За какво служат сънищата?

След „Фантастичните победи на модерната психология“ на белгийския психиатър Пиер Дако, издателство Colibri пусна на литературния пазар нови издания на още две от най-търсените му заглавия - „Триумфът на психоанализата“ и „Тълкуване на сънища“. 

Сънят е мостът, прехвърлен над пропастта, която разделя несъзнаваното от съзнанието. Той изразява дълбоката ни личност, истинската ни същност. Той ни среща със самите нас. Но сънят ни предава своето послание чрез образи, които никога не бива да се приемат буквално. Как да ги разтълкуваме? И можем ли да сторим това сами?

Пиер Дако ни въвежда в завладяващия свят на сънищата и тяхната символика. Запознава ни с най-разпространените сюжети и тяхното значение. Посвещава ни в символиката на цветовете, животните, посоките, числата. Цитира многобройни „обикновени“ сънища и „големи съновидения“. Показва ни как правилното декодиране на съня може да ни доведе до вътрешно обновление.

 „Тълкуване на сънищата“  има за цел да ни покаже как функционират тайнствените зони на личността, които нощем ни изпращат послания, а зазори ли се, отново потъват в сянката си. 

Вижте откъс от книгата:

За какво служат сънищата? 

Сънищата са абсолютно необходими за душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им драматични последици. 

Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник“ на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно – изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър – нашето несъзнавано. 

Тайният ни разузнавач 

Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях. 

Равносметка на афективния живот 

Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни – понякога несъзнателно – от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си. 

Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой“, заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън! 

Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в затвора, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони... 

Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят... 

Нощен дневник 

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си (с изключение на „големите съновидения“, за които ще стане дума по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот. 

Можем все пак да си припомним голяма част от сънищата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня. 

Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки“ между невроните си. 

Така че, след като всеки от нас изживява няколко години от живота си в сънища, носители на важни послания, не си ли струва да се поспре на тях?  

Другата книга на Пиер Дако - „Триумфът на психоанализата“, е за всички, които търсят, страдат, възпитават, правят опити да се опознаят, да намерят пътя към себе си и към другите. Според Дако новото схващане за човека и за света може да се определи с няколко думи: разпадане на старата система и нов синтез. Авторът е избегнал строго научната терминология, която дълбинната психология си е изковала като задължителен атрибут. Целта му е да ни приобщи към определена представа за човека и за света, към един своеобразен хуманизъм, който съвременният свят следва да си изгради и в който психоанализата е основно измерение.

„Към кого се обръщам с тази книга? Към всички, които търсят, страдат, възпитават, правят опити да се опознаят, да намерят пътя към себе си и към другите. А това прави вече доста много хора“ - Пиер Дако.

В книгата ще видим човека, тръгнал да открива сам себе си. Ще се опитаме да го следваме в мъчителното търсене на неговата цялост. Ще видим как протича един сеанс на дълбинен анализ. Ще видим как човек се саморазрушава и как се преоткрива повторно; а също и как за пръв път в живота си открива себе си. Ще го видим през призмата на подчинението, агресивността, чувството за вина, за малоценност, неуспехите, гордостта, мазохизма му.