петък, 04 декември 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1658 прочитания

    Изгуби ли сте надежда? Ето как да станете по-обнадеждени в тези трудни времена

    Как да не се поддаваме на тревожността и безпокойството, и да съхраним себе си в кризата – вижте какво съветва пред Economy.bg експертът Ричард Милър
    12 ноември 2020, 09:20 a+ a- a

    Продължаващата вече няколко месеца коронавирус пандемия се отразява сериозно на психичното ни здраве. Експерти отчитат ръст на безпокойството, стреса и тревожността сред хората. Най-добрата реакция според психолозите е надеждата. Тя е от ключово значение за емоционалното ни здраве. Предпазва ни от отчаянието и тревогата. Проучванията показват, че хората с по-високи нива на надежда се справят по-добре с трудностите и се възстановяват по-бързо.

    Но как да намерим надежда, когато всичко напоследък изглежда толкова безнадеждно? Economy.bg реши да попита експерта по „надежда“ Ричард Милър. Той е директор на Центъра за специализирано изучаване на надеждата в Arizona State University и автор на книгата The Soul, Science and Culture of Hope.
    „Надеждата е избор. Безнадеждността също“, подчертава Милър. „Ако изберем да се отдадем на страховете и проблемите си, ще се превърнем в техни заложници. Ако позволим на негативните мисли да ни контролират, нашият мозък ще се пренастрои към негативизиъм и отчаяние“, смята той. Разбира се, в момент на криза, когато всичко изглежда безнадеждно, е трудно да избереш надеждата. „Надеждата се конкурира с всякакви други мисли и емоции в момента. Тя се бори за място в ума ни“, подчертава Милър пред The Wall Street Journal. Добрата новина е, че надеждата се учи и може да се стимулира, уточнява той.

    Как да намерим надежда в безнадеждността, пред която корона кризата ни изправи – вижте съветите на Ричард Милър, споделени пред Economy.bg.

    Ричард, коронавирус пандемията ни изправи пред безпрецедентна криза. Как тя се отразява на психиката ни?
    Всъщност настоящата пандемия, макар да изглежда непреодолима и мъчителна за тези, които никога не са преживявали такава глобална и остра здравна криза, не е безпрецедентна. Всяко поколение е преживявало подобно по обхват, разрушение и страдание бедствие, независимо дали е било причинено от световни, или граждански войни, епидемии, природни катаклизми, чуми, безредици, икономически депресии или рецесии. Човешкият дух обаче е уникален. Ние сме издръжливи. И в повечето случаи вярата в бъдещето ни помага да се съвземем и да продължим.
    Няма съмнение обаче, че въздействието на настоящата криза върху психичното ни здраве е обезпокоително и аз не го подценявам. Всички ние усещаме емоционалния, физически и икономически ефект от пандемията. Някои от нас са по-уязивими на тези предизвикателства. Други са по-устоичиви и оптимистично настроени за бъдещето. Трети страдат, а мнозина се чувстват депресирани.
    Въпреки че 7 млрд. души на Земята са засегнати от коронавируса по някакъв начин, ние често се чувстваме сами в опита си да се справим. Тежко е, но хората сме по-силни, отколкото понякога си даваме сметка.
    Когато се борим с тази неизвестност, трябва да помним, че е важно да се грижим за нашето емоционално здраве, така както правим с физическото. Ако страдате от зъбобол, вероятно ще потърсите зъболекар. Ако имате физическа болка, ще посетите лекар. Ако се борите с чувства като страх, безпокойство, депресия, потърсете помощ – тялото и душата ви ви казват, че нещо не е наред. Вслушайте се в тях. Те ви молят за помощ.
    Повечето култури приемат сигналите на тялото да се потърси помощ, но много не разбират и не приемат, че духът има същата нужда от внимание и грижа, за да се поддържа менталното ни здраве. Нашата култура ни е научила да крием чувствата и мислите си. Физически и психически здравите хора обаче са бдителни по отношение на здравето им. Те знаят кога да потърсят помощ.

