Светлин Наков: СофтУни вече вкара няколко хиляди души в софтуерната индустрия

През 2013 година в България стартира Софтуерен университет с амбицията да подготвя хора за един от най-бързо развиващите се сектори в страната - софтуерната индустрия. Инициатор на проекта е Светлин Наков, който при старта си постави за цел да направи революция в образованието за софтуерни инженери. Постигна ли целта си 4 години по-късно? Как университетът се промени през годините, колко човека завършиха и колко започнаха работа в индустрията, за колко време се става програмист и какви нови програми и обучения предстоят? Вижте какво каза по тези и други въпроси Светлин Наков   пред Economy.bg.   

Какво се промени от създаването на СофтУни досега? 
СофтУни стартира през ноември 2013.  Първият прием беше през пролетта на 2014. Първият випуск завърши година около година и половина по-късно. Това бяха около 100-120 души от около 600 на входа, взели приемния изпит. 

По пътя научихме много уроци, няколко пъти променяхме учебната програма, за да я адаптираме към бизнеса и основно, за да я направим плавна. Това беше голям проблем – на места ученето беше много рязко и много хора отпадаха. Направихме я по-дълга, по-подробна и по-лесна за изпълнение дори ако учиш или работиш на друго място паралелно. 

Колко човека се обучават към момента?
В момента в СофтУни има около 2100 студенти. Част от тях с в началния, т.нар. Тех модул, където се запознават с технологиите, а останалите - в някои от следващите модули, където учат например обектно-ориентирано програмиране, уебтехнологии, бази данни с различни езици и платформи. 

А колко са завършили?
Към момента са завършили под 1000 души. Но това, не означава, че под 1000 души са започнали работа, благодарение на нас. Нямам точната бройка, но много хора не завършват. Те идват при нас, за да започнат работа и в момента, в който това се случи, те се отказват повече да учат. Но има и такива, които въпреки че започват работа, си довършват образованието. Аз винаги съм казвал, че нито ние, нито индустрията цени дипломата. Не се сърдя на хората, които са дошли да учат при нас, научили са достатъчно, за да започнат работа и са започнали. От тази гледна точка можем да твърдим, че сме помогнали на няколко хиляди души да вземат занаят и професия и да започнат работа.

Типичният процес е около 1000 нови студенти да си вземат приемния изпит и да се запишат на година и още около 1000, които продължават втори, трети или някакъв друг курс. Факт е, че има едно ниво на отпадане, което не можем да спрем. Човек учи, разбира, че му е трудно, не се справя, започва работа или нещо друго. Това е нормално и го има навсякъде. 

Променили се учебният процес? Има ли нови обучения и програми?
Ние започнахме от програмирането и станахме истински добри в това нещо. И като учебен подход, и като методика, и като учебни материали, и като платформа, и като изпити, процеси и т.н. Освен това събрахме много силен екип от преподаватели. Към момента 15 души работят на пълен работен ден само в трейнърския екип. В целия СофтУни работят над 50 души с постоянен договор и отделно много фрийлансъри и преподаватели на частично работно време. И това е само една от инициативите.

Постепенно ние започнахме да се доближаваме до първоначалната идея да бъдем университет. Пуснахме програма по дигитален маркетинг, която се оказа много успешна. Миналата година завършиха около 500 души, които в момента работят. При тази програма е доста по-лесно – от 600 стартирали, около 500 завършват. Докато в програмирането не е така – там завършват много по-малко хора. Може би около половината от взелите приемния изпит. 

От тази година стартирахме програма за графични и интерактив дизайнери. Тя е подходяща за хора, които се занимават с видео, анимация, дизайн, уеб и т.н. От тях все още не знаем колко ще завършат, но очакваме процентът да е голям. 

В момента правим и много хубави обучения за деца от 1 до 6 клас. Тези курсове са много палещи. Първо каним децата на един демо урок, за да видим дали им харесва. Там всичко минава през игра – например пишат три реда код и светват едни лампички, или едно роботче се премества. Има толкова много модули, че от 1 до 6 клас може да учиш всеки срок по един модул, без да се повтарят. Това е стартиращ проект и за момента имаме около 400-500 деца, а от есента очакваме нови 600. Предстои да видим как ще се развие. Този проект не е толкова масов, защото с двама учители повече от 20 деца трудно могат да се обучават. При другите ни дисциплини не е така, защото при тях можем да съберем и 200 души в една зала с двама-трима асистенти и един преподавател. Благодарение на високата степен на автоматизация на учебния процес, това работи много добре и можем да предложим много добри цени. Не е безплатно, но е достъпно. 

