| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
петък, 19 април 2024 RSS
|
|
22119 прочитания
Умението да работиш с хора е сред най-важните за успешните мениджъри
Виолина Маринова, гл. изпълнителен директор на Банка ДСК и председател на Асоциацията на банките в България
 Всичко съм постигнала с много труд, с много преданост и отговорност към това, което правех, споделя Виолина Маринова, гл. изпълнителен директор на Банка ДСК. Според нея е много важно човек да започне с желание трудовата си кариера. Кариерата на Виолина Маринова в Банка ДСК започва през 1971. А за главен изпълнителен директор на банката е избрана през 2004. Заедно с това в момента тя е председател на Асоциацията на банките в България и член на Надзорния съвет на пенсионно-осигурителна компания ДСК Родина. Виолина Маринова е и член на Съвета на директорите на „Балкансервиз”. Тя се занимава и с общественополезна дейност като член на настоятелството на Държавен музикален театър „Стефан Македонски” и председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров”. Виолина Маринова смята, че основното качество, което трябва да притежава един мениджър, е да умее да работи с хора и правилно да дефинира задачите, които им поставя.
Разкажете ни как започна Вашата кариера? Когато завърших средно образование, аз имах намерение да уча химия, което няма нищо общо със сегашната ми професия. Но така или иначе не успях да се класирам, може би за добро. В същата година започнах работа в ДСК – Държавна спестовна каса тогава, на гише като счетоводител. Работех с клиенти, което за мен беше интересно и самата работа ме увлече. Това ме накара да погледна с други очи на специалност, за която нямах никакво намерение да кандидатствам. На следващата година кандидатствах специалност „Финанси и кредит”, която напълно отговаряше на работата, която аз извършвах. Приеха ме и започнах да уча задочно. А в периода на обучението ми аз съм преминала през почти всички дейности, които извършваше ДСК тогава. След като завърших, станах главен счетоводител в клона, в който работех, и така постепенно се издигах в йерархията – от главен счетоводител, зам.-директор, директор, главен директор до мига, в който дойдоха от Централно управление и ме поканиха да стана зам.-председател на управителния съвет на ДСК. Но всичко това съм постигнала с много труд, с много преданост и отговорност към това, което правех. В тази връзка моят призив към младите хора е, когато започват трудовия си стаж, да работят с желание и да не се стремят веднага да станат ръководители.
Казахте, че първата Ви позиция е била счетоводител. Много от младите хора възприемат тази работа като една от най-скучните. Как Вие гледахте на нея тогава? Днес хората, които работят на фронт офис, не се наричат счетоводители, а специалисти „Банкови операции”. Но така или иначе те също работят с клиенти. Това не е особено привлекателна работа, но в крайна сметка ние сме в сферата на услугите и човек трябва да се постарае да разбере проблема на клиента и да го реши, защото, ако ги няма клиентите, няма да ни има и нас, банкерите. Това е полезно за младите хора – да разберат какви са изискванията на клиента, как трябва да се отнасяш към него, към колегите си, за да извършваш качествено своята работа. Да, труден е този период, няма нищо леко, нищо не се постига леко. Когато се връщате назад, какво е Вашето усещане – трънлив ли е пътят към успеха? Трънлив е, да. Той е изпълнен с много препятствия, с много проблеми, които съществуват, но човек не трябва никога да се предава, трябва да гледа напред и винаги да се старае да преодолее трудностите, да е позитивно настроен. Той трябва да мисли как да реши проблема, а не да се плаши от него, да се отдръпва. Просто трябва човек да е борбен. Кои са най-важните житейски уроци, които научихте от работата си? За мен най-важното нещо е да бъдеш човечен, да бъдеш отворен към всички – и към клиентите, и към колегите, защото без добро отношение един към друг нищо не се постига. Освен това трябва да бъдеш много искрен. Няма шанс да сбъркаш, ако ти си откровен, защото иначе можеш само да се оплетеш в лъжите си и нищо няма да постигнеш. Трябва да бъдеш открит, отворен към хората и позитивно настроен. Цялата Ви кариера е преминала в ДСК. Минавало ли Ви е през ум да смените работата си и какво други бихте работили? Имало е много трудни периоди в работата ми. Иначе съм имала предложения да напусна банката – много съм се борила със себе си, особено в началото на 90-те години, когато се развиваше банковата система, но така и не се реших да напусна банката, в която е преминавал моят живот, в която аз се реализирах. Благодарение на какви качества според Вас човек може да се издигне в кариерата? Човек, ако иска да се издигне в кариерата от мястото, на което е започнал, както аз, първо, трябва да бъде много лоялен, да умее да слуша хората около себе си - не да налага собственото си мнение, а просто да изслушва и да взема решения. Вземането на решения обаче означава и поемане на отговорност, т.е. трябва да бъдеш аргументиран, когато вземаш решението, да си убеден сам за себе си, че то е правилно. Има много качества, които човек трябва да притежава, за да бъде лидер, но основните са това.
