петък, 23 април 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2479 прочитания

    Имунитет срещу Covid-19 – възможно ли е?

    Какво е имунна памет и може ли да имаме частичен имунитет срещу новия коронавирус, защото сме се срещали с негови „братовчеди“?
    29 май 2020, 15:26 a+ a- a

    Ново проучване, проведено от професорите Алесандро Сет и Шейн Кроти, преподаватели в Института по имунология „Ла Джола“ (La Jolla), Калифорния, показва, че хора, преболедували Covid-19, развиват силен имунен отговор чрез Т-клетките в имунната си система. 

    Адаптивната имунна система се състои от няколко компонента: Б-клетки, които помагат за създаването на антитела, Т-клетки помощници и Т-клетки убийци. Последните 2 вида са важни съответно за разпознаване и унищожаване на конкретен вирус.

    Сет, Кроти и колегите им установили, че в група от 20 души, преболедували Covid-19, 70% имат Т-клетки убийци, а 100% имат Т-клетки помощници, специфични за вируса SARS-CoV-2, който причинява заболяването Covid-19. 

    Учените са наблюдавали силен отговор на Т-клетките към шипчестия протеин, който вирусът използва, за да се прикачи към здравите клетки и да ги инфектира (и към който са насочени повечето разработки за ваксини към момента).

    Освен това проучването е установило имунен отговор от страна на Т-клетките помощници към SARS-CoV-2 в около половината изследвани кръвни проби, взети преди вирусът да започне да циркулира. Това означава, че излагането на сезонните настинки (предизвикани от друг тип коронавируси), може да предложи известно предпазване срещу новия патоген, пише Scientific American.

    Наблюденията надграждат впечатленията от по-ранни проучвания, които показват, че заразяването с новия коронавирус създава защитни или „неутрализиращи“ антитела. Взети заедно, тези резултати предполагат, че хора, които са изкарали Covid-19 притежават поне някакъв имунитет, което е окуражаващ факт за проучванията за ваксини, които текат в момента, отбелязва изданието. 

    Двамата учени дават интервю за Scientific American. В него Кроти обяснява, че има огромна несигурност по отношение на имунитета към Covid-19 в 2 основни насоки:
    - разбиране на самото заболяване;
    - разработване на ваксина.

    Заболяване като Covid-19, обикновено протича като остра инфекция и повечето хора я контролират и се изчистват от нея без много проблеми. Това е добър знак, който показва, че човешката имунна система обикновено има добър отговор спрямо този вирус и го контролира, обяснява Кроти.

    Имунната система е голямо и сложно място с много различни типове клетки, които имат различни функции. За да направите ваксина, трябва да знаете кои компоненти от имунния отговор са важни за защита от конкретното заболяване. Без тази информация може да тръгнете в изцяло погрешна посока или по отношение на имунния отговор, към който се стремите, или по отношение на молекулярната цел. Това са въпроси, които са притеснявали Сет и Кроти и те са искали да набавят информация, която да им помогне да разберат самото заболяване, както и кои стратегии за ваксина биха били подходящи в случая. Целта на проучването е била да се разгледат средностатистически случаи на преболедували Covid-19, в които хората са развивали успешен имунен отговор, и да си отговорят на въпроса „Как изглежда този имунен отговор?“

    Адаптивната имунна система се състои от 3 основни части: Т-клетки помощници, Т-клетки убийци и антитела. Т-клетките са по-трудни за измерване, но те правят много важни неща. Трябва да имате Т-клетки помощници, за да получите имунен отговор, който да произведе антитела. Например при животните Т-клетките помощници са важни за предпазване от ТОРС (Тежък остър респираторен синдром). Т-клетките убийци пък са важни за повечето вирусни инфекции. Не бихте искали да разработвате ваксина без да знаете нищо за отговора на Т-клетките, казва Кроти.

    Според Сет не може да се каже колко дълго продължава имунитета при преболедувалите Covid-19, тъй като вирусът е съвсем нов и няма как да знаем какво ще се случи след 1 година. Но той обяснява също, че проучването показва, че Т-клетките изглеждат „здрави, изглеждат щастливи. Не са изтощени и не показват никакви молекулярни признаци на клетки, които скоро ще умрат“.