А какво ново предстои?
Следващите стъпки са интересни. Едната е свързана с обучения за системни администратори, ИТ професионалисти, специалисти по мрежи и т.н. Това предстои и очаквам да заработи добре. 

Пуснахме Blockchain технологии и разработка с Blockchain. Това е нещо, което е много търсено в момента. Не е тайна, че един добър Blockchain разработчик може да получава 20-30 000 лв. заплата. За да не подведен някой, не говорим за човек, завършил нашия курс, а за човек, работил 2-3 години, след като е завършил нашия курс. В момента в тази сфера има огромно пазарно търсене и това е нормално, тъй като Blockchain технологията вече променя света.  

Следва също да пуснем интерактивни видео обучения, които ще бъдат с кратки видеа от по няколко минути и с нещо като виртуален учител, който ще напътства хората как да пробват технологията и как да решават задачите. Това ще е изкуствен интелект, който ще се включва и ще ти подсказва и обяснява, ако имаш затруднение. Целта е да си решиш задачата. Ако не го направиш, не преминаваш към следващия урок. Така, минавайки през много такива интерактивни уроци, човек ще учи по много по-приятен процес. С по-голямо усещане за самото учене и по-голямо въвличане в материята. 

Друг наш проект е за съвременно частно училище, но тъй като се борим да вземем лиценз от МОН, все още не е ясно дали и кога може да се случи. Наясно сме, че много малко родители биха записали детето си на място, където то няма да получи средно образование. Ако успеем да се преборим за лиценз, ще има гимназия, ще има възможност да се учи присъствено, онлайн или дистанционно, включително паралелно с друго учебно заведение. Обмисляме да има три специалности - програмиране, графичен дизайн и дигитален маркетинг. 

За колко време се става програмист?
Програмист се става за 2 години. Това е нормалният период, ако учиш здраво. Ако учиш по-леко, може и 5 години. Ако си някой ултра подготвен математик или медалист от олимпиади, може и за половин години, но ти не тръгваш от нулата. Ако тръгнеш от нулата, около 2 години е нормалният период, в който се става програмист. Иначе може да видите реклами за ускорени курсове по 3 или 6 месеца. Те могат да ви дадат някаква начална основа, но тя няма да ви стигне, защото входът в софтуерната индустрия е много висок. За да станеш стажант, ти трябва да имаш понятие от програмиране, от алгоритми, от технологии, малко от бази данни, малко от уебразработка, от сървърни приложения, клиентски приложения, сглобяване, процеси, работа в екип... И всички тези неща само за кандидат-стажант.

Ще дам пример. Ако започнеш да работиш в един ресторант, още от първия ден влизаш в кухнята и започваш да режеш домати. И клиентът ги ползва. Това в софтуерната индустрия е абсолютно изключено. Има много висока крива на учене, от която нататък може да се бориш за стажант или младши програмист. И един ден да стигнеш старши програмист, където вече може да говорим за многохилядните заплати. Да, има ги, но не ги взема всеки и не ги взема веднага. Да, след определени години натрупан опит, може да вземаш много добра заплата и да работиш когато и откъдето пожелаеш по света. Но преди това трябва много да си работил и да си се научил как се работи. 

Откъде може да започне човек? 

Първата стъпка е човек да се запали. Аз препоръчвам на хората да дойдат, да се запишат и да опитат. Ако им хареса, могат да дойдат на изпита – това е следващата стъпка.  Ако го вземат с тройка, ги съветвам да учат още. Ако го вземат с шестица, ги съветвам да помислят за развитие в сектора. След година и нещо имат реален шанс да сменят работата си. Много хора напускат работата си, други опитват да работят и учат паралелно, което е трудно, но не е невъзможно. Има и хора, които карат традиционен университет, заедно с нас. В идеалния случай човек трябва да си посвети цялото време на това учене, защото при нас се учи сериозно. Като например по програмата за java софтуерен инженер, където има огромно търсене, тотален недостиг на кадри и огромни заплати.