понеделник, 26 октомври 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1592 прочитания

    Работата на тази млада българка доведе до нови разкрития за спомените

    Пред Еconomy.bg Ралица Тодорова разказва за изследванията си, за които беше отличена за млад талант на Франция 2020 от Фондация L’Oréal и ЮНЕСКО
    09 октомври 2020, 13:46 a+ a- a

    Ралица Тодорова. Снимка: Fondation L’Oréal

    Ралица Тодорова е на 30, тръгва от софийската английска гимназия и е прекосила цяла Европа преди да се установи във Франция. На 1 октомври 2020 младата изследователка  получи отличие от Фондация L’Oréal и ЮНЕСКО за Млади таланти на Франция 2020 за жени в науката. Младата българска изследователка беше отличена в областта Медицина за проучванията ѝ в областта на когнитивните науки, изследванията на мозъка и формирането и консолидирането на спомени. Работата на Ралица води до прозрения и по-подробно разбиране на този сложен процес, което е от значение както за човешкото здраве, така и за паметта и познанието като цяло.

    Ралица Тодорова е възпитаник на Първа английска гимназия в София, бакалавърска степен получава в Университета в Единбург, учи и в Университета в Упсала, Швеция. Завършва магистратура по когнитивни науки със специализация по когнитивна неврология в Университет Декарт в Париж. Защитава докторска дисертация в PSL University, Франция. В момента е постдокторант в лабораторията Brain Rhythms and Neural Coding of Memory на Микаел Зугаро в Collège de France в Париж. Има научни публикации в списанията Science, Nature, Nature Neurosciencе.

    Ралица, ти изучаваш мозъка, когнитивните способности, формирането на спомените, сънищата...  Как пое по този път и как се стигна до последното ти признание - наградата на Фондация L’Oréal и ЮНЕСКО за Млади талант на Франция 2020 за жени в науката?
    Интересувам се от невронауките още откакто за първи път чух за устройства директно свързани с мозъка, които могат да позволят например  да местим механична ръка с мисълта си. Следвах невронауки в Единбург, Шотландия, за да науча повече за нервната система и бях изключително впечатлена от клетките за място: това са клетки в хипокампуса (зоната, в която се формират спомените), които са активни на определено място в пространството. Когато например една мишка се разхожда в стая, всяка клетка за място е активна на определена позиция в стаята. Така че една клетка може да е активна, когато мишката е например в левия ъгъл, друга - когато мишката е в средата на стаята. С активността на много такива клетки можем да декодираме къде се намира мишката във всеки един момент, точно толкова добре, колкото ако я гледаме как се разхожда в стаята. Всяка траектория, която поема мишката, е съпътсвана от такива клетки за място активни в поредица. Тези поредици се повтарят по време на съня, сякаш мишката сънува за същите коридори, в които се е разхождала, и как е намерила сиренцето. Моята работа от последните 7 години доведе до нови разкрития за значението на тази реактивации и как те водят до укрепването на спомените.

    Върху това ли работите в лабораторията Brain Rhythms and Neural Coding of Memory в Collège de France в Париж и към какво са фокусирани твоите бъдещи интереси, изследвания и открития?
    През 2009 моята лаборатория доказа, че тези реактивации са необходими за укрепването на спомените - без тях забравяме. Аз се присъединих към лабораторията през 2013 година и изследванията ми се ориентират към това какви са последствията от тези реактивации в хипокампуса в останалата част на мозъка. Знаем, че хипокампусът формира новите спомени (хора с травми в хипокампуса не могат да формират нови съзнателни спомени), но старите спомени са запазени в кортекса (мозъчната кора). Донякъде, реактивациите на хипокампуса са като кратки телеграми, изпратени навсякъде в мозъка, носещи информация за новите спомени. Ние изследваме как останалата част от мозъка реагира на  тези реактивации, за да преосмисли и укрепне паметта.