    Той обяснява, че имунната памет е като другата памет по отношение на интензитет на събитие – колкото по-интензивно е събитието, толкова по-вероятно е да се запомни. Така например, ако ви се случи животозастрашаваща ситуация, например почти ви е прегазил камион, ще помните. Ако трябва да помните какви чорапи сте носили в определен ден, вероятно ще забравите след известно време. Същото се отнася и за имунната система в смисъл, че много тежка инфекция от патоген, който се възпроизвежда в големи количества, предизвиква дълготрайно впечатление. „Бих спекулирал, че споменът, създаден от ТОРС или БИРС (Близкоизточен респираторен синдром) ще е различен от този, предизвикан от обикновена настинка, която като цяло не предизвиква особени проблеми при хората“, казва още Сет.

    Проучването е изследвало кръвта на пациенти, преболедували Covid-19, и кръвта на контролна група хора, които са дарявали кръв в периода 2015-2018, когато със сигурност не е имало SARS-CoV-2. При почти половината от пробите на контролната група учените наблюдават т.нар. кръстосана реактивност – реактивност на Т-клетки спрямо новия коронавирус. На този етап не е много ясно какво точно означава тази кръстосана реактивност, но e разумно да се сметне, че тя се е получила в резултат на това, че хората са били изложени на обикновена настинка, предизвикана от коронавируси, различни SARS-CoV-2, но въпреки това имащи известна прилика с него, обяснява Сет.

    Едно от нещата, за които всички искат да научат повече, е широкият спектър на различни изходи от Covid-19 – от безсимптомно протичане до летален изход. Разбира се възрастта и други фактори, свързани със здравето имат значение, но един от елементите може да е имунологичен – ако някой има Т-клетки, които дават кръстосана реакция към новия коронавирус, то неговата имунна система има предимство. Този човек може да започне да произвежда антитела много по-бързо и това може да се окаже решаващо за изхода от заболяването.

    Това е много важно и в контекста на ваксинациите, тъй като е възможно от една група хора половината да имат кръстосана реактивност към коронавируса, а другата половина да нямат. Когато ваксинирате тези хора, онези от тях, които имат кръстосана реактивност, вероятно ще реагират много по-бързо и много по-добре на ваксината от другата половина.

    Сет обяснява, че съществува окуражаваща информация по отношение на вече съществуващ имунитет. Като пример той прилага епидемията от свински грип (H1N1) през 2009, когато по-възрастните хора се справят по-добре със заболяването от младите. Оказва се, че това се дължи на епидемия от подобен вирус, един вид братовчед на свинския грип, който е циркулирал през 50-те години, а имунната система на възрастните хора все още го помни. Това не означава, че възрастните не са се разболявали от свински грип, но са боледували в по-леки форми и като цяло са се справяли много по-добре от хората, които никога не са се срещали с този подтип на инфлуенцата, казва още той.

    Попитани какво мислят за ваксините, които се разработват в момента, двамата професори изразяват позитивизъм. Според Кроти наличните данни определено са позитивни. А Сет добавя, че окуражаващото в случая е, че има толкова много ваксини, върху които се работи, че най-вероятно успешната няма да е само една, а ще са няколко.

    Той добавя, че хубавото в мнозинството от проектите за ваксина е фактът, че те разчитат на конкретен протеин – шипчестият протеин. Резултатите показват много добра имунна реакция именно към този протеин от страна както на Т-клетките помощнити, така и на Т-клетките убийци, което е „наистина добра новина, тъй като не беше даденост“.

    В същото време проучването на двамата показва, че има имунен отговор и срещу други части на SARS-CoV-2, което навежда на мисълта, че те трябва да бъдат включени в разработките на ваксина, за да е тя по-сигурна.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 минути
    1681 са новите случаи на Covid-19
    Поставените ваксини за последното денонощие са 22 016
    преди 16 часа
    Президентът се срещна и с посланика на Германия
    Вчера Радев имаше среща и с посланика на САЩ
    преди 16 часа
    Вече ще има директна връзка между влак и метро
    На новата жп спирка Горна баня ще спират всички влакове, пътуващи между София и Перник
    преди 17 часа
    Почти наполовина по-малко отдадени офис площи у нас през 2021
    Възстановяване на офис пазара в България най-рано в края на годината прогнозира Cushman & Wakefield Forton
    преди 17 часа
    Португалия първа внесе националния си план за възстановяване в ЕК
    Целта ни остава да приемем всички планове до лятото, коментира председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен