Част от водата на Марс „изтича“ в Космоса

Дупка в атмосферата на Марс, която се отваря на всеки две години, изпуска голяма част от водните изпарения от планетата в Космоса, а останалата част пада на полюсите и образува лед. Това разкрива ново проучване на екип от германски и руски учени, които изследваха необикновеното поведение на водата на Червената планета.

Учените на Земята могат да видят водните изпарения на Марс в атмосферата на планетата и как течения ги отнасят на полюсите. Но досега не бе ясно как работи марсианският воден цикъл и как някога богатата на вода планета е пресъхнала.

Средният слой от атмосферата на Червената планета би трябвало да спира кръговрата на водата.

„Средната атмосфера на Марс е прекалено студена да задържи водните изпарения“, пишат изследователите в проучването си, публикувано в Geophysical Research Letters.

Компютърни симулации показват, че кръговратът на водата е възможен поради уникални процеси, които съществуват само на Марс.

На Земята лятото в северното и южно полукълбо са сходни, но не и на Марс. Орбитата на планетата е по-необикновена от тази на Земята и я приближава изключително много до Слънцето по време на лятото в южното полукълбо. Това се случва веднъж на всеки две години и води до изключително по-горещи лета на юг от същия сезон на север.

Когато планетата се доближи до Слънцето по време на южното лято, в средния слой на атмосферата между 60 и 90 километра над повърхността се отваря дупка, която позволява на водните изпарения да достигнат горния слой на атмосферата. В останалото време има периоди, в които липсата на слънчева светлина напълно спира кръговрата на водата.

Второто уникално явление за Марс, което прави планетата различна от Земята, са огромните пясъчни бури, които обхващат цялата повърхност. Те охлаждат повърхността, блокирайки слънчевата светлина. Лъчите спират до атмосферата и я загряват, създавайки условия за по-добрата циркулация на ледени частици. При бури подобни на тази, наблюдавана през 2017, ледените частици се придвижват до горния слой на атмосферата много по-лесно, отколкото други форми на водата. Проучването показва, че пясъчните бури могат да изтласкат много повече вода в Космоса дори от лятото в южното полукълбо.

Веднъж щом водата премине през средната атмосфера, част от нея се придвижва на север и на юг, където пада и образува ледените шапки. В същото време ултравиолетовата светлина в горния слой на атмосферата води до разпад на връзките между кислорода и водорода в молекулите на водата, водейки до изпускането на водород в Космоса и запазването само на кислород в атмосферата.

Според учените именно тези процеси обясняват как някога богатата на вода Марс се е превърнала в пустиня.