| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
петък, 19 април 2024 RSS
|
|
10419 прочитания
Всеки добър старт е съпроводен със силно желание и много хъс
Мария Гергова, съдружник и управляващ партньор в PR агенция United Partners
 Мария Гергова е сред най-изявените PR професионалисти у нас. Динамичната й натура и лъчезарно излъчване са доказателство, че пред човешките стремежи и позитивната нагласа няма недостижими върхове. В търсене на своето професионално място Мария завършва ТУ като “Текстилен инженер”, учи "Финансов мениджмънт и икономика" в УНСС, занимава се с маркетинг, но намира своето призвание в сферата на PR. Започва кариерата си на PR специалист през 1993, макар че несъзнателно е практикувала тази професия още в училище като културно-масовик на класа. За да усъвършенства себе си, добива образователна степен по специалността в СУ, преминава и множество специализирани курсове по комуникации. Пред големите амбиции обаче няма прегради и в момент, когато среща малко подкрепа и смелост, със своята колежка и партньорка Гергана Василева създават агенция United Partners изцяло с български капитал. Докато стъпят на краката си, правят всичко сами. Днес компанията има 23-ма служители, а през последните 5 години е била 3 пъти на първо място в класацията на PR агенциите в България. След 4 години в Съвета на представителите на ИПРА и 4 години в борда на директорите Мария успява да привлече вниманието и доверието на много хора в организацията и през настоящата година зае президентския пост като най-младия представител в 50-годишната история на международната асоциация, първи от Централна и Източна Европа. По време на едногодишния си мандат тя ще работи за развитието на организацията в световен мащаб. Признава, че задачата й не е лека, но е истинско професионално предизвикателство. “Това не е просто личен успех, но успех за България и уникален шанс за българския PR да се открои по-ярко на световната PR карта”, коментира Мария Гергова. Официалното встъпване на Мария Гергова като Президент на IPRA за 2009 бе съпроводено с годишната международна конференция на организацията, организирана по този повод в България през февруари, в която участваха близо 250 специалисти от 19 държави – цяла Европа, Азия, Америка, както и Индонезия, Перу и др. В своята история ИПРА за втори път провежда конференция в България. Помните ли първата си работа? Какви бяха плановете Ви тогава? Първата ми позиция беше маркетинг асистент във фирма “Стамбули”, още учех в ТУ. Избирайки специалност “Текстил”, всъщност, идеята ми беше да се занимавам с мода или нещо в областта на бюти индустрията. Беше по-скоро усещане, че това е посоката, в която вървя. Докато навлизах в маркетинга и продажбите, получих предложение от моя приятелка, която работеше тогава в PR агенция Week Press, да започна на половин работен ден. Предложението ми се стори интересно и практично, още повече, че по онова време дъщеря ми беше малко бебе. Помня възторга от първия допир с пиара, сякаш попаднах в рая. Осъзнах, че това е, което съм мечтала да правя. Междувременно учех и финансов мениджмънт, не знам защо, сигурно съм търсила себе си много дълго време. Когато открих емоцията на пиара, записах следдипломна квалификация в СУ, в първия курс “Връзки с обществеността”. Но човек непрекъснато се бори да се развива или поне аз така усещам нещата. С моята партньорка Гергана Василева, с която се срещнахме като колежки в Week Press, решихме, че може би ще имаме повече възможности, ако направим нещо сами. Създадохме собствена агенция през 1996 и оттогава не сме спрели да се борим.
Така смятам днес. Завърших математическа гимназия в Благоевград под влиянието на майка ми. Баща ми пък искаше да стана ветеринарен лекар като него. В действителност интересите ми бяха насочени към литературата. Имах прекрасна млада учителка. Тя ме предупреди, че ще ми е трудно да кандидатствам с литература, защото разсъжденията ми не се вписваха в стереотипите на тогавашните клишета за литературната теория. Така или иначе, нещата се промениха и аз намерих своето място. В гимназията все ме избираха за културно-масовик на класа. Организирахме си пътешествия, подготвяхме събития, разигравахме постановки. Прекарвах доста време търсене на сюжети в библиотеките. За добро или лошо, бях ориентирана към поезията, но избирахме по-интересни и авангардни неща. Помня, че всяка година си организирахме конкурс за най-добра постановка. Непрекъснато съм провокирала тази изява в съучениците си и всъщност им беше приятно да ги организирам. Имахме богат живот извън учебните занимания. Бяхме задружен клас и досега се събираме. На миналогодишната среща в Мелник присъстваха 70-80% от класа. Професиите ни са разнородни, има банкови служители, инженери, ИТ специалисти и т.