    Всички тези проучвания предполагам имат принос към разработването на лечение за неврологични разстройства и болестта на Алцхаймер. Какъв е напредъкът на науката в тази насока? С какво още твоите изследвания са полезни за човешкото здраве и живот?
    Моите изследвания са във фундаменталната наука - опитваме се да разберем как работят тези процеси при нормални условия. Разбира се, такива изследвания могат в последствие да служат като база за бъдещи изследвания, които се концентрират над болести като Алцхаймер, за да видят кои от тези вече разбрани процеси са нарушени. 

    Как се формират спомените,  защо помним някои неща, а други – не?
    Спомените се формират в будно състояние и първоначално зависят изцяло от хипокампуса, а ако не бъдат реактивирани, ще бъдат забравени. Знаем, че най-много се реактивират спомените с по-емоционален оттенък, така че сме по-склонни да помним неща, които намираме за най-интересни или най-важни. 

    А защо понякога имаме фалшиви спомени?
    Човешката памет не е като видео - тя е жива, органична и променлива. Току-що формираните спомени са крехки и ако не са припомнени (при реактивации насън или наяве), ще бъдат забравени. Но когато реактивираме един спомен, той става активен, пластичен, и детайлите може да се  променят. Може например докато си мислим за един конкретен спомен, да се объркаме и така да укрепне тази нова не съвсем вярна версия на  събитията.

    Науката днес отбелязва доста голям напредък и в изследването на спящия мозък на човека. Кои са на новите научни открития за сънищата?  Защо сънуваме и полезни ли са сънищата?
    Знаем много за спящия мозък и активността по време на съня. Когато невроните на мишката се активират така, сякаш тя пак се разхожда както наяве, изглежда сякаш тя сънува за това място. На мен това ми звучи убедително, но е невъзможно да се докаже научно дали мишката наистина сънува за това в този момент. Затова сънищата като феномен са трудни за изследване. 

    По въпроса за това защо сънуваме, може само да се спекулира. Има теории, че по време на сънищата, ние се подготвяме за възможни бъдещи ситуации. Има други, според които съзнанието винаги се опитва да намери смисъл във всяко преживяване, така че всяка мозъчна активност (било то реактивация или случайна) би била съпътствана с някаква история, която си измисляме насън. Трудно е да се докаже научно каква е ролята на сънищата като преживявания. 

    Има хора, които твърдят, че никога не са сънували?  Възможно ли е това?
    Насън мозъкът е в различно състояние отколкото наяве. Невротрансмитерите, които стимулират запаметяването на нови преживявания, са понижени и вместо това мозъкът преработва вече запаметената информация. Затова като цяло, успяваме да запомним каквото ни се случва наяве, но сънищата не са запомняни изобщо или ако са запомнени, в повечето случаи се забравят бързо.

    Лично ти, знаейки толкова много за мозъка, как поддържаш паметта си в добро състояние? Можеш ли да ни дадеш съвети как да поддържаме мозъка си в добра форма?
    През нощта важните неща се реактивират, спомените за тях укрепват и правим връзки между различни преживявания, за да си извлечем генерални изводи. Забравянето е естествена част от този процес и аз съм се примирила с това. Няма как да запомним всичко, което би ни се искало и вярвам, че така е по-добре. 

    Но по отношение на съвет: знаем, че най-пресните спомени се реактивират най-активно. Затова като рецепта за добри сънища, опитвам се преди лягане да не мисля за тревоги и притеснения, а за нещо хубаво.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    Премиерът Борисов е с Covid-19
    Той е с общо неразположение и за момента е на домашно лечение
    преди 1 ден
    Нощните заведения в София затварят врати до 8 ноември
    Ще бъде разширен капацитетът на лечебните заведения за болни от Covid-19
    23 октомври 2020, 16:12
    Борисов: 5G мрежите са бъдещият гръбнак на нашите икономики
    Премиерът коментира с зам.-държавния секретар на САЩ придобиването на изтребители F-16
    23 октомври 2020, 14:54
    Турция е сред 5-те най-големи търговски партньора на България
    Двустранната търговия възлиза на близо 5 млрд. долара годишно
    23 октомври 2020, 14:18
    Гърция въвежда вечерен час в Атина и Солун
    Навсякъде в страната е задължително носенето на маска, както в закрити пространства, така и на открито
    23 октомври 2020, 14:13