По-трудно ли е на една жена да успее да се реализира професионално? Аз мисля, че в България няма дискриминация относно заемането на дадена позиция. Разбира се, всеки отрасъл има своите специфики, но като цяло си зависи от самия човек, дали неговата кандидатура е подходяща и как комисията оценява качествата на кандидата. Има много неща, които влияят дали да бъде избран даден човек за конкретна позиция, но няма някаква дискриминация по пол относно избора на един ръководител. Поне аз така мисля, защото ние също правим доста конкурси за избор на ръководители в банката с комисия, в която всеки сам може да изложи мнението и усещането си за кандидата, но без полът да има каквото и да било значение, интересуваме се от качествата на конкретния човек. Първоначално, когато започнах работа в ДСК, в банката работеха предимно жени и само мъжете бяха ръководители. В клона, в който аз работех, имаше един-единствен касиер. Днес ситуацията е различна – в банката работят около 40% мъже и 60% жени. Понеже работата ни е свързана с контакти с много хора, сред които е имало и много мъже, аз не съм усещала някакво пренебрежително или лошо отношение към себе си. И това е, защото винаги съм се стремяла да се държа по един и същи начин с всеки един, независимо от това какъв е полът на човека, с когото разговарям. Какво Ви е мотивирало така силно през всичките години да вървите напред? Може би моят дух. Независимо от това, че много години вече работя, не съм се отказвала, разочаровала. Имало е много тежки моменти. Ако кажа, че всичко е било гладко, значи да излъжа. Винаги е имало проблеми и винаги ще има проблеми, които като ги решим и решаваме, че утре идва слънце, но няма как да стане това, защото винаги има трудности. Пътят е застлан с много трудности, той е трънлив, но трябва да имаш воля да ги преодоляваш. Тоест поставяш си една цел и трябва да я постигнеш, но разбира се не на всяка цена, защото, ако това нарушава взаимоотношенията между хората, няма да доведе до добри резултати, защото в крайна сметка дали става въпрос за банката, или за която и да е структура, всичко зависи от хората, екипа. Екипът трябва да бъде много добър, да има разбирателство между хората в него, да има чуваемост, да се слушаме. Когато един излага своите идеи, другият трябва да се вслушва. Истината е винаги някъде по средата, тя не е нито моята, нито на колегите. Какви качества трябва да притежава един мениджър или да развие, за да може успешно да ръководи своя екип? Винаги, когато се замислям по тази тема - и съм споделяла мнението си с мениджърите, които избираме и които впоследствие имат някакви трудности - съм им казвала, че най-важното нещо е да разберат какви са проблемите, да разговарят с хората и да се постараят чисто по човешки да ги решат. Не трябва да се действа на принципа „има човек - има проблем, няма човек - няма проблем” – това не решава нещата. Във всеки човек, във всеки служител има нещо добро – трябва да съумееш да го откриеш и да мотивираш човека да работи в желаната посока. Това е за мен основното – трябва да умееш да работиш с хора и правилно да дефинираш задачите, които им поставяш. Защото ако задачите са неясни, хората няма да знаят какво точно да направят. За мен е много важно един ръководител да бъде „и майка, и баща” и да постъпва така с хората, както иска с него да постъпват. Освен това мениджърите трябва да бъдат много лоялни. Това е основното, всичко останало се постига. Емоциите пречат ли на работата според Вас? Особено когато работиш с клиенти, трябва да оставиш проблемите си на входната врата, и когато излизаш навън, да си ги вземеш обратно. Иначе ти ще се държиш грубо с хора, които нямат никаква вина за твоите проблеми. Трябва да потискаш емоциите, защото има различни клиенти