н. Бяхме единственият клас във випуска с 99% успеваемост на кандидатстудентските изпити от първия път. Математическата гимназия ме научи да бъда организирана и да мисля логично, всичко останало след това идва от само себе си. Защо избрахте техническа специалност въпреки афинитета си към хуманитарните науки? След математическата гимназия най-лесната крачка беше ТУ, проучих специалностите и най-близка до мен ми се стори “Текстил”. Но ето че въпреки това, интуицията и стечение на обстоятелствата ме отведоха към пиар дейността, впоследствие съзнателният ми избор за професия и кариера. През тези 15 години съм изживяла толкова интересни и вълнуващи моменти, които ми се иска да да споделя. Една мечта за бъдещето ми е да напиша какво съм преживяла и научила. Всяка професия има своите плюсове и минуси. Очевидно е, че сте отдадена на работата си, но понякога не Ви ли дотежават негативите, които носи? Липсата на време е най-големият негатив в нашата професия. Или може би аз не се справям с тайм мениджмънта достатъчно добре. Съзнанието ми винаги е заето с някакви мисли, иска ми се поне за малко да изключа мозъка си от този режим. Това води до много стрес. Къде намирате “отдушник” от натовареното ежедневие? Правих си тест, в който пишеше, че ако се изнервяш, когато си на кръстовище, значи си подложен на сериозен стрес. Дори си взех аудио книги, които ми помагат да релаксирам, докато съм в трафик. Осъзнавам, че имам проблем и работя по него, защото вярвам, че без баланс няма щастие. Не знам формулата, но продължавам да я търся. С какви хора се обграждате професионално? Преди всичко, хора, на които мога да имам доверие, доказали са, че работят професионално, заредени с енергия и позитивни емоции. Това са важни неща, които те движат напред. Смятам, че съм се научила вече и мога да избирам хората, с които да работя и да се обграждам. Хората, които ви познават и общуват с вас, знаят, че винаги сте много жизнерадостна и пълна с енергия. Какво може да промени изражението на лицето Ви? Най-страшно и тъжно е да се разочароваш от хората, на които имаш доверие. Може би тогава ставам тъжна. На всекиго се случва, животът е шарен, но пък, от друга страна, те прави по-силен. Научаваш нещо ново и продължаваш напред. Кога ви е било най-трудно в професионален план? Фактът, че се развивахме плавно, може би ни е предпазил от някакви големи сривове, познаваме всеки детайл в бизнеса и можем да го планираме. Първоначално правехме всичко сами – от прес мониторинга, разнасянето на покани и т.н. Всеки добър старт е свързан с голямо желание. Професионален шанс ли е да започнеш кариерата си на един нов пазар и да участваш в неговото развитие? Това е най-хубавото, което може да се случи - да участваш във формирането на един нов пазар и бизнес. Участвала съм в изграждането на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската асоциация на PR агенциите. Формирахме PR общност и изградихме всичко от нулата. Вие сте първият президент от Централна и Източна Европа на международната PR асоциация ИПРА. Как се случи това и какво Ви коства заемането на този пост? Положих сериозни усилия това да се случи, отново движена от много ентусиазъм. Прекарах 4 години като съветник в организацията, след това още 4 години в Борда на ИПРА. Доста проекти разработих и внедрих в структурата. Може би успехът на нещата, които направих, беше отбелязан от колегите по целия свят; начинът, по който развихме мрежата на местно ниво, също беше добър пример. Така дойде и номинацията за поста и от трима кандидати събрах най-много гласове. Предизвикателството е голямо - освен като първи президент от Централна и Източна Европа, за мен е доста респектиращо да застана пред широк кръг от възрастни хора с богат опит. В подобен род международни структури съжителстват различни култури. Дори езиковите бариери пораждат неясноти, всеки пречупва нещата през собствената си гледна точка и стават недоразумения. Признавам си, че не ми е лесно в тази роля. Приемате ли тази професионална роля като сбъдната мечта, своеобразен връх в кариерата Ви досега? В известна степен да, но после си казвам, след толкова бързане, сега накъде? Да видим какво по-хубаво, по-голямо и по-важно предстои. Какво Ви доставя удоволствие и Ви прави щастлива? Лично забавление и удоволствие за мен е работата за музикалната индустрия, едно от направленията в агенцията. Продиктувано е от лична страст. Преди доста години организирахме едно музикално събитие за наш клиент и така навлязохме в промоутърската част. Посетили сме доста музикални конференции и установихме, че има какво да дадем на българския и регионален музикален свят. Създадохме SeeMe, платформа за осъществяване на контакти и съвместни проекти между артисти от Източна и Западна Европа. Вече имаме записана песен на Мария Илиева и Кий Томпсън, диджей от Ню Йорк. Иска ни се да реализираме идеята за създаване на Music Export Office за промотиране на български артисти в чужбина, това е част и от имиджа на страната. Реализирали сте част от хобитата си в работата. Какво друго Ви забавлява, как обичате да почивате? Обичам да гледам филми и да пътешествам. Една от любимите ми дестинации е о. Бали, където бях по повод една регионална конференция. Отново съчетах полезното с приятното, в много от случаите така пътешествам. В рамките на международната PR асоциация имаме доста събития по цял свят и когато отивам някъде, оставам и след събитието, за да почина и да опозная мястото. Хиндуистката религия е претворила една невероятна среда и атмосфера на о. Бали. Много ме зарадва фактът, че дъщеря ми, която е в тийнейджърска възраст, осъзна колко е хубаво да си място, където всички хора са усмихнати и материалните неща нямат значение. Филми гледам всякакви, но повече предпочитам леки и ненатоварващи, с които съзнанието ми сменя малко динамиката, помага ми да релаксирам.
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|