България предлага точния микс от талант, амбиция и разходи
Как изглежда бъдещето на аутсорсинга в България, кои са основните предизвикателства и какви са възможностите за растеж на този пазар, вижте Джозеф Лазарус, управител на IBM Global Delivery Center Bulgaria, в интервю за Economy.bg
Джозеф Лазарус работи в IBM от 2007. Той отговаря за създаването на IBM Global Delivery Center в България.
Има дълъг мениджърски опит в отношенията с клиенти и в разработването на нови пазари.
Член е на IBM's Global Business & Technical Leadership Resources.
Господин Лазаръс, трудно ли е да се управляват проекти на IBM в нови пазари като България? Не бих нарекъл България нов пазар. IBM присъства в страната от 1937. Инвестирали сме много пари, време и енергия тук. Но винаги има нови възможности за разширяване на бизнеса. Понастоящем например ние подпомагаме нашите клиенти да подобрят ефективността си, като поемаме част от основния им бизнес. И България днес се счита за една от стратегическите локации на IBM за развитие в Източна Европа. Да, преди 5 до 10 години България можеше да се счита за нов пазар в бизнеса с услугите. Но ние сме една от многото мултинационални компании, инвестирали тук. Така че смятам, че има предизвикателства като при всяка развиваща се икономика. Смятам, че България предлага точният микс от талант, амбиция и разходи, който ни помага да постигнем нашите цели. Смятам, че това е щастлив брак между българските ресурси и IBM като компания. IBM инвестира в страната, а вие очевидно предлагате много важни умения. Така че смятам, че заедно ние формираме един много щастлив съюз.
С какви предизвикателства се сблъскахте при създаването на Global Delivery Center в София? Смятам, че в началото най-важното беше добре да опознаем и да се адаптираме към индустрията на местно ниво. IBM е като голям петролен танкер. Той е по-бавен, когато решава да промени посоката, но в момента, в който решението е взето, то промяната на курса става мигновено. Когато открихме Global Delivery Center в страната през 2007, смятам, че основното предизвикателство беше да намерим точния баланс между уменията и възможността за разширяване на тези умения. Така например ние трябваше да намерим около 600 души за шест месеца. И тук говорим за висококвалифицирани и опитни служители. Но имахме нужда и от малко самообучение, за да може да приспособим малко нашия график. Същевременно трябваше и да обучим пазара, за да можем да си набавим това, от което имахме нужда. В крайна сметка не успяхме да наемем толкова много хора за толкова кратко време, но това е нещо обичайно при предприемане на такава стъпка. Имаше множество предизвикателства, някои от тях очаквани, други не. Но това, което не те убива, те прави силен.
А какви предизвикателства срещате днес? Ако погледнем назад към 2007/ 2008, бизнесът с услугите изглеждаше като нов, но с потенциал за растеж сектор. Днес може да се каже, че в България този сектор е стигнал до етап, който може да се определи като средна възраст. Предизвикателството пред всяка страна, която се намира по средата на цикъла на развитие на този бизнес, е как да не допусне разходите за развитие на бизнеса да нараснат толкова, че да я направят неконкурентноспособна на пазара. Има много примери за страни, където е имало бум в даден сектор, но разходите за бизнеса са се увеличи значително. Това може да отблъсне дадена компания. В крайна сметка фирмите са в дадена страна не с благотворителна цел, а за да печелят. Така че смятам, че правителството трябва да има ясен план как ще се развива индустрията.
Как изглежда бъдещето на аутсорсинга в България?
Значи виждате потенциал за растеж на пазара тук? Абсолютно. Аз съм голям оптимист за България. Ако бях начело на компания, която иска да инвестира в страната, щяха да ме интересуват три фактора, за да взема решение. Щях да обърна внимание на разходите за бизнес. Това е един от най-важните индикатори. Щях да обърна внимание на възможностите за растеж. И накрая щях да обърна внимание какъв е финансовият и политическият риск да инвестирам в страната. Така че, ако погледнем Източна Европа, не виждам България като страната с най-добрите резултати по отношение на трите индикатора. По всички показатели България обаче се класира на средни позиции. И това е по-важно. Ако от 1 до 5 България получава 3 на трите показателя, това е добре, защото общата сума е 9. За сравнение Будапеща (Унгария) или Краков (Полша) може да имат най-добрата оценка като възможност за развитие, но ако като разходи за бизнес имат оценка 1, тогава България е в по-добра позиция.
Колко хора работят в Центъра? Много хора са. Интересното е, че в Центъра има представители на 20 националности. Определено мога да кажа, че ще продължим да растем и да увеличаваме броя на заетите.
Кои са най-аутсорсваните позиции? Всеки процес, който е повторяем и ако повторението дава същия резултат, може да бъде изнесен. Да вземем за пример една телекомуникационна компания. Каква е основната им работа? Те продават телефони, разговори, може би достъп до Интернет. Ако са по-голяма компания, те имат финансови и административни звена. Финансите и администрацията обаче не са основният бизнес на тази компания. Фирмата няма глобално присъствие и не може да използва най-добрите практики от различни локации, за да се подобри ефективността в този тим. Така че, ако компания като IBM поеме тези функции, ние бихме разбили този процес на 10 различни стъпки, ще видим къде по света извършваме подобни функции и ще кажем какво ние можем да направим по-добре и в коя страна можем да го направим по-добре. Освен че пести разходи на клиента, това му предоставя и конкурентни предимства пред останалите в сектора.
Къде ще работим в бъдеще - в офиса или у дома?
Как виждате бъдещето на работата? В офиса или у дома? Днес имаме микс от всичко. Аз лично смятам, че ако няма нужда някой да идва в офиса, по-добре да не го прави. Това е много силен мотивиращ фактор за хората. Можеш да дойдеш в офиса два пъти в седмицата, а през останалото време да си работиш вкъщи по пижама. Има позиции, които позволяват това, но има и други, при които това не може да се случи. Има позиции, на които можеш да наемеш хора на непълно работно време, или хора с увреждания, които да работят от вкъщи и които иначе трудно биха си намерили работа. Тези форми на работа са подходящи и за възрастните хора. С добра интернет връзка, с лаптоп и телефон няма причина възрастните хора да не вършат същата работа, след като са се пенсионирали и след като са заминали на вилата си на село например. Това е добре за тях, но е и добре за бизнеса. Защото в противен случай за мен този ресурс би бил неизползваем. И аз бих плащал много повече за млада и мобилна работна ръка, която може да дойде до офиса. Така че смятам, че стабилният бизнес трябва да има добър микс от всички тези различни възможности. Смятам, че индустрията ще продължи да се развива по този начин.
Кои умения ще се ценят най-много в бъдеще? Смятам, че в сектора на услугите от голямо значение е мултикултурализмът. Това е работещата стратегия. Защото в крайна сметка в 9 от 10 случая ти не обслужваш собствения си пазар, ти обслужваш външен пазар. Така че е нужно да разбираш културата на локацията, която обслужваш. Освен това смятам, че динамиката на работата се променя. Секторът на услугите не е за някого, който иска да работи от 9 до 4 часа и да се прибере вкъщи. Не се работи по този начин. Това е една много специфична, много строга и безкомпромисна индустрия. Тя си има своите предимства обаче. Защото предлага фантастични възможности за растеж, които не можеш да получиш при други индустрии като производство или строителство. Например – през последните 3 години ние в IBM не сме наемали мениджъри или хора на високи позиции извън сектора. Ние сме инвестирали много пари, време и енергия, за да обучим хората в компанията и да им предложим възможност за кариерно развитие. Ако трябва да обобщя – мултикултурализъм и усилена работа – това ще се цени най-много в бъдеще.
Как виждате бъдещето на аутсорсинга? Можем ли да очакваме релокация от Азия към Източна Европа или обратно? Първото нещо, което движи този бизнес, са разходите, а второто – оптимизацията. И двете зависят до голяма степен от обема на работната сила. България има население от 7 милиона души. Възможността за растеж на този пазар с оглед на работната сила е по-малка в сравнение с азиатските пазари. Може би има високи позиции, които се изнасят от Азия към Европа, но ако се вземе предвид обемът на работа, тенденцията е обратна. Ще ви дам пример. Ако аз трябваше да отворя център със 100 работни места в пазар като България, това би ми отнело между 3 и 5 месеца. Ако трябваше да направя същото в Манила, там това ще ми отнеме между 3 и 5 седмици. Така че тук говорим за два различни аспекта на този бизнес. По отношение на конкретни умения може да има някакво предислоциране от Азия към Източна Европа. Но за останалите случаи тенденцията е по-скоро обратната. Едно от предимствата на България, което изненадва много хора, е голямото разнообразие от езици, които се говорят в тази страна. И това в комбинация с останалите умения, които не бихте намерили в азиатските страни, прави позицията на България на този пазар уникална. Смятам, че това е нещо, върху което правителството трябва да продължи да работи и развива.
19 години поред IBM е лидер по най-много получени патенти в САЩ. Как смятате, че технологиите ще променят живота ни в бъдеще? Технологиите вече промениха живота ни. Наскоро четох статия, че IBM харчи 6 милиарда долара годишно за научни изследвания и развойна дейност в света. Смятам, че това е правилната посока. Тази година ние празнуваме 100 години от създаването на компанията и имаме няколко проекта, един от най-големите се нарича Smarter Planet. Суперкомпютърът Уотсън пък демонстрира докъде сме стигнали в развитието на изкуствения интелект. Миналата година машината триумфира в американска телевизионна игра. Сега той помага в болница в САЩ, където диагностицира различни пациенти. Така че смятам, че приложенията на технологиите са широки. Те ще продължат да ни помагат да подобрим живота си. Например в България правим анализ на речта за наши клиенти, което ни помага да разберем по-добре какво искат и какво търсят нашите клиенти. Това ни помага да подобрим и нашите услуги. Така че смятам, че IBM ще продължи да инвестира в този регион и ще продължи да въздейства положително върху живота ни. Ще ви дам пример как технологиите на IBM ни помагат в ежедневието. Баркодът на продуктите в супермаркета е творение на IBM.
