Кои са уменията на бъдещето и как да подготвим децата си за тях?

Кои са професиите на бъдещето и как да подготвим децата си за предизвикателствата на утрешния свят? Попитахме това Явор Джонев, основател на Фондация за образователна трансформация, която стои зад първите Прогресивни училища в България. Вижте какво отговори той:

„Не е важно да търсим кои са професиите на бъдещето, а да се запитаме на какви умения, ценности и знания да научим децата си, за да са справят с предизвикателствата на утрешния свят. Всъщност ние не знаем кои са професиите на бъдещето. Но с голяма увереност знаем, че нашите деца и техните деца най-вероятно ще практикуват няколко професии по време на живота си, често паралелно. Често това, което в момента не наричаме професия, като например някакъв социален ангажимент, който добавя стойност към обществото, ще е не по-малко важно в техния живот. Със сигурност нашите деца ще трябва да се научат как да решават различни глобални проблеми, с които ние сме ги натоварили. Като например глобалното затопляне, настъпването на автоматизацията, нарастващото неравенство в света, предизвикателствата пред демокрацията и т.н.  Ние не можем да научим децата как да решат всички тези проблеми. Но можем да ги научим на уменията, нагласите и знанията, които им дават универсални инструменти за решаване на проблеми. Именно това трябва да бъде фокусът на образованието на 21. век“.  

Според Явор Джонев тези компетентности могат да се разделят в шест области: 

1. Първото и най-важно нещо е да научим децата си да са добри хора. Това е областта на личностното израстване и отношение с другите. Да са добри екипни играчи – лидери и последователи (това са роли, които се сменят). Да са добри приятели, добри партньори в семейството, да са добри родители. Кой ни е учил нас да бъдем добри родители? А колко е важно това за бъдещето на обществото като цяло.

2. Втората област е да са способни да разсъждават и да творят. Не само логически, но и творчески. Да разчупват правилата, да осъзнават света като система от взаимовръзки, а не като отделни елементи на разделение на науки или дисциплини. Да са способни да проектират бъдещето си, да генерират нови идеи, когато решават проблеми и да конструират решения на тези проблеми в общности. Това са най-общо казано уменията за мислене и творчество.

3. Третият важен аспект е способността за комуникация. Не само да изразиш себе си по емоционален и структуриран начин, писмено или говоримо, не само да знаеш езици, но преди всичко да можем да влизаш в диалог. Да разбираш гледната точка на другия. Да търсите решения, които са не просто сблъсъци на мнения, а решения, които водят до по-добро за всички. Тези умения за комуникация са изключително важни в новия свят.

4. Четвъртата област е способността да осъществиш това, което си си наумил. Това, което си поставяш като цел най-често в група със съмишленици. Да го планираш, да можеш правилно да си разчетеш ресурсите, да знаеш кога и как да организираш екипите, така че да постигнеш резултати по-ефективен начин. Това е умението да осъществяваш, да правиш нещата.

5. Не по-малко важно е и умението да живееш добре и здравословно. Не само във физически смисъл, свързан с движение, което толкова много ни липсва в градските общества и излизане сред природата. Но и в психологически смисъл. За съжаление психологическото здраве е толкова важно и толкова неглижирано в образователната ни програма. И въобще как да се чувстваш добре и в общност, и индивидуално. Да можеш да балансираш между търсене на комфорт и стабилност, и едновременно да си способен да излезеш от тях, за да осъществиш някаква промяна. Промяната не е стабилност. Тя е излизане от комфортната зона. На този аспект на благоденствие най-общо казано е много важно да научим децата си. Да си способен и да тъжиш, и да се радваш, заедно с другите.

6. Шестата много важна област е способността да осъзнаваш, че хората живеем в свят от различни култури. Едновременно принадлежим на различни общности, които имат различна ценностна система и различни цели. И това, че има различни култури както в нашата страна, така и по света като цяло, е голямо богатство. Затова е много важна способността да толерираш култури, които се различават от твоята, способността да изграждат нови култури и нови общности. Това предстои в бъдеще и нашите деца ще живеят в едно глобално село. И върхът на осъзнаването на културното многообразие и придобиването на опит от различни култури, е способността да разсъждаваш философски и извън рамките на установените структури. Да си задаваш въпроси, които в една дисциплина не могат да бъдат задавани. Да философстваш за себе си, да си практически философ. Да търсиш, да задаваш дори неудобните въпроси и да можеш да влизаш в диалог по тях с другите. Да се осъзнаваш като човек. Тези неща са важни. Едно от големите предизвикателства, които имаме с настъпване на изкуствения интелект и на цялата технологична и биологична промяна, е необходимостта ние да преопределяме себе си и да осъзнаваме отново какво означава да си човек.