    Вие сте експерт по надеждата. Колко е важна тя като механизъм за справяне в кризи като настоящата?
    Способността да поддъжраме надежда е дар за всеки от нас. Не е случайна склоността ни да можем да виждаме отвъд миналото и настоящето в бъдещето. Никоя друга форма на живот няма тази възможност. Тази способност обаче трябва да бъде развивана. За разлика от оптимизма, който е склоност да вярваш, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния, надеждата изисква от нас не само да вярваме или да си пожелаваме, но и да направим нещо в тази посока. Докато оптимизмът е пасивен, надеждата изисква действие. Изучаваме динамиката на надеждата през последните три десетилетия в опит да разберем характеристиките й. Това, което установихме, е, че хората, които имат надежда, се справят по-добре с житейските предизвикателства. Те не се предават пред трудностите, които ги сполетяват, а се изправят пред тях.
    След като надеждата е нещо хубаво и някои хора имат повече от нея, а повечето имат проблем да я открият, то въпросът е откъде идва тя и как да я развием в себе си. Както и другите умения, надеждата също се учи. Тя не само помага да се справим с трудностите в живота, но и ни позволява да излезем по-силни от тях.

    Казвате, че „надеждата е избор“. Но къде да я намерим, когато бъдещето изглежда безнадеждно особено в условията на Covid-19 пандемията?
    Надеждата е избор. Но избор е и безнадеждността. Често се осланяме на нашето подсъзнание да направи този избор за нас. Много пъти то търси лесния изход, като избира да се предаде. Но запомнете –надеждата е дар, който се предава от поколение на поколение, не само за да ни предпазва, но и за да ни насърчава да преуспяваме. Ако сте надарен с музикален талант, но предпочетете да не го упражнявате, защото изисква много работа, вашата истинска дарба никога няма да се реализира. Най-надарените хора в света не приемат таланта си за даденост. Те не спират да работят, за да го развиват.
    Нашият дар е надеждата. Това е научен факт. Всеки ден трябва да пракиткуваме да бъдем обнадеждени. Можем да започнем с по-внимателен избор. Ако изберем да прекарваме повече време с отчаяни и песимистичо настроени хора, ние ще започнем да действаме като тях. Ако изберем да се отдадем на страховете и проблемите си, ще се превърнем в техни заложници. Ако позволим на негативните мисли да ни контролират, нашият мозък ще се пренастрои към негативизъм и отчаяние.
    Когато се сблъскаме с катастрофални промени и заплахи извън контрола ни като настоящата Covid пандемия, нашият мозък е под тревога. Чисто биологически имаме две възможности за първоинстинктивна реакция – можем да се опитаме да избягаме от заплахата или да се опитаме да я преборим. По отношение на Covid-19 никоя от тези опции не изглежда добра. Освен да реагираме обаче, ние можем и да разсъждаваме. Невронауката вече доказа колко пластичен е мозъкът ни. Той е орган, който се развива и променя, ако му позволим. С други думи, в много случаи можем да изберем мислите си.

    Може ли да дадете няколко съвета как да подхраним чувството ни на надежда по отношение на бъдещето? Как да станем по-обнадеждени?
    Първо, захранете мозъка си с позитивни мисли. Те за духа са като плодовете и зеленчуците за тялото. Както давате на тялото си това, от което има нужда, за да е в добра форма, така трябва да стимулирате и мозъка си. Позитивните утвърждения могат да направят чудеса.
    На второ място, направете си дневник за благодарности. Припомнете си всички хубави неща, които ви се случват всеки ден. Усмивката на дете, горещ душ, хубаво ястие, семейство, което ви обича, или просто финализиране на проект. Списъкът е безкраен, но често забравяме позитивното.
    Трето, заобиколете се с позитивни хора. Като социални същества ние обичаме да се чувстваме свързани и да принадлежим. Изборът е ваш – ако прекарвате време с песимистични и отчаяни хори, ще започнете да имитирате това поведение. Това не е здравословно. Изберете надеждата.

