нараства ли приложението на интернет в политическите комуникации? Как се изгражда и управява кампания в интернет?

“Идеята, че медиата е посланието е погрешна, целта на кампанията е да спечели изборите.”

Как се изгражда и управлява кампания виртуално? Можете ли да дадете съвет?
Неуместно е да давам подобни съвети и вероятно не биха били най-добрите, аз съм по-скоро потребител на интернет. Бих окуражил хората, които знаят как да изградят уеб базирана кампания, да продължават да го правят. Има милиарди потенциални потребители на кампании в интернет, очевидно е. Едно от най-впечатляващите последствия от цялото суетене и говорене за кампанията на Обама, беше че го превърна в първия уеб президент. Има традиции в комуникацията на американския президент с нацията, знаете традиционните обръщения, но преди това ставаше по един статичен начин. Същото направи и Обама в първата си пресконференция, но с много по-фамилиарен и близък до хората тон. Неговите обръщения са в Youtube. Мисля, че самият той се чувства комфортно с този тип комуникация, в същото време владее всички останали комуникационни канали, ползвани от президентите преди него.