Каква е ролята на диагностиката при Covid-19?

Робърт Гало е почетен професор по медицина „Омир и Марта Гуделски“, съосновател и директор на Института по вирусология към училището по медицина на университета в Мериленд и съосновател и международен научен консултант на Global Virus Network. Той е и сред откривателите на вируса на ХИВ, както и на първия тест за откриване на вируса.

Д-р Гало участва във виртуална пресконференция, на която бяха споделени някои от основните открития, направени по време на GVN 2020 Special Annual Meeting. В срещата участваха 100 от най-известните експерти по вирусология, епидемиология и обществено здраве. Те обсъдиха кризата с Covid-19, като темите включват разработването на ваксини, лечение и диагностика и гарантирането, че научната истина и факти надделяват. От Economy.bg подбрахме по-интересните теми, които д-р Гало коментира.

Каква е ролята на диагностиката при Covid-19 от твоята перспектива, имайки предвид колко е важна тя за СПИН?
От гледна точка на общественото здраве епидемиологията [на СПИН и Covid-19] има няколко общи неща. В същото време всяка епидемия и пандемия е различна и не може да има по-голяма разлика между вирусите, каквато е тази между ХИВ и SARS-CoV-2. ХИВ и СПИН беше мистерия, вирусът не беше лесен за намиране, доказването на заболяването изискваше няколко години – докато се прояви, така че не беше лесно. Особено когато заболяването се прояви, обикновено има много други инфекции и не е ясно каква точно е причината. Така че при него имаше съвсем различни проблеми и не беше лесен за идентифициране, както знаете, това изисква телесна течност.

Сега да се отнеса към въпроса – какво направи тестът за нас и за общественото здраве. Първо, при заболяване, при което трябва да се чака с години, за да се установи, че има СПИН и следователно е инфектиран с ХИВ и възможно, вероятно, наистина разпространява вируса, със сигурност ще искаш да можеш да го диагностицираш рано. И така няколко седмици след като човек се инфектира, можем да кажем – този мъж, или тази жена е носител на вируса. Това имаше огромно значение по отношение епидемиологията на вируса, защото ни позволи да знаем колко души имат вируса или скоро ще го имат. Скоро след това вече знаехме, че 99% от инфектираните ще се разболеят и умрат от това заболяване. Така че това беше абсолютно основно, за да се прогнозира епидемията, да се предвиди бедствието, пред което бяхме изправени и следователно да знаем, кого да образоваме, кого да лекуваме. 

Научихме, че също като всички останали ретровируси при хората и животните той се предава от майка на детето ѝ. Така че знаехме кои майки трябва да образоваме, на кои хора да кажем „Моля ви, намалете сексуалната си активност“, да им дадем колкото се може повече знания по темата. Без диагностика, без добър тест няма къде да отидеш. За мен е същото и понякога дори по-важно от ваксина. 

Нищо не е по-необходимо в момента, отколкото бърз тест за диагностициране. Трябва да можем да проследяваме, трябва да можем да следваме хората, да ги образоваме, да проследяваме развитието на епидемията. Това е абсолютно основно и без него не можем да направим нищо. Така че няма нито едно нещо, което да е по-важно в моето съзнание от това да имаме такъв тип диагностика. Наистина трябва да го имаме и това не е отговорност само на CDC. Това е наша колективна отговорност.

Ще бъдем ли в състояние да овладеем текущата пандемия на глобално ниво и да сме по-добре подготвени за следващата?
Не знаем дали пътят е сигурен в момента. Не мисля, че ще видим стаден имунитет. Смятам, че е малко забавно да говоря за това, защото веднъж по време на интервю ми казаха, че децата в Сан Диего ще се върнат в училище и колко хубаво е това и дали мисля, че това е голяма крачка напред. А аз ги попитах дали децата в Сан Диего имат бащи и майки, баби и дядовци, защото вече бяхме повдигнали темата за това, че децата предават вируса. Така че в момента няма ясни доказателства, че се придобива стаден имунитет, в който и да е случай. Така че отговорът изглежда е: трябва да сведем инфекциите до достатъчно ниско ниво, така че той просто да изчезне. А как да ги сведем до толкова ниско ниво? Най-вероятно това ще стане чрез лечение, а не само с ваксини. Ако имаме перфектна ваксина – супер. Но аз се притеснявам не само за безопасността на ваксините, но и за това колко време ще продължава защитният им ефект. Колко дълго ще са активни антителата, ако те са това, което работи в класическите конвенционални ваксини. Защото има предположения, че те няма да могат да изкарат 4 месеца. Това е толкова добро, дори вероятно по-малко добро от вродения имунитет при неспецифична стимулация. 

