четвъртък, 01 октомври 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3409 прочитания

    Медицинските мистерии на коронавируса

    Колкото повече се изучава вирусът, толкова по-сложен се оказва
    11 май 2020, 17:10 a+ a- a

    Снимка: CDC/ Alissa Eckert, MS; Dan Higgins, MAM

    Когато първите случаи на новия коронавирус започнаха да се появяват в Китай миналия декември, заболяването изглеждаше особено агресивна респираторна инфекция. Спешно уведомление от здравната комисия в китайския град Ухан предупреждаваше за „последователни случаи на непозната пневмония“. Респираторните симптоми все още са първите признаци, които лекарите търсят: кашлица, недостиг на въздух и висока температура, пише Financial Times в статия, озаглавена „От съсиреци в кръвта до „ковид палец“: медицинските мистерии на коронавируса“.

    Пет месеца по-късно обаче, новото заболяване успява да внесе смут в редиците на медицинските специалисти, след като стана ясно, че то причинява разнообразни симптоми от съсиреци и инсулти, до проблеми с храносмилателната система. 

    Някои от симптомите са сравнително леки, като например загубата на обоняние или възпаленията тип измръзване на пръстите на ръцете и краката. Други обаче могат да са фатални, като например твърде силният имунен отговор, който може да причини унищожаването на жизненоважни органи. Колкото повече се изучава вирусът, толкова по-сложен се оказва, пише още изданието.

    Развиването на нови комплексни симптоми не е просто предизвикателство само за лекарите, които лекуват заболяването, но и за здравните системи, които се опитват да се адаптират към пандемията. И ако в ранните месеци болниците търсеха респираторни апарати, сега все повече се нуждаят от апарати за хемодиализа и лекарства против кръвосъсирване (антикоагуланти).

    Според. проф. Питър Оупъншоу, преподавател по експериментална медицина в Imperial College Лондон, един човек може да изкара заболяването в повече от една форма. Има данни за хора, изкарали заболяването с един симптом, например кашлица, след което изглежда, че се възстановяват или влизат в ремисия, а след това се връщат в болница с по-сериозно заболяване, засягащо няколко органни системи, обяснява Оупъншоу.

    Заради новото заболяване учените по целия свят са се мобилизирани в безпрецедентни мащаби и с безпрецедентна скорост в историята на медицината, да разберат многобройните начини, по които вирусът засяга човешкото тяло. Те се надяват, че проучванията им не само ще подобрят болничното лечение, но и ще помогнат за създаване на лекарства и ваксини. 

    Според проучване сред 17 000 души, приети в 166 болници във Великобритания, проведено от Imperiall College Лондон и университетите в Единбург и Ливърпул, респираторните симптоми все още са най-честите проявления на Covid-19. Около 2/3 от наблюдаваните пациенти са постъпили с такива оплаквания. Изследването, което е най-обширното извън Китай, обаче обхваща и 2 други групи симптоми, които изглежда доминират при приемането в болница: системни опорно-двигателни симптоми (болки в мускулите, ставите и умора) и стомашни проблеми (болки в корема, повръщане и диария). Много пациенти са страдали от няколко симптома едновременно.

    Как човешката имунна система отговаря на новия вирус е ключов фактор за протичането на заболяването при хората. Тези, които са страдали от по-леки симптоми за седмица, изглежда често достигат критична точка – обикновено тяхната имунна система преодолява напълно вируса и започва възстановяване, но понякога имунната система се претоварва, като по този начин отключва системно възпаление и в много тежки случаи т.нар. „цитокинова буря“, която унищожава тъкани и дори цели органи.

    Възпалението помага да се обясни и защо затлъстяването прави хората по-податливи на тежко преболедуване от Covid-19. 73% от пациентите с Covid-19 в интензивни отделения във Великобритания са с наднормено тегло или затлъстели, с индекс на телесната маса над 25. „Мастните клетки изпускат химикали, които увеличават отговорна на тялото при възпаления“, обяснява Калъм Семпъл, преподавател по детско здравеопазване в университета Ливърпул.

    Илюстрация: Ian Bott; Източници: NHS, FT Research

    Сред другите най-чести сериозни усложнения на Covid-19 се оказва увреждане на бъбреците – 23% от пациентите в интензивна грижа имат нужда от лечение в тази насока. Както и при другите органи не е много сигурно до каква степен вирусът директно атакува бъбреците или дали уврежданията са в резултат на цялостно „прегряване“ на имунната система и промени в кръвообращението на пациентите.

    Сърдечно-съдовите заболявания са най-честите предшестващи заболявания при пациенти, които умират от Covid-19. Тя са повече от уврежданията на белите дробове и уврежданията в дихателната система като астма и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). Много пациенти без предишни данни за проблеми в сърдечно-съдовата система развиват тежки симптоми в тази област докато са в болница.

    Екстремният имунен отговор понякога предизвиква твърде много образуване на съсиреци (тромби) в кръвта. Ако тромбозата възникне в мозъка, може да предизвика удар (инсулт). Невролози от University College London (UCL) са изследвали 6 пациенти с Covid-19, които са преживяли тежки инсулти като резултат от големи артериални запушвания. В 5 от тях повече от седмица след като са страдали от главоболие, кашлица, висока температура, а при 1 пациент преди да се появят други симптоми.

