петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5397 прочитания

    Ще остане ли работата от разстояние след отпадане на мерките за COVID-19?

    Какви са тенденциите в България и по света, коментират Теодор Михалев - Старши сътрудник „Правни консултантски услуги“ и Емил Евтимов - директор „Правни консултантски услуги“ в KPMG България
    15 април 2022, 15:43 a+ a- a

    Снимка: KPMG България

    KPMG Интернешънъл публикува доклад за международната практика за работата от разстояние, тъй като гъвкавостта и възможността за хибриден модел на работа са от решаващо значение за привличането, управлението и запазването на таланти.

    Какви са политиките за работа от разстояние след отпадане на мерките против разпространението на COVID-19 в България и по света, коментират за Economy.bg Емил Евтимов - директор „Правни консултантски услуги“ в KPMG България и Теодор Михалев - Старши сътрудник „Правни консултантски услуги“ в KPMG България.

    Емил Евтимов е директор „Правни консултантски услуги“ в KPMG България, адвокат от Софийската адвокатска колегия, с над 15 години опит като юрист. Той отговаря за предоставянето на трудовоправни консултации, преструктуриране на персонал, колективно трудово договаряне, процесуално представителство по данъчни и трудови дела, ръководи инвестиционни проекти на български и международни компании.

    Теодор Михалев е Старши сътрудник „Правни консултантски услуги“ в KPMG България. Той отговаря за предоставянето на консултации в областта на трудовото право, както и на правно съдействие в сферата на инвестиционните проекти.

    Какви са тенденциите

    В ход е процес на поетапно смекчаване на мерките против разпространението на COVID-19, налагани от правителствата, в множество държави. У нас, с отпадането на извънредната епидемична обстановка, считано от 1 април 2022 г., наред с многото други мерки, отпадна и задължението на работодателите да въвеждат работа от разстояние по отношение на служителите.

    Въпреки факта, че мерките против разпространението на COVID-19 търпят все повече ограничения, като тенденция се откроява запазването на работата от разстояние под една или друга форма. Понастоящем компаниите са в процес на адаптиране на своя начин на работа към все по-голям дял на работата от разстояние. Налице са обаче и множество отворени въпроси, като доколко да е гъвкав режимът, как да се справят работодателите с присъщите рисковете и да осигурят съответствие със законовите изисквания.

    KPMG Интернешънъл публикува доклад относно глобалните тенденции във връзка с работата от разстояние и тяхното развитие от гледна точка на мобилност, данъчни режими, управление, технологии и др. Докладът е базиран на резултатите от проучване относно вижданията на компаниите за въвеждането на работа от разстояние и възприетите решения към 28 септември 2021 г. Проучването е проведено измежду 530 компании от 46 държави.

    Въвеждане на политики за работа от разстояние

    Проучването показва, че повече от половината от участниците (52 %) обмислят въвеждането и прилагането на политика за работа от разстояние, докато 37 % вече са приели и прилагат такава политика. 

    Горните цифри показват, че за повечето компании работата от разстояние е част от дългосрочната стратегия за развитие, макар конкретните разрешения и практики да варират според различните бизнес модели.

    Пионери в областта са компаниите от сектора на телекомуникациите и технологиите, храни и напитки, ритейл, потребителски стоки, както и компании от сектор производство. И докато водещата позиция на сектор телекомуникации и технологии не е изненада за никого, резултатите в сектор производство са неочаквани. Проучването на KPMG показва, че работата от разстояние в производството намира приложение не само по отношение на служителите, чиито функции традиционно позволяват това, но и че набира сили, с помощта на новите технологии, в области като поддръжка на машини и съоръжения.

    В България, KPMG също наблюдава тенденция за иницииране на все повече кампании за приемане на политики за работа от разстояние в компании от различни сектори (професионални услуги, ИТ услуги, производство и др.).

    Какви са причините за все по-широкото разпространение на работата от разстояние

    Проучването показва, че основните двигатели за въвеждането на работа от разстояние са свързани със служителите.

    При една четвърт от компаниите исканията и интересът, проявен от служителите, са основните причини за въвеждането на работа от разстояние. Други 18 % са заявили, че наличието на възможност за работа от разстояние е от ключово значение за позиционирането им на пазара на труда, а 12 % приемат, че това е начин за справяне с липсата на кадри. Сред останалите водещи причини са: ограниченията относно пътуванията поради Covid-19; нужди, свързани с дейността; съкращаване на разходите; намаляване на вредните емисии и др.

