вторник, 20 август 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    51854 прочитания

    Светлин Наков за Софтуерния университет

    Вижте какво сподели Светлин Наков за проекта пред Economy.bg
    21 ноември 2013, 18:07 a+ a- a

    „Най-голямата цел е България да стане Силициевата долина на Европа. И рано или късно ще стане. В момента съм си хванал парченце от тази глобална цел и тя е качествено образование за софтуерни инженери в големи за България размери. Максимумът за България е около 20 000 да влизат в Софтуерния университет на година и от тях около 5000 да успеят  да завършват и да станат наистина добри софтуерни инженери. Ако това стане, аз бих бил много щастлив”, казва Светлин Наков – инициатор и учредител на Софтуерния университет в България.

    Срещнахме се с него, за да ни разкаже повече за програмите, финансирането и приема за Софтуерния университет.

    Г-н Наков, започвате да развивате нов проект – Софтуерен университет. Каква е целта Ви?
    Предстои революция в образованието за софтуерни инженери. Защо го наричам революция? Аз не вярвам в установените догми, че висше образование за софтуерната индустрия е равно на брадати професори, които преписват теореми на дъската и не са в час с реалността. Не казвам, че няма кадърни преподаватели в университетите, просто са малко и системата ги мачка. Мачка и кадърните хора там. През последните години успях да построя и развия една алтернативна система, в която водещото е качественото образование, професия и работа. Кой  университет ви предлага работа още на входа? При нас ще е така – кадърните още при приема ще получават стипендии и работа като завършат.  Революцията е качествено образование, ориентирано към практиката, което дава и дипломата за висше, която мама и тати толкова много искат. Обучение е равно на правене. Учене чрез правене, чрез практикуване – това работи!

    Светлин Наков за това защо Софтуерният университет ще направи революция в образованието?


    Революцията е хората да си променят отношението към образователния процес. Да се научат, че трябва да учат цял живот,  че ученето не е акт, а процес.  Да започнат да гледат пазарно на образованието. Промяната е, че индустрията ще диктува образованието, което досега никога не се е случвало в България. Свърши ерата, когато отиваш във ВУЗ, вземаш професия и работиш. Не, отиваш, вземаш началото на една професия, цял живот работиш и си вдигаш квалификацията, за да си в час, за да си добър в тази професия. Ще дойде време, когато ще е нормално на 60 години да ходиш на курс и да учиш и да си опресняваш знанията и ще трябва да го правиш непрестанно.

    Хората от софтуерната индустрия учат постоянно, всеки ден, иначе няма да са там. Преди пет години нямаше смартфони, нямаше програмиране за телефони. Тези хора някак са се научили и сега пишат мобилни приложения. Ние със сигурност ще сме пазарно ориентирани.  Ако догодина излезе езикът „Минчо Пенчо”, ние почваме курсове по „Минчо Пенчо”, стига да има достатъчно много такива работни места.  Ще се адаптираме към пазара. Това го правим и в момента.

    Как ще бъде структуриран Софтуерният университет?
    Ние имаме учебна програма от шест семестъра (по 4 месеца) и ще има различни варианти да те се вземат. Първите три семестъра през първата година са най-важни, защото те дават професия. Ние сме сбили всичко, което е ориентирано към практиката, в тези три семестъра. Няма как да научиш един кадърен софтуерен инженер само с практика, трябва да му дадеш и фундаментални знания, но ние ги даваме чрез много задачи, курсови работи, групови проекти и екипна работа, много домашни. Това аз съм го правил и в предишни фирми и инициативи много години наред и сме се научили да произвеждаме качествени софтуерни инженери, които имат по 10-15 предложения за работа, като завършат и още преди това.

    Как ще бъде структурирана програмата и какви дипломи ще се издават?

    След края на първата година, която ще бъде тежка, хората ще натрупат достатъчно знания и умения, за да започнат работа. След което следващите три семестъра ще могат да преминат на по-малко натоварен режим и да довършат образованието си дистанционно като го съчетават с работа по придобитата при нас професия.Семестрите могат да се вземат присъствено или онлайн, за 2 години или за повече – според възможностите и желанието на студентите.