    Учените от UCL са установили, че всичките 6 пациенти са имали много високи нива на част от протеин, наречен D-dimer, който се свързва с повишено кръвосъсирване. Учените предполагат, че ранното изследване на D-Dimer може да покаже на лекарите дали трябва да изпишат на пациентите си лекарства за разреждане на кръвта, намалявайки риска от инсулт или запушване на кръвоносните съдове на друго място в тялото.

    Резултатите от това проучване кореспондират с нарастващите доказателства, за това, че хора, страдащи от Covid-19, са в голям риск от съсиреци на много места: белите дробове (причинявайки белодробна емболия), мозъка (инсулт) и вените (ДВТ – дълбок тромбофлебит). Рискът от образуване на съсиреци при Covid-19 изглежда е по-голям, отколкото повишения риск при други тежки заболявания, коментира Тим Чико, професор по сърдечно-съдова медицина в университета Шефилд.

    Освен това новият коронавирус изглежда е способен да атакува мозъка и нервната система директно и индиректно чрез съсиреците, въпреки че доказателствата за симптоми, свидетелстващи за остри нервни възпаления са ограничени, уточнява FT. Ефектът от подобно поражение обаче може да се прояви като дългосрочен симптом, например продължителна умора след инфекцията.

    Невроните в обонятелната луковица (още крушка), които предават информация от носа към мозъка, очевидно се инфектират от вируса. Затова и аносмията (липсата на обоняние) е един от най-честите симптоми на Covid-19 при пациенти, които изкарват заболяването в лека форма. Тя засяга около половината от пациентите с лека форма на заболяването, като при някои продължава по няколко седмици.

    В случая положителното е, че пациентите, развили аносмия, е 10 пъти по-малко вероятно да развият тежка форма на Covid-19, при която да се наложи хоспитализиране. Това показва проучване на Университета Сан Диего, Калифорния. Учените от университета предполагат, че сравнително малка доза от вируса, поставена в горните дихателни пътища, където да предизвика аносмия, е по-малко вероятно да пренатовари имунната система и да предизвика тежък имунен отговор. Учените казват, че тази хипотеза е в основата на живите ваксинации, където ниски дози предизвикват имунен отговор без да предизвикват тежки инфекции.

    Освен аносмия, най-често срещаните леки симптоми са обриви, гнойни пъпки и мехури по кожата, включително лезии, наподобяващи измръзване, които дерматолозите нарекоха „ковид палец“.

    Друга особеност на Covid-19 е фактът, че се среща по-често при мъжете. Във Великобритания те са 60% от хоспитализираните болни със заболяването. Освен това заболяването протича по-тежко, когато пациентът е в по-напреднала възраст

    Към момента не е ясно на какво се дължи разликата при мъжете и жените, казва Джеймс Гил, почетен преподавател в Warwick Medical School. Има няколко предположения по темата, включително, че мъжете се грижат по-малко за телата си, ядат по-нездравословна храна, спортуват по-малко. Също така, че имунната система на жените е по-агресивна.

    Филип Голдър, преподавател по имунология в Университета Оксфорд, изтъква, че няколко особено важни гени, свързани с имунитета се намират в Х хромозомата, от която жените имат 2 броя, а мтжете – 1. „Затова имунният отговор при жените е усилен“, посочва той.

    Намаляващата сила на имунната система с напредването на възрастта също е сред възможните отговори защо заболяването засяга повече възрастните хора, въпреки че не е ясно защо тази тенденция е толкова ясно изразена при Covid-19, за разлика от други вирусни инфекции.

    Децата са забележително, но не напълно, устойчиви на заболяването. Само 3% от хоспитализираните с това заболяване във Великобритания са под 18 години. Никой не знае точната причина защо. Възможнен отговор обаче се крие в „дупчицата“, през която вирусът влиза в човешкото тяло – рецепторът ACE2. При децата тези рецептори не се развиват напълно, докато не достигнат зряла възраст, и затова протеинът на вируса, който е под формата на шип, не може да се захване за тях и да навлезе в тялото на детето.

    Също така е възможно ACE2 да се развива по-бързо в горните дихателни пътища на децата, отколкото в долните и затова те да могат да се заразяват и да предават вируса без да получават толкова тежки симптоми.

    Здравните власти във Великобритания разследват няколко случая на деца с остро възпаление в няколко органни системи, подобно на токсичен шок, което може да е в резултат на претоварване на имунната система спрямо вирусната инфекция. Това състояние при деца е рядко, но учените го изследват.

    За проф. Опъншоу мистериите около Covid-19 напомнят ранните дни на епидемията от ХИВ/СПИН през 80-те години, само че този път всичко се случва много по-бързо. „Имаме нужда отговорите да дойдат много по-бързо, отколкото при ХИВ“, казва още той.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    Банките у нас отчитат спад от 43% на печалбата си през първите 8 месеца на 2020
    През август депозитите в банковата система достигат 100 млрд. лв.
    преди 2 часа
    Google ще плати 1 млрд. долара на издатели за новини
    Медии отдавна се борят с търсачката за компенсация за използване на съдържанието им
    преди 3 часа
    преди 4 часа
    Получени са 12 заявления за държавна помощ за чартърни полети
    От Министерството на туризма очакват мярката €35 на седалка да подпомогне зимния сезон
    преди 4 часа
    Програма ще помага на български компании при навлизането им на международните пазари
    Програмата ще предостави серия от лекции с теоретична и практическа част за 15 български компании, за да разви експортния им потенциал
    преди 5 часа
    ЕК откри наказателна процедура срещу Великобритания
    Причината е британски законопроект, който нарушава постигнатото споразумение за Brexit