    При повече от половината компании, въвеждането на политика за работа от разстояние се дължи на причини, свързани със служителите, а не на външни фактори или на причини, свързани с работата. Този резултат обаче не се наблюдава в държавите от Азиатско-тихоокеанския регион, където по-сериозните ограничения за пътуване са водещата причина за по-широкото въвеждане на работа от разстояние.

    Отговорни функции

    Оформянето и прилагането на даден модел на работа от разстояние е сложен процес, който има допирни точки с множество сфери на регулиране, особено при наличие на международен елемент, и налага участието на множество специалисти, включително в областта на човешките ресурси, данъчното облагане и др. Що се отнася до случаите на работа от разстояние в чужбина, компаниите обикновено възлагат отговорността за целия процес на данъчните си екипи (27%), на човешки ресурси (27%) и/или на трудова мобилност (22 %).

    Поради комплексния характер на въпросите, свързани с работата от разстояние обаче, не е възможно една-единствена функция самостоятелно да поеме цялата тежест по уреждането на работата от разстояние. В зависимост от конкретиката, в процеса следва да вземат участие ръководството, представители на основната бизнес дейност на компанията, на човешки ресурси, както и специалисти в области като трудово право и миграция, защита на данните, данъчно облагане и социално осигуряване, ИТ, управление на недвижими имоти, комуникации и т.н.

    Видове работа от разстояние

    Повечето компании прилагат работата от разстояние единствено в рамките на страната (42 %). Когато става дума за работа от разстояние с международен елемент, повечето компании предпочитат краткосрочна работа от разстояние от чужбина за по-малко от 90 дни (22 %), следвана от виртуалното назначаване (12%), наемането на кадри в чужбина (9%) и временна работа от разстояние от чужбина (за повече от 90 дни) с 8 %. Горните показатели не се отнасят за компаниите от Азиатско-тихоокеанския регион, където почти 50% от участниците предпочитат виртуалните назначения и наемането на персонал в чужбина, което се дължи и на посочените по-горе сериозни ограничения за пътуване в този регион.

    У нас се запазва тенденцията за допускане на работа от разстояние единствено в рамките на страната, като по-често компаниите предпочитат да не позволяват полагането на труд от чужбина.

    Предизвикателства пред работата от разстояние от чужда държава

    Спазването и съответствието с данъчни и други законови изисквания са най-голямата спънка пред въвеждането на работа от разстояние, но и проблемите свързани с комуникациите и управлението също не са за подценяване.

    Осигуряването на съответствие с множеството правни и данъчни изисквания, са посочени като основно предизвикателство от мнозинството участници (38 %), което не е изненада, имайки предвид разнообразието от правила, които трябва да се съблюдават в национален план, като: здравословни и безопасни условия на труд, лично и корпоративно облагане и т.н. За повече подробности за изискванията и предизвикателствата при работа от разстояние в България, можете да видите анализа на KPMG България тук

    В ситуация, в която е включена и друга държава, следва да се отчитат и допълнителни местни и международни правила. Липсата на правна сигурност и неяснотата относно бъдещото развитие на различните регулаторни режими правят вземането на решение за такъв тип работа от разстояние изключително трудно.

    При разрешаването на работа от разстояние от чужбина, компаниите трябва да въвеждат редица условия и нови процеси с цел ограничаване на рисковете. В този контекст се проявяват и други предизвикателства, като осигуряването на ефективност на процесите (21 %), контрол над служителите (18), комуникация (10 %) и др.

    Поради наличието на интерес от страна на служителите обаче, компаниите търсят все по-ефективни методи за навигиране през лабиринта от регулаторни и бизнес изисквания, включително с помощта на нови технологии и софтуерни решения.

    Резултатите от проведените проучвания показват, че работата от разстояние ще се развива и ще остане част от нашето ежедневие, най-вече вследствие на нарастващите изисквания за все по-голяма гъвкавост на работното място. За да се осигури обаче ефикасен и законосъобразен модел на работа от разстояние, ще са необходими съвместните усилия на множество бизнес функции, както и впрягането на нови технологии и решения.

    Не съществува обаче един подход, като всяка компания ще трябва да намери верния път при въвеждането на повече или по-малко гъвкав режим на работа от разстояние, като адаптира своя модел към постоянно променящата се обстановка.

    В България се оформя тенденция за организиране на смесен режим на работа, при който служителите работят както от помещенията, предоставени от работодателя, така и от разстояние. Изглежда, че това е предпочитан вариант от болшинството служители, както и от работодателите, които се стараят да са в крак с тенденциите.

    Пълният текст на доклада на KPMG Интернешънъл можете да прочетете тук.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 8 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 9 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 11 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 13 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк