Без значение какво ще се случи с текущата епидемия, след нея идват още

Ерик Дж. Рубин, доктор по медицина, се присъединява към New England Journal of Medicine (NEJM) и NEJM Group като главен редактор през септември 2019 г., като поема отговорността за надзор над цялото редакционно съдържание и политики. Д-р Рубин е асоцииран лекар, специализиран по инфекциозни заболявания в Brigham and Women’s Hospital и е професор в катедрата по имунология и инфекциозни болести в Харвард T.H. Училище за обществено здраве Чан. Той е член на няколко научни консултативни съвета на групи, които се интересуват от инфекциозна терапия. Преди това д-р Рубин е работил като асоцииран редактор по инфекциозни болести в New England Journal of Medicine, както и като редактор в няколко основни научни списания, включително PLoS Pathogens, Tuberculosis и mBio.Ерик Дж. Рубин, доктор по медицина, се присъединява към New England Journal of Medicine (NEJM) и NEJM Group като главен редактор през септември 2019 г., като поема отговорността за надзор над цялото редакционно съдържание и политики. Той е асоцииран лекар, специализиран по инфекциозни заболявания в Brigham and Women’s Hospital и е професор в катедрата по имунология и инфекциозни болести в Харвард T.H. Училище за обществено здраве Чан. Той е член на няколко научни консултативни съвета на групи, които се интересуват от инфекциозна терапия. Преди това д-р Рубин е работил като асоцииран редактор по инфекциозни болести в New England Journal of Medicine, както и като редактор в няколко основни научни списания, включително PLoS Pathogens, Tuberculosis и mBio.

Ерик Рубин участва във виртуална пресконференция, на която бяха споделени някои от основните открития, направени по време на GVN 2020 Special Annual Meeting. В срещата участваха 100 от най-известните експерти по вирусология, епидемиология и обществено здраве. Те обсъдиха кризата с Covid-19, като темите включват разработването на ваксини, лечение и диагностика и гарантирането, че научната истина и факти надделяват. От Economy.bg подбрахме по-интересните теми, които д-р Рубин коментира.

Има нови щамове на коронавируса. Те ще играят ли роля по отношение на подобрена вирулентност, или за дълготрайността на защитата за ваксинираните. И ако имаме ваксина, каква ще е тя – сезонна или една за цял живот?
Караш ме да спекулирам много, защото нямаме ваксина и съответно още не знаем какви ще са нейните характеристики и как тя ще се справи. До момента промените във вируса, обкръжен съм от вирусолози, така че ще бъда много внимателен в изказа си, изглежда не засягат начина на предаване или вирулентността на вируса. Не сме видели промени в епидемичен смисъл – нови вълни на заразяване или по-тежко изкарване на самото боледуване. Не мисля, че тези промени са нещо различно от т. нар. дрифтове – случайни промени във вирусния геном, които не са от кой знае какво значение. Те биха могли да станат важни, ако имаме ваксини, които изискват силно запазени протеини. Все още не знаем това, предстои да разберем. В момента има много малък еволюционен натиск върху вируса, за да се промени той, тъй като не предприемаме специфични контрамерки. Но щом започнем да предприемаме такива мерки, ще има специфичен натиск върху вируса и ще е възможно да видим мутирали щамове, които не се неутрализират достатъчно добре от антитела или Т-клетки, създадени чрез ваксина. Ще видим.

Има много противоречиви мнения за това дали ни трябват 2 пълни месеца от клиничните изпитания на ваксините, в които да стане ясно дали те са безопасни, за да получат одобрение от регулаторите. Какво е твоето мнение по темата във връзка с това, че трябва да убедим населението, че тази или тези ваксини са безопасни?
Безопасността и ефикасността вървят ръка за ръка. Ако попитате кое е по-важно, е все едно да питате кое от децата си обичате повече. Имате нужда и от двете, но не е необходимо нито едно от тях да е перфектно. Много зависи как го гледаме. Да вземем друг пример – ебола, смъртоносно заболяване. Ако се чудите дали да ваксинирате здравни работници, които работят с пациенти с ебола, или такива, които е вероятно да са контактни, вероятно ще искате да ги ваксинирате, дори да има няколко неприятни странични ефекта.

В случая разликата е в това, че искаме да ваксинираме голям брой здрави хора с нисък риск от заразяване. Затова трябва да имаме много по-безопасна ваксина, отколкото в примера, който дадох с ебола. Да се постави точен параметър на това колко безопасна и ефективна трябва да е една ваксина, е много трудно. Става въпрос за баланс между двете. Колкото е по-безопасна, толкова по-вероятно е да искате да се ваксинирате, въпреки че може да не е толкова ефективна. И обратното, ако е 100% ефикасна, може би бихме могли да преживеем някои странични ефекти при някои хора. Разбира се, зависи какви са и колко тежко се преживяват.

Трябва да сме практични. Исторически погледнато това, което знаем за ваксините, е, че страничните ефекти се показват сравнително рано, така че не е налудничаво да се стремим към ранно одобрение. Мисля, че този въпрос изникна последния път „Кога ще имаме ваксина“. Клиничните изпитания в момента се движат от събитията – трябва да имаме определен брой инфекции и не знаем кога ще се случи това. Може и да се случи достатъчно късно, така че да сме събрали достатъчно данни за безопасността, както всички биха искали. 

Ще бъдем ли в състояние да овладеем текущата пандемия на глобално ниво и да сме по-добре подготвени за следващата?
За последните 20 години това е 3-тата епидемия от коронавирус. Има още много коронавируси, има и грип, за който трябва да сме готови, винаги може да дойде голяма пандемия от грип, има и други вируси, които могат да прескочат от животни на хора. Мисля, че подготовката е важна. Има 2 вида подготовка – дългосрочна, за която GVN се застъпва – да разберем какви вируси има и да разберем какво можем да направим. Има го и сценария, в който чуваме за епидемия и преценяваме какво можем да направим по въпроса. Без значение какво ще се случи с текущата епидемия, след нея идват още.