Честото използване на алуминиево фолио при готвене носи рискове

Алуминият е един от най-разпространените елементи в земната кора, но основно попада в нашия организъм чрез храната ни. Различни алуминиеви съединения се използват като консерванти, в козметиката и в лекарствата. Елементът присъства и по естествен път в храни и питейна вода.

Според проучванe, публикувано в International Journal of Electrochemical Science, при използване на домакинско алуминиево фолио част от метала попада в храната ни.

Екипът изследва количеството алуминий в различни видове месо – телешко, биволско, овнешко, пилешко и пуешко, след приготвянето им завити в алуминиево фолио на фурна, загратя до три различни температури за различни интервали от време (150 °C за 60 минути, 200 °C за 40 минути и 250 °C за 20 минути). Вследствие на готвенето концентрацията на алуминий в червеното месо е повишена с между 89% и 378%, а в пилешкото – с между 76% и 215%, откриват учените. Най-малко е повишението при храната, сготвена за 60 минути на 150°C, най-високо – при готвене за 20 минути на 250°C. 

Освен температурата на приготвяне фактори, оказващи влияние, са: съдържанието на мазнини в храната, нейната киселинност и присъствието на други съставки. 

Според друго проучване при готвенето на телешко в алуминиево фолио в рамките на от 1 до 3 часа, концентрацията на алуминий в храната е нараснала с от 59.83 до 220.20 mg/kg.

Друго изследване пък показва, че при пиене на комбинация от ябълков сок и минерална вода от алуминиево шише, може да се достигне до 86,6% от допустимия прием за седмица. Пиенето на чай от алуминиев термос от 15-килограмово дете може да надхвърли допустимия прием (145%). 

Високият прием на алуминий се свързва с нежелани ефекти върху здравето. Европейската агенция по безопасност на храните посочва, че е допустимо на седмица човек да приема 1 милиграм на килограм от своето тегло. Това означава, че човек, тежащ 70 килограма, може да консумира 70 mg алуминий на седмица, а дете, тежащо 15 кг - 15 mg, без риск за тяхното здраве.

В рамките на Европейския съюз се препоръчва питейната вода да съдържа до 50 µg/L, а максимално допустимото количество е 200 µg/L.

През 2013 Съветва на Европа приема резолюция за металите и сплавите, които влизат в контакт с храна. Основният принцип е преминаването на елементите в храната да бъде възможно най-ниско спрямо разумно постижимото (ALARA).