Ролята на лидера е да прави точни прогнози, а мениджърските права - да делегира

„Колкото по-често губиш, толкова по-силно изживяваш след това победата. В повечето случаи хората трябва да са с нагласата, че от 10 опита в 9 ще загубят. Въпросът е единият, в който спечелиш, да ти достави такова удоволствие и така да те компенсира финансово, че да игнорираш неуспешните”, убеден е управителят на „ЕОС Риск България” Румен Гълъбинов. Той завършва икономика, както сам казва, по случайност. Случайно започва и професионалният му път като инспектор в ДЗИ. След това специализира в ING Barings в Лондон и продължава кариерата си в ING Bank в България. Връща се към застраховането през 1998 в AIG, а през 2002 оглавява Агенцията по застрахователен надзор. Участва в създаването на Комисията по финансов надзор и става неин заместник председател, където ръководи направление „Застрахователен надзор”. Към бизнеса се връща като изпълнителен директор на ЗК „Български имоти” и ЖЗК „Български имоти”. Според Румен Гълъбинов човек не трябва да се стреми към кариера на всяка цена, а към бизнес, който да му доставя удоволствие не само като краен резултат, а и начин, по който се върши. И е убеден, че големият мениджър е този, който успява да делегира мениджърски права на останалите, за да могат да се чувстват пълноценни. „Така хората стават по-отговори и самите те са горди с това, което постигат, защото са били оторизирани да го направят”, категоричен е Гълъбинов.

Какви качества трябва да има един мениджър или да изгради във времето, за да бъде успешен?
За мен преди всичко големият мениджър е този, който делегира мениджърски права на останалите, за да могат те да се чувстват пълноценни, че вършат нещо важно и значимо. Така хората стават и по-отговори и са горди с това, което постигат, защото са били оторизирани да го направят. Но няма безгрешен мениджър. Напротив, често се греши, въпросът е успешните сделки да те компенсират и да си достатъчно отговорен, за да направиш още няколко такива сделки. Погледнете капиталовите пазари. Много често се публикуват само успешните сделки на Джордж Сорос или Уорън Бъфет. А колко неуспешни инвестиции са имали? Никой не казва. Само те си знаят. И може би трето нещо, което е важно, е, че нито един мениджър не може да каже, че знае всичко. Всеки трябва да е с вътрешното чувство, че трябва да се учи всеки ден, цял живот. Иначе се отдалечава от хората, с които трябва да работи, а такива мениджъри са напаст за своите организации и за съжаление ги има много.

Как минава един Ваш работен ден?
Планирам времето си, но винаги ми е приятно, когато някой ми се обади инцидентно с нещо, което иска да ми сподели. В компанията съм делегирал много отговорности на хората и те ги вършат ежедневно. Спомням си, когато навремето ме поканиха в централата на AIG в Ню Йорк. Мислех, че ще се срещна с Морис Грийнбърг, обаче ме посрещна един колега от маркетинга, който ми каза, че няма да мога да се видя г-н Грийнбърг и че всъщност и самите те не го виждат. Аз се учудих и попитах как е възможно, сутрин не идва ли на работа? Колега ми каза, че не е нужно Грийнбърг да идва, защото те знаят какво да правят. Важно е да дойде поне два пъти в годината, за да им каже какво ще се прави през следващите две години. Аз също вярвам, че това е ролята на лидера. Да може да направи точни прогнози. Очакванията, които има за бизнеса, са да му дадат предимството след няколко години, а не непосредствено днес. Защото днес нещата са подредени. Не са кой знае колко вълнуващи и денят минава прозаично. 

Смятате ли се за успял човек?
Ако човек сам си е повярва, че е успял, значи е. Аз съм се убедил, че съм успял.