    Какъв ще е приемът за университета?
    Приемът за програмисти е с изпит по програмиране. Малко странно, но защо не? Някои правят изпит по математика за специалност „Право”, където няма логика. При нас логика има, защото човек, който изобщо не става за тази професия, просто няма да го приемем, за да не ни губи времето и да не смъква нивото на всички.
    Ние предоставяме много на брой безплатни и неангажиращи курсове, които ще подготвят кандидатите за този изпит. На тази нулева фаза не е нужно човек да има някакви знания. Трябва да има интерес, да пише на клавиатура и да е грамотен, съвременен човек. Ние ще подготвим хората да вземат този изпит, а ако не могат, значи те не са за нас. Професията е трудна и не е за всеки. На първата фаза, на изпита за включване в университета,  студентите вече трябва да имат начални знания по програмиране. Както в художествената академия: има изпит по рисуване – ако не мога да рисувам, значи мястото ми не е там. Ако съм много нахъсан, ще отделя две години, ще рисувам денонощно, ще се науча, ще си взема приемния изпит и ще уча. Абсолютно същото е и при нас, но имаме и безплатни подготвителни курсове.

    Ще има ли отделни специалности?
    Да, планираме отделни специалности, като те ще се появяват във времето. Ще стартираме с първата, която е уеб developer – специалист по изграждане на съвременни уеб приложения, след това ще пуснем за мобилни приложения, след това за QA инженери. Планираме да се разширяваме органично, лека полека, ориентирайки се по търсенето на пазара на труда.

    Какви дипломи ще издавате? Ще бъдат ли признати?
    За да можем да влезем в кожата на законите за висшето образование, ние трябва или да се регистрираме като акредитирано висше училище, или да работим съвместно с някой, който вече го е направил. Ние избираме втория вариант.  Дипломите ще се издават от университети партньори. В преговори сме с няколко ВУЗ-а. Най-просто казано, две години ние ще учим студентите на програмиране и технологии, за да станат професионалисти и да започнат да работят, а след това ще учат още година в университета Х, който ще им издава европейски призната диплома за висше образование. Не знам колко университети ще се включат, аз съм разговарял с десетина. Има и много интересни програми за дистанционно обучение, включително и от чужди университети. 

    Какво се учи в момента в университетите?

    Ние, нашият учебен център, ще издаваме грамота за индивидуален курс, както и сертификат за придобита професия. По фирмите те имат много по-голяма стойност от университетски дипломи, но най-голяма стойност имат натрупаните практически умения за разработка на софтуер.

    Две години много ли са или малко? В друг наш разговор преди време казахте, че софтуерен специалист може да се изгради от нулата за десет месеца, и много хора тогава опонираха, че това е твърде кратък срок.
    Ако зависи от мен, аз бих учил хората поне пет години, за да ги направя мега, ултра, супер добри – да могат всичко и да са професионалисти. За съжаление това пазарът не го позволява. Няма как един човек да учи пет години и да не работи. Кой ще го храни толкова време? Затова имаме една година, която е най-съществената  и дава абсолютния минимум от знания, умения и технологии, за да започне човек работа. След това продължава да учи дистанционно. Нашата професия е трудна и се учи здраво. До момента опитът ми показва, че хората, които отделят по 10-12 часа в продължение на една година, успяват да добият едно добро начално ниво на junior developer и започват на стартови заплати между 1200 – 2000 лева чисто.

    Кои ще бъдат преподавателите при вас?
    Аз не бих ги наричал преподаватели, защото тази дума има някакъв негативен оттенък. Аз ги наричам трейнъри, обучители или хора, които могат да правят софтуер и да говорят добре пред публика. Това е критерият, по който аз ги избирам. Те ще са хора, които са доказани в индустрията, че могат да правят софтуер, че разбират как се прави, имат опит няколко години и съответно имат вдъхновението да говорят пред  хора. Това е преди всичко вдъхновение. Даскал, поп и лекар не се става с диплома, с образование,  с пари. Става се с вдъхновение! Освен това като асистенти ще се включват много активно студенти от предния випуск. Най-добрите примерно 10% от пролетния семестър ще помагат на трейнърите в есенния и т.н.

