Как Walltopia избра кой да проектира нова сграда на стойност 15 млн. лв.?
Вижте какво сподели арх. Васил Шарланов, член на журито на конкурса Collider Activity Center, за участниците, критериите, по които са оценявани, и целта на конкурса
Васил Шарланов е най-младият член на журито на конкурса Collider Activity Center. Конкурсът се организира от българската компания производител на катерачни стени Walltopia. Той има за цел да определи архитектите, които да проектират нов спортно-развлекателен център в София. По първоначални изчисления инвестициите в строежа на сградата ще са на стойност 15 млн. лв.
Васил Шарланов работи като архитект в Walltopia и зад гърба си има участия в редица архитектурни конкурси. Свързахме се с него, за да ни разкаже повече за конкурса и критериите, по които са избрани финалистите.
Арх. Шарланов, разкажете ни повече за конкурса. Как се стигна до идеята за създаване на международен конкурс? Идеята за Collider Activity Center всъщност е отпреди няколко години. Първоначално мислехме сами да си го направим. Имаме доста богат екип от дизайнери, архитекти, инженери. Впоследствие се запитахме защо да се ограничаваме само до нашите знания. Защо да не ползваме световните знания и да се обърнем към всички архитекти?
Вижте защо една частна фирма решава да проведе конкурс от такъв мащаб
Затова решихме да направим международен конкурс, който да бъде максимално отворен, прозрачен и така да привлечем максимално много хора и, в крайна сметка, резултатът е налице. Това е най-големият архитектурен конкурс, някога правен в България. Регистрираха се почти 750 екипа, от които 365 изпратиха проекти от 63 държави. Това надхвърли нашите най-смели очаквания. Бяхме много приятно изненадани. Като цяло нивото беше доста високо и беше много сериозно предизвикателство при самото журиране.
Споменавайки журито, какъв беше неговият състав и какви функции имаше всеки един член? Журито е международно и има 11 членове. Все пак правим международен конкурс и искаме да има представители от възможно най-много държави. Затова повече от половината членове на журито са всъщност доказани специалисти от Европа предимно. Един от тях е например Райнард Йокс, партньор във Foster + Partners. Част от журито са също архитекти като Пол де Фроум от Холандия, Андрей Черников от Русия, Андрю Йоман, който е англичанин, но работи в Хърватска, т.е. има досег и с балканското строителство, и др. От българска страна част от журито са арх. Георги Станишев и арх. Атанас Панов, които са доказани имена, с доста проекти зад гърба си. Тъй като искахме да има и възможно най-разнообразни възгледи и подходи в архитектурата, в журито има и архитекти от различни генерации, които прокарват своя собствен дух и мислене. Централна фигура в журито е и Ивайло Пенчев, управителя на Walltopia като основен първоизточник на цялата идея за сграда и главен инвеститор.
Вижте средно в колко конкурса на година участват архитектите, чиито проекти бяха номинирани. Разберете защо са решили да се включат в конкурса на Walltopia и кое е било най-голямото предизвикателство за тях.
Имаше ли интерес към конкурса и какво беше процентното съотношение между участници от България и участници от чужбина? Доколкото помня, предадоха близо 90 екипа от България, останалите са чуждестранни екипи. Имаше страшно много участници от Испания, САЩ, Франция, Италия, Китай, Холандия и от Балканските страни. Какво изисквания имахте към участниците, за да имат право да се регистрират? Единственото изискване е поне един член от екипа да е пълноправен архитект в собствената си държава. Старали сме се да няма например такси или сложен процес на регистрация и т.н.
На база на какви критерии оценявахте различните проекти? Изготвихме доста подробен уебсайт, където се постарахме да дадем възможно най-много информация – подробно задание и на български, и на английски език, много материали, свързани с нашите продукти, снимки от мястото. Старахме се максимално много да сме полезни на участниците. Имаше възможност за много въпроси.
Кои са критериите, по които проектите са оценявани?
Разбира се, тъй като това ни е първият Collider Activity Center, там ще ни бъде и офисът. За нас е изключително важно това да е една представителна сграда. Ние винаги каним нашите най-големи клиенти да идват тук в София и за нас е важно те да пристигнат в една хубава среда и още от самото начало да ги впечатлим с професионализъм. Така че естетическите достойнства на сградата са от първостепенна важност. Но също е много важно проектите да са изпълними, защото целта на конкура се да стигнем до строителство и реализация на сградата, а не всичко да остане във въздуха. Важно е дали е спазено заданието, всички функции на сградата следва да бъдат практично обвързани една с друга. И всичко това трябва да се случи в рамките на някакъв поносим бюджет, който ние сме посочили в заданието – 7 млн. евро.
Допуснахте ли до участие проект, който да е на по-висока прогнозна стойност от посочената? Не. Повечето кандидати не са посочили конкретно прогнозна стойност, но ние имахме консултанти по време на журирането, а и всички архитекти в журито са достатъчно опитни да преценят дали най-общо това би могло да се случи, или не.
Споменахте, че кандидати от 63 държави са се включили. Бихте ли сравнили нивото на проектите от чужбина спрямо проектите на български архитекти. Във всички държави имаше както прекрасни проекти, така и такива, които не бяха на ниво. Както ще видите два от петте екипа финалисти са български, а третият екип е международен екип с българско участие.
С какво ви впечатли всеки един от тези 5 екипа? Всеки има доста различен подход към задачата. Някои са изходили от конкретната локация и ситуация. Други търсят някаква универсална сграда, което за нас е също плюс, тъй като можем да строим такива сгради по цял свят. Трети са направили изключително интересни пространства, предразполагащи към връзка между отделните функции. Четвърти много хитро използват съвременни материали и така създават една интересна архитектура. Пети изхождат от ландшафта.
Какво отличава петте номинирани проекти от останалите, взели участие в конкурса?
Най-различни подходи и всеки е правилен сам по себе си. И точно това бе най-предизвикателно пред журито – как да избере само 5 проекта, защото особено втория ден, когато бяха останали по-малко проекти и имаше предпоставки за по-задълбочена дискусия, беше много трудно. Забелязваха се прилики между отделни проекти. Биха могли да се групират според разни критерии. Съответно попадайки в една група няколко проекта със сходни концепции, е много трудно да отсееш един от примерно 10 със сходен подход. Трябва наистина да влезнеш в малките детайли, за да кажеш: „Ето този е по-добър от останалите!” Всеки един от петте номинирани екипа ще получи награда от 5 хил. евро.
А какво се случва оттук насетне с победителя? Ние искахме от самото начало да е ясно, че ще строим тази сграда. Посочили сме условията, при които ще се сключи договорът за архитектурен проект – 15 евро на кв. м., което е няколко пъти над средната пазарна стойност в България. Така че всеки е наясно какво получава накрая и доколко си струват усилията, които ще вложи в конкурса. Целта е да сключим договор и да го реализираме в рамките на, надявам се, година и половина - две може би. Договор ще сключим със смесения екип, в който участват проектанти от България, Холандия, Китай и др. държави. Проектът е на Mars Architects & Intoarch. Това, което поне мен ме грабна най-много, е, че този екип създава много интересни пространства за катерене и всъщност катеренето е някак си разпределено между всички други функции и се превръща в свързващо звено между тях.
Австрийските инвестиции в България са около 5 млрд. евро, притежавате специализирано ноу-хау, което се оценява от австрийските компании – Герд Бомер, регионален мениджър за Югоизточна Европа и Централна Азия в Австрийската стопанска камара,пред Economy.bg