Затягане на кредитирането и увеличение на лихвените проценти по кредитите прогнозира БНБ за догодина
При липса на ескалация на броя на заразените с COVID-19 и последващо затягане на противоепидемичните мерки през четвъртото тримесечие на 2020 и първото тримесечие на 2021 очакваме да се запази тенденцията към възстановяване на икономическата активност, но реалният БВП да остане под нивото си от периода преди пандемията. Това прогнозира Българската народна банка в най-новото си тримесечно издание „Икономически преглед“.
Според БНБ невъзможността на част от клиентите на банките да продължат да обслужват кредитите си след изтичането на частния мораториум (31 март 2021) би довело до увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което е потенциален фактор за ограничаване на кредитното предлагане и за допълнително затягане на кредитната политика на банките, включително чрез увеличение на лихвените проценти по кредитите.
През последното тримесечие на 2020 и първото тримесечие на 2021 от БНБ очакват лихвените проценти по депозитите да се запазят на достигнатите много ниски равнища, за което ще допринасят продължаващият значителен приток на привлечен ресурс и високата ликвидност в банковата система.
При допускането за липса на ескалация в броя на заразените с COVID-19 и на повторно въвеждане на мерки за социално дистанциране в основните ни търговски партньори, които биха ограничили външнотърговските потоци на България, очакванията на БНБ за четвъртото тримесечие на 2020 и първото тримесечие на 2021 са реалният износ на стоки да продължи частичното си възстановяване в съответствие с възстановяващото се външно търсене. Въпреки това нивото на реалния износ на стоки през четвъртото тримесечие на 2020 и през първото тримесечие на 2021 ще остане пониско спрямо съответния период на предходната година.
"През третото тримесечие на 2020 не се наблюдаваше значително възстановяване на пазара на труда, като броят на новорегистрираните безработни надвишаваше този на започналите работа", отбелязват авторите на доклада. Очакваното плавно възстановяване на икономическата активност на тримесечна база, както и удължаването на срока на действие на мярката на правителството за запазване на заетостта до края на годината, ще бъдат предпоставка за нарастване на броя на заетите в съчетание с плавно понижение на коефициента на безработица през четвъртото тримесечие на 2020 и през първото тримесечие на 2021.
В условията на все още повишена несигурност е възможно фирмите да останат попредпазливи по отношение на разходната си политика и възнагражденията в частния сектор да растат с по-слаби темпове спрямо тези в публичния.
В края на 2020 и в началото на 2021 от БНБ очакват предлагането на труд, измерено с работната сила, да се повиши спрямо нивото си от второто тримесечие на 2020 предвид отпадането на ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19, като в съответствие с очакваното подобряване на икономическата активност търсенето на труд ще се повиши през периода и ще доведе до забавяне на годишния спад в заетостта. Въпреки това търсенето на труд, измерено с очакванията на мениджърите за наемане на нов персонал през следващите три месеца от бизнес анкетите на НСИ през септември, остава потиснато в сравнение с периода преди налагането на ограничителни мерки, което е предпоставка за сравнително слабо подобряване на условията на пазара на труда спрямо текущата ситуация.
От БНБ очакват ефектите от мерките срещу разпространението на COVID-19 да окажат негативно влияние върху растежа на цените на жилищата. В условията на спад на доходите на част от домакинствата, на възможно повишаване на лихвените проценти по жилищни кредити и на затягане на банковите стандарти анализаторите очакват влошаване на достъпността на жилищата за домакинства, което би могло да окаже натиск в посока забавяне на растежа на цените на жилищата на годишна база в края на 2020 и в началото на 2021.
През четвъртото тримесечие на годината от БНБ предвиждат забавяне на общата инфлация спрямо август, последвано от ускоряването й през първото тримесечие на 2021, като тази динамика отразява най-вече очакванията за динамиката на международните цени на храните и на петролните продукти през този период. Основен отрицателен принос за общата инфлация през тези две тримесечия се очаква да имат енергийните продукти под влияние на понижаващата се на годишна база цена на петрола на международните пазари.