Колко струва на света дистанционното обучение?

Ерик Алън Ханушек е считан за един от водещите учени в сферата на икономиката на образованието. От 2000 г. е старши лауреат на Paul and Jean Hanna в Института „Хувър“, американски мозъчен тръст за публична политика, разположен в Университета „Станфорд“ в Калифорния. Ханушек се застъпва за използването на икономически анализ за подобряване на представянето на учениците. Той е автор на множество цитирани статии за ефектите от намаляването на размера на класа, отчетността с високи залози, ефективността на учителите и други теми, свързани с образованието. В доклад от 1971 г. той въвежда концепцията за оценяване на ефективността на учителите въз основа на успехите на учениците. Тази идея е в основата на оценките с добавена стойност на качеството на учителите. В последната си книга „Столицата на знанието на нациите“ Ханушек заключава, че качеството на образованието е причинно свързано с икономическия растеж. Той е чест сътрудник на страниците с мнения на Wall Street Journal и често се появява в съдебни дела като платен експерт, свидетелстващ за държавата по дела, заведени от ищци, опитващи се да изравнят различията във финансирането на училищните региони.
(Снимка: Cathy Gregory, Photography. Design Studio)

Защо дистанционното обучение е толкова вредно за младите хора?
Мисля, че отговорът е: „Учителите са много важни“ и помага да имаш някой, който работи с хората, за да се увери, че са на правилния път и да ги поправи, когато грешат, да ги окуражава, мотивира. Всички онези неща, които учителите правят автоматично, се оказва, че са много важни.

Да, но учителите правят всичко това дистанционно в момента. Въпреки това сякаш качеството на образованието се понижи. Защо?
Случват се две неща. Първото е, че някои деца просто се справят много добре дистанционно и вероятно учат по-добре, отколкото, ако бяха в училище. Наблюдаваме огромна разлика, защото някои родители са много добри в това да помагат на детето си и да са сигурни, че то учи. Други родители са на работа и не правят нищо и децата играят игри или правят, каквото децата по принцип правят, но не учат. Това е част от проблема. 

Другата част е, че учителите като цяло не са обучени да преподават дистанционно. Просто им е казано, че сега трябва да го правят дистанционно. Някои учители се справят добре, а други не чак толкова. Някои учители работят много усилено, а други - не. Така се получава тази голяма разлика в качеството на образованието. 

Така че мисля, че един от резултатите от пандемията ще е, че ще има много по-голяма разлика в ученето на децата в последната година, в която имаше различни комбинации от присъствено и дистанционно обучение. Понякога няма никакво общуване с учителя, така че ще видим огромни различия, свързани със социално-икономическия статус на родителите – дали са в състояние да помогнат, дали са у дома и т.н.

Каква е връзката между присъствието в училище и по-високия доход? Питам във връзка с проучването Ви за ОИСР.
Знаем, че хората с повече умения печелят повече. Това е простичкият факт. Така че, ако минем през период, в който група деца не учат колкото трябва, когато достигнат до пазара на труда, те няма да печелят толкова много. Наблюдавали сме такова нещо в различни държави. Примерът, който съавторът на проучването дава, е за Германия, която променя своята учебна година през 60-те години. Това води до една кохорта от деца, които получават по-малко време в училище. Ако се върнете в историческите записи за доходите на тези хора, можете да видите много ясно тази група, която е получила по-малко обучение. Техните доходи са по-ниски от тези на хората преди тях и тези след тях, които са учили цяла година. Има и други примери по света.
Така че мисля, че ако училищата не станат по-добри, тези деца, които в момента учат, са ощетени перманентно. Те няма да се справят добре в живота си. 

Изглежда, че заради новите вълни от коронавирус учениците почти навсякъде по света ще завършат тази учебна година почти изцяло онлайн. Означава ли това, че техните бъдещи приходи ще бъдат допълнително намалени и с колко?
Зависи от това колко дълго децата са били извън училище. Миналия март, когато училищата затвориха почти навсякъде и децата пропуснаха на практика последната част от годината, оценихме, че средно те са загубили 3% от бъдещите си приходи. Тези оценки са базирани на предположението, че училищата ще отворят отново врати през септември, но това не се случи, поне в САЩ. Много училища тук все още не са отворени. В Лос Анджелис никой не ходи на училище в момента и е така вече 8-9 месеца от учебната година. Тези деца ще изгубят между 6 и 9% от приходите си за в бъдеще. Това е значително количество и има голямо значение. 

Учениците навсякъде ли изостават еднакво?
Не. Мисля, че това зависи от реакцията на различните училища в различните държави. Например училищата в Китай, където пандемията започна, отвориха и децата там ходят нормално на училище. Така че те не са изгубили по начина, по който това стана с други училища. Много училища в Европа отвориха през есента само за да бъдат смазани от множество инфекции още в началото на годината. Прекъсването се отразява на това, което учат децата. Ако са започнали присъствено, после са минали дистанционно, после отново присъствено, това не е нормална учебна година и те ще страдат от това през целия си живот. 

На база това, което знаете за училищата по света, къде смятате, че са най-уязвимите ученици?
Нямаме силни доказателства, но най-вероятно по-малките деца страдат повече от по-големите. В ранните класове на началното училище децата учат основите на четенето, четене с разбиране, основите на математиката, основните операции. И ако те пропуснат това, то те са в беда през останалата част от обучението си и кариерата им също ще страда. Може и да наваксат. Зависи как училищата ще се организират, за да постигнат това наваксване. Но като цяло мисля, че вероятно те ще понесат по-големи щети. Това, което видяхме в много държави и много училищни системи, е, че ако някой се връща в училище, това са малките деца. Отчасти, защото те не са толкова предразположени към инфекции и вреди от пандемията и отчасти, защото те са тези, които имат голяма нужда да са там.

У нас малките ученици от началното образование пропуснаха само 5 седмици от учебната година. През останалото време ходиха на училище. Министърът на образованието е много категоричен за тяхното присъствено обучение.
Честно казано, мисля, че вашият министър е направил правилния избор.

Очаквате ли развитите икономики да се възстановят от тази тенденция по-бързо и по-добре?
Няма съмнение по този въпрос. Мисля, че ще сме свидетели точно на това – развитите държави ще могат да го направят. Мисля, че пандемията смазва развиващите се държави – няма ваксини, в много случаи нямат никаква реакция откъм поведение. Мисля си за президента на Танзания, който в крайна сметка умря, вероятно от пандемията. Той каза, че молитвите ще са отговорът и ако се молим достатъчно, няма да имаме проблеми. И така тази държава отказа да приеме ваксини, отказа да носи маски, да спазва дистанция или каквото и да е. Мисля, че има още такива държави, където объркани обществени политики са им навредили и ще продължават да им вредят в бъдеще.

Мислите ли, че имаме нужда от нова образователна система?
Нека отговоря по два начина. Първо, ако учебната система не се подобри, тази група ученици ще бъде увредена за цял живот. Така че единственият начин да се намали тази вреда, е да се направят училищата по-добри.
От друга страна, според мен има начини за подобряване на учебната система. Всяка държава в света е искала да подобри своите училища в някакъв период. Няма съмнение в това. Няма министър на образованието в света, който да не е казал: „Искаме да подобрим училището“. Ние всъщност знаем някои от начините да постигнем това още от миналото.
Ще говоря малко повече от гледна точка на американския опит, но мисля, че това важи и за вашите училища. Знаем, че някои учители са много по-добри от други. Просто са по-ефективни. Всеки, който е бил в класна стая, знае това. Това предполага, поне за един икономист, че трябва да се опитваме да използваме най-добрите учители повече. Трябва да ги използваме по-интензивно и да използваме по-лошите учители по-малко. Знаехме това преди пандемията. Мисля, че сега е много по-важно да следваме подобни политики.
Да се върнем към дистанционното обучение, за което говорихме. В случая спекулирам малко, защото не сме приключили с анализа, но мисля, че ще установим, че някои учители са наистина ефективни при дистанционното обучение и хибридното обучение, а други не са. Предполагам, че хората, които са ефективни при дистанционното обучение, не са непременно онези, които са най-ефективни в присъственото обучение. Това означава, че ако продължим да имаме известно количество дистанционно и хибридно обучение в бъдеще, би трябвало да обърнем внимание кой се справя с него най-добре и да го използваме повече. Трябва да внимаваме кой е най-добър в присъственото обучение и да го използваме повече. Ако правехме така, училищата ни ще излязат напред, ще е по-добре.
Второто нещо, за което се говори в САЩ, е за индивидуалното инструктиране. Трябва обучението да отговаря на уменията на всеки ученик и това къде той се намира във всеки един момент. Това ще е много по-важно, докато се отдалечаваме от пандемията, защото, както казах, ще има по-големи разминавания в това, което хората са научили в този период. Така че, ако вземем един нормален клас, то учителят ще е изправен пред много по-голямо разнообразие от възможности и знания на учениците. Единственото нещо, което има смисъл, е да се опитаме да индивидуализираме обучението. А от това, което знаем, компютърните приложения и технологиите могат да ни помогнат. Ако използваме тези технологии по-добре, част от тях са направени в България, мисля, че ще направим училищата си по-добри. Имаме шанс да излезем от пандемията с по-добри училища и едновременно с това да помогнем на тези деца, които са пострадали от нея. 

Значи в известен смисъл, отговорът на кризата е индивидуално обучение?
Абсолютно вярно. Сигурен съм, че всички вестници в България, както и тези по света, са писали за по-високата безработица в момента и за това как хората нямат работа. Излиза, че тези групи са много по-малко, отколкото в дългосрочен план ще са децата, които няма да имат уменията и знанието, когато станат част от работната сила. Дългосрочният отзвук върху икономическия растеж е много по-голям, отколкото краткосрочната безработица и провален бизнес и т.н. Не казвам, че те не са важни. Правим каквото можем, за да се справим с тях, но това не е реалната цена на пандемията. Реалната цена е, че ще имаме работници с по-малко умения, работната сила като цяло ще е с по-малко умения и икономиките ни ще нарастват по-бавно и това има огромни последици за икономиката на всяка една страна.

Не е ли индивидуалното обучение много трудно постижимо и скъпо?
Не е необходимо да има по един учител за всяко дете. Не става дума само за индивидуално преподаване. Под индивидуализиране имам предвид, че един учител с група ученици може да работи с тях върху много различни задачи по едно и също време. Така че някои деца се упражняват в много основни неща, а други се занимават с материал за напреднали, а учителят управлява какво прави всяко едно дете – индивидуализира какво прави всяко дете. Въпреки това може пак да имате същия брой деца с един учител (както е сега). И отново – това е умение за учители. Някои учители са много добри в това да виждат и да мотивират отделните деца да работят с различно темпо. И както казах, технологиите правят това по-лесно, защото чрез тях може да имате хора, които работят един до друг с програми, които проследяват какво знаят и какво не.
Иска ни се да имахме повече такива учители дори преди вируса. Трябва да окуражаваме повече тези учители, за разлика от онези, които преподават урока си на всички и някои деца са отегчени, някои нямат никаква идея за какво става дума, но въпреки това продължават.
Мисля, че доказателствата сочат, че това е един от големите проблеми в развиващите се страни. Ако отидете в Индия и видите какво се случва там – те имат много стриктна учебна програма по отношение какво трябва да се изучава във всеки клас. На практика това трябва да учите, ако посещавате елитен колеж или университет. Така с времето голяма част от децата просто спират да ходят на училище, защото не могат да смогват с тази програма. Но учителите преподават по програмата през цялата учебна година и така намирате осмокласници в Индия, които не могат да прочетат 2 изречения просто защото са се изгубили.

Въпросът е как са стигнали до 8. клас, след като не могат да четат?
През 2009 приеха закон, според който не можеш да оставиш ученици да повтарят поне до 8. клас. Идеята е всички деца да посещават училище, така че те мислеха за начини всички деца да учат и да се уверят, че не отпадат от училищата. Така че казаха, че не може да проваляте деца. Но в крайна сметка се стига дотам, че ученици в 8. клас не могат да четат елементарен текст.

Значи според Вас промяната в образователната система трябва да дойде от учителите и начинът, по който те преподават?
Мисля, че е точно така. По мое мнение учителите са основната съставка на доброто образование. Те имат значение. Исторически погледнато вашите училища и нашите училища не са обърнали достатъчно внимание на качеството на учителите. Ако преминете през колеж за обучение на учители и получите сертификата си, можете да преподавате и получавате постоянна работа, постоянна държавна работа и всички продължават нататък. Това е проблемът. Не обръщаме внимание какво всъщност правят хората в класната стая. Не взимаме решения, базирани на това и не подобряваме училищата.

Колко БВП ще загубим заради пандемията?
През лятото оценихме загубата само от затварянето на училищата от миналия март до края на учебната година. Държавите щяха да загубят средно 1,5% БВП всяка година до края на века. Може да мислите за това как БВП ще е 1,5% по-нисък през целия век. Текущата ми оценка за повечето учебни системи, които не са възстановили обичайните си занимания, е за 3 до 4% по-малко БВП до края на века. Това е голямо число! Означава, че на практика губите повече от една година брутен вътрешен продукт. Все едно икономиката е спряла за една година. Това е разпределено в бъдещето, така че хората няма да го забележат толкова много. Но е мярката колко по-зле ще бъдем.

Не съм убедена, че хората няма да забележат, защото преди коронакризата бяхме свикнали да виждаме стабилен и увеличаващ се БВП, който почти винаги бележи ръст. Сега обаче виждаме съсипани икономики по целия свят, включително най-голямата икономика в света – американската. Изгубихте много работни места, много БВП, много бизнеси и т.н. Това се повтаря навсякъде по света.
Да, но това, което измервате е всъщност малка част от общата цена [на пандемията], защото голямата част е, че децата, които в момента са в училище няма да са толкова добри, когато станат част от работната сила. Затова цялостният отпечатък не е видим, докато децата, които са в училище не завършат и не станат важна част от икономиката. Тогава ще имате работна сила с по-малко умения за определен период от време, защото тези деца са изостанали.

Какъв е пътят към възстановяване, ако предположим, че в някакъв момент пандемията ще бъде овладяна?
Аз съм оптимист. Мисля, че най-добрият пример е Обединеното кралство. Британия показа, че можеш да стигнеш от много лоша ситуация, много бързо да се върнеш към нещо, което е приблизително нормално, ако набавиш ваксини за по-голямата част от населението. Израел е другият пример. Те бяха в много лоша ситуация и изведнъж в момента 75-80% от населението е ваксинирано и икономиката се връща към нормалното. Аз съм оптимист, че с разумна парламентарна политика, разумна намеса от страна на държавата, може да се случи. Единственият начин да се възстановим дългосрочно, е да имаме по-добри училища. Честно казано, това е, което захранва икономиките. Икономиките зависят от качеството на тяхната работна сила. А качеството на работната сила се определя от училището. Така че единственият път към пълно възстановяване е да се подобри качеството на училищата. 

Има една малка част от света, като Австралия и Нова Зеландия, която на практика не затвори икономиката си. Те успяха да запазят своя нормален начин на живот почти през цялото време, докато ние носим маски, не излизаме, не се събираме и т.н. Какво ще кажете за тях?
Австралия е една от любимите ми държави по света. Те са острови, които са далеч от вас. Не сте били там, защото те са много далеч от вас и могат да затворят. Те са острови по начин, по който България не може да се затвори ефективно от останалата част от Европа. Европейските държави имат проблем с това да държат навън вируса. Те (бел.ред.: Австралия и Нова Зеландия) бяха много успешни в незабавното прекъсване, където и да възникне огнище на вируса. Не знам дали при тях има новите, по-силни варианти на вируса, но това е голям проблем, ако имаш новата версия. Не мисля, че става дума само за това дали са отворили икономиките си, мисля, че те могат да се изолират от останалата част на света по начин, който ние останалите не можем да направим.

Те се справиха, защото затвориха границите си. В Нова Зеландия и Австралия затварят дори границите между щатите, когато има огнище на коронавируса. Ние в Европа не направихме това, Вие в САЩ също не го направихте.
Има определени недостатъци в това да си малък остров, далеч от останалата част на света, но също така има и определени преимущества особено по време на пандемия. Европа извлече огромни ползи от това, че имаше отворени граници до пандемията. Трудно е просто целият този процес да се обърне. Ако се върнете 30 години назад – границите в Европа бяха предимно затворени, особено за България и някои други държави. Вероятно щеше да е възможно да се удържи пандемията преди 30 години, ако затворите икономиката. Има си цена, както видяхме. Но има и огромни предимства. Стандартът на живот в България се е повишил неимоверно. Когато бях в България, изглеждаше сякаш нещата са много по-добре, отколкото са били преди 30 години. Отворените граници означават, че имате много повече отворена международна търговия. Имате възможността да търгувате с други държави, което в крайна сметка е нещото, което ще помогне много на икономиката ви.