6-месечно лято?

Лятото в Северното полукълбо би могло да стане с продължителност близо шест месеца до 2100 г., ако глобалното затопляне продължи без контрол, според скорошно проучване, което изследва как климатичните промени влияят върху модела и продължителността на сезоните.

Проучването, публикувано в списание Geophysical Research Letters, установява, че изменението на климата прави лятото по-горещо и по-продължително, като същевременно намалява трите други сезона. Учените казват, че промените могат да имат редица сериозни последици, засягащи човешкото здраве, селското стопанство и околната среда.

„Това е биологичният часовник за всяко живо същество“, каза главният автор на изследването Юпин Гуан, океанограф в Държавната лаборатория за тропическа океанография към Китайската академия на науките. „Хората спорят за повишаване на температурата с 2 градуса или 3 градуса, но глобалното затопляне, променящо сезоните, е нещо, което всеки може да разбере.“

Гуан и колегите му преглеждат ежедневните климатични данни от 1952 до 2011 г., за да определят началото и края на всеки сезон в Северното полукълбо. Те откриват, че през почти 60-годишния изследван период лятото е увеличило продължителността си от средно 78 до 95 дни. Зимите се съкращават средно от 76 на 73 дни, а пролетният и есенният сезон също се свиват. Средно пролетните сезони се свиват от 124 на 115 дни, а есента от 87 на 82 дни.

Учените са използвали откритията, за да изградят модел, който да прогнозира как сезоните могат да се променят в бъдеще. Те откриват, че ако темповете на изменението на климата продължат без да намаляват, лятото в Северното полукълбо може да продължи близо шест месеца, а зимата по-малко от два месеца.

В своето проучване Гуан и колегите му измерват началото на лятото въз основа на настъпването на температурите в най-горещите 25% през този период от време. Зимата е определена като настъпване на температурите в най-студените 25%.

Предишни изследвания показват, че изменението на климата оказва дълбоко влияние върху сезоните на планетата - правейки лятото по-горещо и по-дълго, а зимата по-кратка и по-топла, но Гуан казва, че е изненадан от драматичните резултати от бъдещите прогнози на своя екип.

„Първо разгледахме 2050 г. и след това изчислихме промяната за 2100 г. и това беше голямо число“, каза Гуан. „За доброто на хората наистина се надявах тези резултати да са грешни.“

Промените в сезоните на Земята крият рискове за околната среда и човешкото здраве. Например по-топло и по-дълго лято означава, че комарите и други вредители, пренасящи болести, могат да разширят обхвата си и да продължат да съществуват в райони, където обикновено не се срещат.

„Бихте могли да стигнете до точка, в която насекоми като маларийни комари, които обикновено стоят далеч от високопланинските райони, защото не могат да оцелеят през нощта, потенциално биха могли да оцелеят по-дълго и на по-голяма надморска височина“, казва Скот Шеридан, климатолог от държавния университет в Кент в Охайо, който не е участвал в проучването.

И тъй като сезоните диктуват жизнения цикъл на растенията и животните, изменението на климата може да наруши способността на видовете да се адаптират.

„Ако сезоните започнат да се променят, не всичко ще се промени перфектно в синхрон“, казва Шеридан. „Ако вземем пример за цветя, излизащи от земята, тези цветя могат да излязат, но пчелите все още не са там, за да опрашват, или вече са преминали своя пик.“

Изменението на климата също прави сезоните по-непостоянни, казва Шеридан, което може да има далечни последици върху селскостопанското производство. В САЩ например „фалшива пролет“ през март 2012 г., характеризираща се с необичайно топло време, измами растителността, която излезе от фазата на покой седмици преди обичайното за това време, след което температурите отново се понижиха през април.

„Всичко започна на висока скорост, мислейки, че е настъпило началото на лятото“, каза Шеридан. „В щата Мичиган в резултат на това бяха загубени огромни количества черешови реколти. Подобни неща се случиха на юг с прасковени култури.“

Всъщност учените са нетърпеливи да разберат как точно климатичните промени ще повлияят на сезоните поради потенциалното въздействие върху производството на храни.

Уестън Андерсън, постдокторант в Международния изследователски институт за климата и обществото в Колумбийския университет, изучава ефекта от променливостта на климата върху земеделието и продоволствената сигурност. Глобалното затопляне засяга не само къде и кога могат да растат определени култури, но и колко процъфтяват.

„Едно от основните притеснения е как затоплящите се температури ще повлияят на времето за развитие на културите“, казва Андерсън, който не участва в проучването. „Това означава колко отлежават посевите и в резултат на това колко засегнати са добивите.“

Въпреки че проблемите с производството на храни имат глобален ефект на разпространение, Средиземноморският регион е една от областите, която изглежда особено податлива на глобалното затопляне, каза Андерсън.

„Вече виждаме, че в Средиземно море температурите се повишават и регионът става все по-сух, така че е по-малко подходящ за засаждане на пшеница“, казва той и добавя, че местата, които вече са полусухи, също са уязвими.

Шеридан казва, че резултатите от проучването помагат да се илюстрира тежестта на климатичните промени, като се покаже доколко хората, животните, растения и околната среда са взаимосвързани.

„Преместването на сезоните може да причини много по-голяма разруха, отколкото си мислите, когато осъзнаете колко системи са настроени според сезоните“, казва той.