понеделник, 29 ноември 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    9583 прочитания

    България е световна сила в информатиката и математиката

    Тазгодишният носител на наградата „Джон Атанасов” д-р Цено Галчев пред Economy.bg
    13 октомври 2015, 10:37 a+ a- a

    Д-р Цено Галчев е тазгодишният носител на наградата „Джон Атанасов”, присъждана за постижения в областта на компютърните науки. Галчев е създател на микросистеми (MEMS), които преобразуват кинетичната енергия около тях в електричество и на свой ред захранват електронни системи и схеми. Това са вид батерии, които разчитат на възобновяеми енергийни източници. Разработената технология е патентована и поставя световен рекорд за ефективност при преобразуването на нискочестотни вибрации. Разрастването на т. нар. „Internet of Things” обещава добро бъдеще за тази технология.
    През 2011 Галчев печели стипендия "Хумболт" и се премества във Фрайбургския университет в Германия, където продължава да разработва възобновяеми източници на енергия, ориентирани към медицината и други системи (часовници, фитнес гривни и т.н.).
    Галчев разработва и микросистеми с цел да се записват електрическите сигнали в мозъка, да се изучава неговата дейност и в бъдеще да може да се стимулират и модулират неговите функции.
    Той е роден в София, но когато е на шест години заминава с родителите си в САЩ. Има бакалавърската степен по информационни технологии и докторантура по електротехника и електроника от Мичиганския университет.

    Economy.bg разговаря с д-р Галчев, за да разбере какво е нужно за постигането на успех в науката.

    За какви постижения е отличен Цено Галчев?

    Г-н Галчев, преди дни получихте престижната награда „Джон Атанасов”. За какви постижения бяхте отличен?
    Моята работа е свързана с правенето на сензорни системи на базата на технологии, използвани за разработване на микрпроцесори. Разликата е, че се вграждат механични елементи, за да може процесорът да има комуникация с естествения свят. Аз конкретно правя микросистеми, които преобразуват един вид енергия в друг. В моя случай правим системи, които преобразуват кинетичната енергия, създадена от вибрации от местенето на един човек например, в електричество. Идеята е в бъдеще много от тези безжични системи в устройства, като фитнес гривни, умни часовници, или медицински уреди като пейсмейкъри, да се самозахранват. Тъй като с нарастването на броя им в живота ни, става трудно да зареждаш всяко едно по отделно.
    Друга посока, в която работя, е разработването на микросистеми с цел изследване на мозъка, централната и периферната нервна система. Чрез устройствата, които произвеждаме за разчитане и записване на сигналите от мозъка, искаме да разберем как всъщност работи той. Така в бъдеще ще могат да се лекуват много заболявания.

    Какъв е вашият конкретен принос за намиране на лечение на заболяванията, свързани с мозъка?
    В дълбокомозъчната стимулация всъщност се използват подобни устройства и системи като тези, които ние произвеждаме за изследователската дейност. Идеята е да се оптимизират тези устройства, за да може по-добре да се записва, изчислява и стимулира мозъка, така че тези устройства да могат по-дълго да живеят имплантирани в мозъка на човека, тъй като тези операции са изключително сложни и не могат да се повтарят.

    Къде е пресечната точка между научните ви интереси?
    Научните ми интереси са свързани с две теми, които считам, че са най-важните за 21-ви век. Едната е опазване на околната среда, а другата е здравеопазването. Това ще са най-важните проблеми според мен този век.
    Безжичните самозахранващи се сензорни системи допринасят за автоматизацията и оптимизацията в много сфери: например за енергийната ефективност на сгради или за ефективността на индустриални процеси. Всичко това се отразява сериозно на опазването на околната среда. Защото 30% от въглеродните емисии в атмосферата идват от сгради. Ограничаващ фактор в хардуера на тези системи е фактът, че те не могат евтино и ефективно да се захранват с енергия. Тъй като в една сграда има хиляди сензори и е много скъпо някой да ходи и сменя батериите им. Обичам да казвам, че на безжичните системи им трябва безжична енергия.

