Любопитството – грешка в мозъка?

Как взимаме решения, когато не сме сигурни във фактите? Защо някои решения изглежда се взимат, когато сме водени от желание да изследваме неизвестни пътеки, дори, когато има по-добри варианти? Тези въпроси си задава д-р Валентин Уайърт, специалист по когнитивна неврология, във Френския институт по здраве и медицински изследвания (Inserm) и стипендиант на Европейския съвет по проучванията (European Research Council - ERC).

Финансирането, което д-р Уайърт и неговия екип получават от ERC е в размер на €1,5 млн. и помага на учените да разберат дали твърдението, че решенията, които взимаме с „изследователска“ цел, наистина са резултат от любопитство, както се твърди в момента. До момента учените се обединяваха около тезата, че единствено любопитството води човек в посоки, които не познава, както и че то е една от отличителните черти на интелигентността. 

Открития на екипа на д-р Уайърт показват, че „изследователският избор“ е резултат от случайни грешки в работата на мозъка в много по-голяма степен, отколкото от любопитство. Теорията, която ученият защитава, гласи, че нашите мозъци оптимизират точността на изчисленията си като свеждат до минимум грешките, когато това е необходимо, или като позволяват наличието на грешки, когато те имат ограничено влияние върху крайния резултат от нашите решения. Изследването е публикувано в Nature Neuroscience.

Например нашите мозъци би трябвало да избягват грешките, когато трябва да предвидят траекторията на топка за тенис преди да я ударим, но могат да си позволят грешки, когато избираме ябълки от рафта в магазина.

© Valentin Wyart

Д-р Уайърт и екипът му провеждат експеримент с ротативки. Те анализирали поведението на участниците в игра, когато трябвало да изберат между две действия, асоциирани с определени възнаграждения. Така учените установили, че повече от половината „изследователски решения“ на участниците не са мотивирани от любопитство, а от грешки в мозъчната дейност. 

Благодарение на образната диагностика, която използвали по време на своето проучване (Магнитно-резонансна томография - МРТ), учените установяват и в кои части на мозъка възникват тези грешки. Когато взимаме „изследователски решения“ се активират същите региони в мозъка, които работят и когато правим грешки.

От своя страна това потвърждава хипотезата на екипа, че нашите мозъци използват собствените си грешки, за да предизвикат „изследователско поведение“, без да разчитат на любопитство. Д-р Уайърт добавя: „Важно е, защото означава, че често избираме несигурни пътища без да го знаем, без никакво съзнателно намерение да изследваме възможностите си.“

Някои големи открития са направени по погрешка: откриването на Америка от Христофор Колумб, който вярвал, че е открил „Източните Индии“, откриването на радиоактивността от Хенри Бекерел, който си мислел, че радиацията, излъчвана от урана, всъщност е повторно отдаване на слънчева енергия, или пък откритието на пейсмейкъра от Джон Хопс, който се опитвал да лекува хипотермия с радиовълни. В светлината на тези събития не е учудващо, че човешкият мозък може да се възползва от собствените си грешки, за да мисли нестандартно, казват от ERC.