Така че не бих заложил на предположение. Възможно е да отнеме дълго време и ще живеем с него години наред и той [вирусът] ще има пикове и падове. Това не е пророчество, защото аз не знам отговора и не искам да предполагам. Не съм оптимист за близкото бъдеще, освен ако една от ваксините не е наистина страхотна. Ние все още не приемаме нещата сериозно, не въвеждаме карантини. Мой колега в Китай пътува до Шанхай и въпреки че там сега обстановката е спокойна, бе поставен под карантина в хотел за 2 седмици. Ние нямаме такива карантини. Така че може да се наложи да предприемем по-строги действия, за да можем в крайна сметка да овладеем вируса.

Разбира се, че ще има и други епидемии и може би пандемия в живота на хората, които сега ни гледат, но няма да се изненадам, ако няма. Ако има, подозираш, че ще е друг коронавирус или друг вид инфлуенца или X, както СПИН бе X. Всичко това са сериозни опасения, за които бихме могли да сме подготвени. По-трудно е да се подготвим за X, отколкото да имаме добро, силно, местно здравеопазване и добри учени, които веднага да започнат работа по проблема в сътрудничество със СЗО. 

Не разбирам докрай защо всичко, освен финансирането, е в ръцете на правителството. Питам се – какво правителство? Кого се предполага, че трябва да слушаме в бъдеще? Искате да слушате американското правителство или шведското, или китайското? Извън финансирането и носене на известна отговорност като на CDC, мисля, че трябва да разработим механизъм или организация, подобна на тази, която да води хората, да ги обединява. Ако вземете участниците от панела тази сутрин и ги назначите за комитет, който да работи с цялата GVN например експертизата, която имат, ще натежи, вместо хората да се чудят защо това и онова се променя, това истина ли е, или не. Нещо трябва да се промени. Не вярвам, че трябва да бъде оставено в ръцете на правителството. Мисля, че трябва да е отвъд правителството. 

Подозирам, че ще сме по-добре подготвени. Взимаме добър урок в момента, така че вероятно ще сме по-добре подготвени. Мисля, че ще има спорове за това как трябва да имаме говорител за в бъдеще и как хората да общуват по-добре. Мисля, че никой не обича да се отказва от онова, което контролира. Мисля, че това ще е потенциален проблем за организации с хора на високо ниво, които знаят за какво говорят, да имат възможност да допринасят като мнение и мисля, че трябва да говорим за това. Мисля, че не можем да си мълчим за това повече. 

Ако вирусът изчезне утре, догодина ние ще го помним със сигурност. Ще се помни след 5 и 10 години. Чудя се за след 25 години. Нещо трябва да се случи и ние имаме нужда от медиите, от хора, които пишат за наука, и хора, които не се стремят да оборят конспирациите и обръщат по-малко внимание на тези неща, и социалните медии, които знам, могат да са много полезни, но водят до много недоразумения и подвеждане. Така че това е моето усещане –  ще си вземем урока от тази пандемия.

Защо имаме нужда от Китай?
Пандемия означава „всички“. Имаме нужда от Китай. Трябва да си сътрудничим с китайските медицински специалисти. Те са висококвалифицирани, много са отворени и се отнасят много добре с нас в GVN. Разговарям с китайски колеги горе-долу на всеки 2 седмици и е огромна грешка Китай да е от едната страна, а Америка от другата. Това е грешка за света, за науката. Ние сме в огромен дълг към китайско-американските учени, които понякога са поставени в несправедлива ситуация заради свръхскруполи на някои от нашите регулатори, които отиват отвъд всякакви препоръки по отношение съхранението на данни в Америка. Ние печелим. Знам, че в моята ситуация, всеки патент от китайско-американски учени е дошъл в САЩ, а не в Китай. Знам, че сме се възползвали ужасно много от китайско-американските учени. Мисля, че всяка бъдеща подготовка трябва да вземе под внимание факта, че ние имаме нужда от взаимодействие с китайските учени и имаме нужда от честно отношение към китайско-американските учени.