    Откъде дойде интересът към науката?
    Много хора от семейството ми се занимават с наука. Дядо ми беше академик по популационна генетика и съм израснал в такава среда. Баща ми и майка ми са химици. Може да се каже, че аз съм черната овца на семейството, тъй като се носочих към инженерството.

    Възможни ли са научни постижения в България?

    Роден сте в България, учили сте в САЩ и Германия. Може ли да направите сравнение – къде как се развива науката? Доколко помощта от държавата е фактор за научните постижения?
    Научните постижения основно разчитат на държавна подкрепа, тъй като те не винаги имат ясно приложение в момента. Затова държавата винаги трябва да ги подпомага.
    Контрастът между България и другите две страни е ясен, тъй като там се отделят много повече средства за наука не само от държавата, но и от бизнеса.
    Между Германия и САЩ е трудно се определи къде по-добре се развива науката. САЩ харчат повече средства за наука, но те са много добри в това да финансират възможно най-странните идеи, без да има очаквания за бъдещо приложение. Докато в Германия и като цяло в Европа финансирането на науката е много по-практично ориентирано.

    Чий модел препоръчвате да приложим в България?
    Тъй като България няма неограничените финансови възможности на САЩ, по-скоро би трябвало да се заимства европейският модел. Стъпвайки на рамената на гиганти по известната фраза „Step on a shoulder of giants”, можем да използваме това, което вече е направено, и да градим напред, за да може по-бързо да постигнем икономически растеж. Европейският модел добре пасва на нашите икономически и научни възможности. Трябва да направим средата такава, че да може научните постижения с добър потенциал за развитие да се приемат по-бързо от икономиката и да се постига успех с тях.

    Щяхте ли да постигнете настоящите си резултати, ако бяхте останали в България?
    Аз съм раждан в България, но от 6-годишен не живея тук. Всичко е изградено на основата на това, което съм научил в чужбина. Тук има много успели хора, така че не може да се каже, че не бих имал същия успех. Може би сферата би била различна. Тъй като микросистемите и нанотехнологиите изискват много скъпа технологична база, която ние в България вече нямаме. От друга страна, България е световна сила в информатиката и математиката и има много добри университети и специалисти. Така че човек може да има постижения.

    Защо е важно младите хора да се интересуват от наука?

    Защо е важно младите хора да се интересуват от наука? В България повечето млади хора възприемат науката като скучна.
    Това всъщност не е проблем само за България. Преди няколко години Американската академия на науките излезе с анализ, че възниква огромен проблем, тъй като недостатъчно деца се интересуват от природни науки, математика и технологии. Причината е ясна – науката изисква може би повече учене, а възнагражденията са по-ниски.

    Какво значение има начинът на преподаване на наука?
    Когато науката се преподава по много сух начин, то естествено тя става отблъскваща за младежите.

    У Вас как събудиха интереса към науката?
    Интересът ми се държи отчасти на преподавателите и на семейната среда. Мен винаги ме е привличало да направя нещо ново. Освен това знаете, че всеки българин обича да ремонтира нещо. И аз бях такъв като малък и резултатът беше, че започнах да уча инженерство.

    Кой стереотип за учените считате за неверен?
    Стереотипът за повечето учени е, че са темерути. Да, инженерите не са толкова социални, колкото останалите. Но аз се считам за комуникативен.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 часа
    АИКБ: Сивият сектор у нас е 21,5%
    Методика за превенция на недекларираната заетост ще помага на работодателите да не допускат сиви практики
    преди 8 часа
    Хапчето на Merck е значително по-малко ефективно от първоначално съобщеното
    Според новите данни ефективността му срещу хоспитализации и смърт е 30%
    преди 9 часа
    109-ият магазин Lidl отвори врати в София
    Обектът е построен на мястото на някогашната Къпалня „Чайка“ на бул. „Тодор Александров“ в ж.к. Разсадника
    преди 10 часа
    eMAG стартира програмата „От България“ в подкрепа на малките производители
    От програмата могат да се възползват малки местни производители, НПО и занаятчии
    преди 11 часа
    30% от бизнеса в сектор „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ отчита намалени приходи
    През октомври почти 30% от нефинансовите предприятия у нас отчитат намалени приходи