    Как ще се влиза в Софтуерния университет и кои ще са преподавателите?

    Колко приема ще имате?
    Ще имаме три приема. През май, септември и януари, защото човек може да реши да учи не само септември и не е нужно да чака цяла година, а и за да отговорим на нуждите на фирмите, на които им трябват качествени хора не само когато студентите завършват, а през цялата година.

    Как ще се финансира университетът?
    Финансирането на университета е по два канала. Единият канал е такси за услуги на студентите, а вторият канал е чрез такси от фирми, които искат да привлекат студенти да работят при тях. По един или друг начин ние може би ще се явим нещо като HR агенция от гледна точка на работодателите, защото ще им дадем достъп до таланти.

    Кои услуги ще са платени за студентите?
    Ще се плаща за допълнителни услуги, като такси за явяване на изпит, за издаване на дипломи, сертификати, както и за допълнителни услуги, например индивидуално внимание от трейнър и подобни. Човек може да избира дали да кара безплатния вариант – гледа видео в къщи, прави си упражненията и т.н., но ако иска да дойде на изпит, това вече е платена услуга. Защо? Ами защото някой трябва да му провери работата и това е немалко усилие. При 1000 студента по половин час на изпит, това са 500 часа проверка.

    Ще има ли годишна такса?
    Първите 10% от най-силните ще учат безплатно и ще имат право на изпити и всички допълнителни услуги за наша сметка – на университета. Оттам нататък самите фирми от индустрията ще дават стипендии. Очаква се поне 30% да учат безплатно на най-високият пакет – обучение + изпити + диплома.  Това е една от важните концепции - да мотивираме хората чрез състезателния ефект. Покажи, че си добър, и ще имаш бляскаво бъдеще. Това и досега се е случвало, и занапред ще е така. Останалите, които нямат чак такива постижения, но искат да учат и да завършат и се борят за диплома и знания, ще могат да се включат в платения прием.

    Как ще се финансира университетът?

    Хората, които спечелят стипендия, ще имат ли договорни отношения с компаниите?
    Това го оставяме на фирмите. Те ще структурират договорите си или пък ще решат да дадат стипендия без договор, на добра воля. Възможно е компанията да хареса определен човек и освен образованието, да му плаща някакви пари за квартира, храна и т.н. Как този човек се ангажира с компанията, за колко време, е политика на самата фирма.

    Вашата цел е след първата година всички да намерят работа. Вие ще си партнирате с определени компании, в които хората след това ще започнат работа или ще могат да започнат в която и да е компания от бранша?
    Нямаме намерение да слагаме договорни ограничения, къде ще работи един студент, защото ще ни намразят. По-скоро ние ще им помагаме да си намерят компания.  Ние обещаваме, че ако ти изкараш първата година успешно  и вземеш всички изпити, които ние изискваме, ти ще имаш добра работа в софтуерната индустрия. Да, ще имаме компании партньори,  но не изключваме работа с всички останали. Ако една фирма се обади, че й трябват 20 човека, ако имаме, защо да не й пратим студенти на интервю?  Това може да е еднократно взаимоотношение.  С други пък ще имаме дългосрочни отношения.