    Във Вашата TEDx презентация разказвате за трансформацията на Ваш познат, който „от дълбините на безнадеждността" успява да достигне до върхови постижения. Как може човек да се откъсне от отчаянието и да се изпълни с надежда, за да постигне успех?
    Представете си го като стълба с 10 стъпала. Най-ниското стъпало представлява най-лошият живот, който може да имате, а най-високото – най-добрият. Сега се замислете на кое стъпало сте в момента. А на кое искате да бъдете след 2 или 3 години? Ако можете да си представите по-високо стъпало от това, на което сте в момента, тогава вие сте направили първата стъпка в посока на това да сте по-изпълнен с надежда.
    Втората стъпка е да дефинирате как изглежда по-високото стъпало. Бъдете възможно най-конкретни. Сега пресметнете стъпалата между това, на което сте в момента, и това, на което вярвате, че можете да сте, ако наистина настроите ума си към постигането му. Всяко пътуване започва с първата стъпка. И когато направите тази първа стъпка, независимо колко малка е тя, това създава надежда. Колкото повече стъпки, толкове повече надежда.

    Казвате, че „надеждата е способността да посетиш бъдещето си, да се върнеш в настоящето и да се подготвиш за пътуването към това бъдеще“. Как като възрастни можем да се научим на това?
    Да, в психологията и невронауката има концепция, наречена мисловно пътуване във времето. Чрез менталното пътуване мозъкът си представя бъдещето и създава план как да се придвижи от настоящето до въображаемото. В това пътуване е важно да знаете накъде отивате. Бъдещето е абстрактно понятие, затова е нужно да бъде конкретно формулирано. Когато мислите за бъдещето си, си представете четири направления. Визуализирайте семейството, общността, образованието и кариерата си, както и почивката. Поставете си цели във всяка една от тези области. Къде сте днес и къде планирате да бъдете след известен период в бъдеще (обикновено 2-3 години). Бъдете възможно най-конкретни. Сега създайте път, по който да стигнете дотам, където искате да бъдете. Вероятно ще има бариери, така че гледайте да имате няколко алтернативни маршрута, в случай че основният път е блокиран. Не се предавайте, ако един път се затвори.
    Накрая преценете от колко психически и физически „газ“ ще имате нужда, за да се отправите на това пътешествие. Много хора имат велики цели и стратегии за достигането им, но им липсва мотивацията да направят каквото и да било. Някои имат велики цели и енергия, но нямат стратегия или маршрут. Имате нужда от трите: цел, стратегия и енергия.

    Дори и преди пандемията ние, българите, бяхме известни като една от най-песимистичните нации. Как можем да се отучим от тази система от вярвания и да станем по-обнадеждени?
    Превръщаме се в това, което културата ни иска да бъдем. Тя е начинът, по който ние намираме своето място в пространството и времето. Културите имат своето ДНК, а това ДНК са споделените вярвания, ритуали, нашите традиции и език. Отбелязвате, че България се определя като песимистична нация. Превръщането на една страна в изпълнена с надежда е чудесна цел, която може да активизира съгражданите ви и да даде на младите хора усещане, че сами определят бъдещето си. За да се научи на оптимизъм, една страна трябва да започне с това да си представи как тя може да се възползва от изграждането на култура на надежда. Като начало бих започнал с няколко места, след което да се позволи и на други региони в страната да приложат наученото от тази инициатива. Няма минуси, а само плюсове от превръщането на една страна в такава, движена от надеждата. Науката казва, че хората, които са изпълнени с надежда, са по-щастливи, по-здрави, постигат много от целите си, радват се и се чувстват подкрепяни във връзките си, живеят по-дълго. Така че защо човек да не иска да е такъв и да живеe в такава страна?

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 минути
    ЕК призова България да представи стратегия за саниране на сградите
    Брюксел поиска от страната ни да ускори и прилагането на законодателството за опазване на природата
    преди 26 минути
    Ваксината на Moderna създава имунитет за поне 3 месеца
    Това са първите данни за период от няколко месеца, рецензирани от научно издание
    преди 54 минути
    Президентите Буш, Обама и Клинтън ще се ваксинират публично
    Целта им е да възстановят доверието в науката
    преди 2 часа
    преди 2 часа
    3280 нови случая на Covid-19 в страната
    Общият брой лабораторно потвърдени случаи на болестта от началото на пандемията е 155 193