А как технологиите промениха вашия живот? Аз обичам моторните спортове. Голям фен съм. Милиарди долари се инвестират в подобни технологии и много хора се питат какъв е смисъла. Но аз съм на друго мнение. Много от технологиите в нормалните автомобили идват от Формула 1. Например Traction Control (контрол над сцеплението), автоматична скоростна кутия или различни елементи за безопасността. Много от тези технологии са факт благодарение на инвестициите на различни компании, защото те са от полза за тях, но се оказва, че имат положително въздействие и върху нашето ежедневие.
Каква е тайната клиентът да остане доволен?
Имате дълъг опит като Client Relations Manager. Каква е тайната клиентът да остане доволен? Да разбереш какво искат да направиш за тях. Смятам, че едно от нещата, които съм научил през годините, е, че ти може да си мислиш, че знаеш всичко, но всеки клиент е различен. Независимо колко добре си мислиш, че познаваш бизнеса им, не знаеш с какви проблеми те са се сблъскали днес. Затова моят съвет към служителите е, когато говорят с различни клиенти, да отделят време и да чуят какво искат те. Дори и да не знаеш отговора на въпроса, по-важното е, че си го чул и че си му дал да разбере, че ще се върнеш с отговора, веднага щом го имаш. Най-важното е клиентът да остане с убеждението, че може да се разчита на теб и на организацията, която представляваш. И след като си изградил доверие, вече имаш стабилната основа, върху която да надграждаш. Това винаги ми е помагало да развивам зрели, успешни и професионални отношения с клиентите ми.
За пътя до IBM и живота в България
Имате бакалавърска степен по изкуства. Как се случи така, че в момента сте генерален мениджър в IBM? Дълъг ли беше пътят до тази позиция? Мисля, че да. Живял съм в много страни. Жена ми е българка. Един ден тя реши да се върне в България и аз я последвах. Няколко неща ме направиха това, което съм днес. Отраснал съм в Индия. После обиколих света и в момента съм в България. Като професионален съвет, който мога да дам към по-младите – аз съм поемал рискове, възползвал съм се от възможностите. Може би ако си бях останал в Индия, сега щях да съм друг човек. Не знам. Но съм доволен как се развива досега кариерата ми. Смятам, че едно от нещата, които ми помогнаха, е това, че съм поемал рискове и съм се възползвал от възможностите. Важно е обаче и сам да създаваш своите възможности. Понякога хората си стоят и чакат възможностите да им почукат на вратата, но не става така. Трябва да ги накараш да почукат на вратата ти. Аз съм човек, който не чака възможностите, а сам ги преследва. Идвам от такова семейство. Предпочитам сам да свърша нещата, от които завися, а не да чакам.
Как си представяхте живота в София? Сбъднаха ли се очакванията ви? Нямах кой знае колко големи очаквания. Ако трябва да съм честен, не знаех много за България, когато пристигнах за първи път тук. Знаех за българските щангисти, защото съм голям спортен фен. И бях чувал за Черно море от уроците по география. По отношение на София - тук съм от 2005. Оттогава градът се е променил драстично. Спомням си, че кацнах на старото летище, защото новото още не беше построено. А летях от JFK, което е доста по-голямо и внушително. Така че за мен в началото беше малко изненадващо. Но за мен не е важно къде си сега, а какви са възможностите ти за развитие след 5 години например. И какво правиш, за да стигнеш до там, закъдето си се запътил. Така че нямах твърде големи очаквания за София, но аз съм тук все още. Щастлив съм, че съм тук. Много съм ентусиазиран от потенциала за развитие на България. И хората, които работят с мен днес, са много амбициозни, много образовани и много способни. И затова смятам, че хората са тези, които правят мястото, а не обратното.
Къде и как се виждате след 5 години? В професионален план се виждам като част от IBM, израствайки в IBM. Да работя за тази компания за мен беше нещо, към което си струва да се стремя. Едно от нещата, които ми харесват, работейки за IBM е, че ако утре искам да работя в Мадагаскар например, мога да си намеря работа там като част от IBM. В професионален план съм щастлив, че продължавам да работя за тази компания. Хубавото в IBM е, че имаш възможностите за израстване и всичко зависи от теб. Ако ме питате на кой стол се виждам след пет години, нямам идея. Но смятам, че ще е приятна позиция.