    Колко софтуерни инженери излизат в момента на година от различните висши училища?
    Ако трябва да съм директен - нула!  Добре подготвени, които разбират в дълбочина професията и имат достатъчно практика. Реално такова обучение не съществува. Истината е, че много хора учат ИТ специалности, но съдържанието вътре не е това, което индустрията търси. Има частни центрове, академии, които запълват тази дупка. Аз направих първите стъпки с концепцията за изграждането на софтуерни академии: как да си отвориш учебен център вътре във фирмата, да си наемеш преподаватели, те да работят близко с хората от фирмата, които правят проектите, да се смесват знанията и така да си произвеждаш кадри. В момента знам за 12 софтуерни академии, които решават проблема на част от фирмите, може би около 5-10% от нуждите на компаниите. Останалите отиват къде? Например в Техническия университет или в СУ записват софтуерно инженерство и получават всякакви безсмислени математики, материалознание, техническо чертане и не знам какви курсове, защото „трябва да станат инженери“. Това е дълбоко неразбиране на фундамента на нашата специалност, на нашата наука, на нашата професия. За нас фундаментални знания са структури от данни и алгоритми,  програмиране, парадигми на обектно-ориентираното програмиране и на функционалното програмиране, системи за управление на бази данни, cloud системи, паралелни изчисления, компютърна графика, операционни системи, компютърни мрежи, вградени системи, интелигентни системи и машинно самообучение, управление на проекти, софтуерни архитектури и т.н.
    Такива хора не излизат от университетите. Дори когато има курс по бази данни в университета, съдържанието не е бази данни. Например курсът по бази данни, който аз съм учил в СУ, беше математика, доказваха се теореми на дъската. Един старец преписваше теореми на дъската, всички спяха или цъкаха карти. Това беше обучението. Нищо против диференциалните уравнения, нито физиката, но те на един софтуерен инженер не са необходими. Факт!Това е така. Който твърди друго, питайте го къде работи, като какъв работи, в софтуерна фирма ли работи и колко софтуер е направил през последните 5 години и тогава пак ще си говорим.

    Кога ще започне първият прием?

    Каква е вашата цел? Колко софтуерни специалисти да излизат на година от университета?
    Най-голямата цел е България да стане Силициевата долина на Европа. Това съм го казвал и преди и рано или късно ще стане. В момента съм си хванал парченце от тази глобална цел и тя е качествено образование за софтуерни инженери в големи за България размери, говоря за десетки хиляди. В началото можем да тръгнем с 200, 300, 500, 1000 завършили до края на 2014. Максимумът за България е около 20 000 да влизат в тази система и от тях около 5000 да успеят  да завършват и да станат наистина добри софтуерни инженери. Ако това стане, аз бих бил много щастлив. Това ще донесе и промяна в цялата икономика, ще повиши чувствително жизнения стандарт на българина.

    Какъв е интересът към момента?
    Интересът беше 3000 души за един ден и 400 се записаха за няколко дни като доброволци да помагат за тази идея. Всякакви фирми, които искат да дават стипендии. Дори едната фирма, няма да казвам коя е, говореше за 200 души и 200 стипендии.

    Кога ще започнат първите приеми?
    Още през пролетта на 2014 ще започнат подготвителните курсове, а през май месец ще започне първият официален прием. Началото на 2014 би трябвало вече да имаме яснота точно каква е учебната програма, къде ще са учебните ни зали, колко време ще отнема обучението, какви са плановете, как можеш да вземеш студентски заем, с кои университети работим и какви ще са ангажиментите съответно към тях от страна на студентите. Много неща предстоят. Това е само някакъв поглед в каква посока сме поели. В началото на другата година ще мога да ви разкажа съвсем конкретно в какъв срок, с какви документи, кой и къде може да кандидатства, какви са условията и таксите за тези, които не се класират за безплатно обучение или стипендия и всичко останало около софтуерния университет. За момента можете да следите сайта на инициативата: http://softuni.bg.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    Политически хаос в Италия: премиерът подаде оставка
    Президентът трябва да реши дали да свика предсрочни избори или да състави нова коалиция
    преди 5 часа
    Топ икономист: Има 70% шанс за рецесия в Европа
    Петте най-големи икономики на Стария континент са разсеяни от собствените си проблеми и не са ангажирани с политики за растеж, счита главният икономист на Allianz
    преди 6 часа
    Шефът на Lufthansa: Ще останат 12 авиокомпании в света
    Отслабващата икономика ще ускори консолидацията на сектора, счита Карстен Шпор
    преди 10 часа
    13 са кандидатите за АЕЦ "Белене"
    Вижте кои компании имат интерес да стоят втората АЕЦ у нас