и невинаги те са много сговорчиви, а една от твоите задачи е да проведеш успешна комуникация. Това е умение, качество, което трябва да притежаваш. Щом си избрал тази професия и си избрал този път да се реализираш, трябва да съумееш да го постигнеш. Кога започва Вашият ден? Моят ден започва рано и от много години аз обикновено идвам преди започване на работния ден, макар че съм ръководител. Аз смятам, че това има два аспекта – първо, преди да започне работният ден, се подготвяш – пиеш кафе, разговаряш с колеги и започваш работа спокойно. Освен това един ръководител трябва да дава пример на своите колеги – той идва пръв и в общи линии си отива последен, а по-къснодори се работи по-спокойно - няма телефони, няма клиенти, можеш спокойно да свършиш някаква работа. А остава ли Ви време за почивка? Да, като се прибера, макар и късно. Човек трябва да има нагласата, да се отърси от работния ден. Моят принцип е такъв - когато съм на работа, аз не мисля за семейството, когато обаче изляза от работа, аз преставам да мисля за банката, а за семейството си, за децата си. Не коментирам вкъщи своите служебни проблеми и не занимавам близките си, не ги обременявам, защото и без това за кратко съм с тях, би следвало да им се отдавам изцяло в съботните и неделните дни. Е, понякога се налага да ме потърсят по телефона служебно, но говоря или навъ,н или на балкона, така че да не разбират за проблемите в работата ми. Имате ли хоби, или почивате по-съвсем обикновен начин? Почивам по съвсем обикновен начин. Аз съм съвсем обикновен човек и трябва да стъпвам по земята, да са ми прашни обувките. Обичам да пътувам – и в България има много красиви места, които могат да са посетят, и в чужбина немалко пътешествам. Хубаво е да се пътува, да се видят нови, неизвестни неща. Интернет ни помага да видим абсолютно всичко и навсякъде, но най-хубавото е да го видиш сам и да го почувстваш.
Какви съвети можете да дадете на все по-обезвереното младо поколение? Аз съм председател на управителния съвет на Фондация „Атанас Буров”, като настоятели в нея са банки и предприятия от различни сектори на икономиката. Нашата цел е да даваме стипендии на талантливи млади хора, които избираме чрез конкурси с есета, събеседвания. Идеята е тези младежи да остават да живеят в България и да намират реализация във финансовата и индустриалната сфера у нас. И действително в последните години около 60% от нашите стипендианти намират реализация в компаниите, настоятели на фондацията. В последните години ние дори даваме стипендия и на ученици от средните училища, които носят името на Атанас Буров. Какъв е замисълът – да отгледаме бъдещите си служители още от средното и висшето образование. Основният ни призив към младите хора е да бъдат трудолюбиви и търпеливи, защото успехите не идват веднага. Напоследък ми прави впечатление, че когато обявим конкурси за различни позиции, в банката се явяват много млади хора, но те нямат никакъв опит. Те ще натрупат опит с времето, защото са млади, умни, способни, много по-информирани, отколкото сме били ние, но трябва да имат търпение и желание да постигнат целта, която са си поставили и да са наясно, че това не става веднага. Не могат да търсят лека и доходна работа. Доходната работа означава, че полагаш много труд, означава голяма отговорност. Младите хора трябва да бъдат търпеливи, трудолюбиви и аз мисля, че успехът ще ги последва. Това е основното нещо, което трябва да правят – да не се отчайват, ние имаме необходимост от млади, образовани хора, не само банковата общност, всички имат нужда от такива хора, но те не могат веднага да заемат ръководна позиция, това трябва да е ясно. Ще го постигнат, но може би след няколко години труд.
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|