събота, 12 юни 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3157 прочитания

    Следващата пандемия: откъде ще дойде и можем ли да я спрем?

    Сегашната пандемия е една от многото, които предстоят - д-р Оршоя Байер-Молнар, еволюционен биолог в института „Конрад Лоренц“ във Виена, пред Economy.bg
    13 май 2021, 17:38 a+ a- a

    Covid-19 ще стане постоянен фактор в живота ни и в този на бъдещите поколения за дълъг период от време. Няма да изчезне, коментира пред Economy.bg д-р Оршоя Байер-Молнар. По думите на еволюционния биолог не можем да си позволим да чакаме, докато се появи следващият опасен патоген. Ключът към превенцията е да действаме изпреварващо – да ги открием, преди те да открият нас.

    Какво още не знаем за Covid-19, ще изчезне ли скоро вирусът, можеше ли да бъде предотвратена пандемията, колко вероятна е появата на нова зараза и има ли как да я предвидим, колко опасни са древните замръзнали вируси - тези и други въпроси коментирахме с д-р Оршоя Байер-Молнар.

    © Katalin Bajer-Molnár

    Д-р Оршоя Байер-Молнар ще бъде лектор на ХI-то издание на Софийски фестивал на науката 2021, който ще се проведе на 15 и 16 май в "София Тех Парк". Повече за нейното събитие на 16 май от 12 ч. – „Сега ме виждаш, а сега – не“ – ще намерите тук.

    Д-р Оршоя Байер-Молнар е еволюционен биолог в института „Конрад Лоренц“ във Виена. Изследвала е физиологическото влияние на промените в климата в Дартмут колидж, САЩ, и еволюцията на паразитите в Бразилия. Комуникацията на науката заема важно място в живота ѝ, особено в търсенето на сътрудничество между учените и всички заинтересовани страни за предотвратяване на бъдещи пандемии. Тя изнася TEDx лекции, гостува в медии, а през 2018 е финалист във FameLab Унгария.

    Оршоя, повече от година след началото на Covid пандемията останаха ли все още неизвестни по отношение на вируса?
    Проблемът с нововъзникващите заболявания е веднага да се захванем за работа. Трябва да помним, че всичко, което открием по отношение на симптоми, разпространение, напредък, може да се постигне само ако се е проявило при достатъчно голям брой хора. Това означава, че много хора вече са се разболели, преди да наваксаме събитията. Невъзможно е да проследим всички мутации. Наблюдаваме и секвенираме тези, които вече са довели до забележима разлика. И въпреки че има много добри проучвания кои щамове е по-вероятно да се променят, характерът на промяната, т.е. естеството на следващия тип значима мутация остава и ще остане неясно. Много е важно да не забравяме, че еволюцията никога не може да бъде предсказана. Промените настъпват абсолютно произволно, така че веднъж след като вирус, подобен на този, получи достъп до милиарди хора, е напълно невъзможно да се прогнозира как ще се развие. Тази непредсказуемост прави справянето с нововъзникващи инфекциозни болести толкова трудно и неустойчиво.

    Как Covid-19 ще еволюира в бъдеще? Можем ли да очакваме, че ще изчезне в даден момент?
    Няма опция просто да „изчезне“. От чисто еволюционна гледна точка няма логика да го направи. Той има милиарди гостоприемници (хора), които го разпространяват в гъстонаселени градски региони чрез международния туризъм и доставки. Разпространява се по въздушен път. Не се повлиява от сезоните и няма лечение за него. Ваксинирането ще допринесе значително за ограничаването на фаталните изходи или сериозната симптоматика. Трябва обаче да сме наясно, че това, че сме ваксинирани, не означава, че вирусът „отскача“ от нас. Означава, че ще можем да се справим с него по-бързо, отколкото без ваксина. Но докато нашата имунна система се справя с него, ние все още можем да го разпространяваме на други хора, вкл. тези, които не са ваксинирани. Това означава, че вирусът „прекарва“ по-малко време във ваксинирания, но това не го прави по-малко заразен.
    Грипът е добър пример за сравнение. Симптомите са подобни, разпространява се по подобен начин, заразява ни поне от началото на XX век. Имаме множество ваксини, които са свободно достъпни за голяма част от населението, но той все още не е изчезнал. Това е сценарият, за който трябва да се подготвим с Covid-19. Ще стане постоянен фактор в живота ни и в този на бъдещите поколения за дълъг период от време.

    Можеше ли да бъде предотвратена тази пандемия?
    Да, имаше голям шанс да бъде предотвратена. Първото научно описание на този вирусен щам е публикувано през 2005 от проби, събрани от мястото на скорошния му произход. В статията авторите предупреждават, че става дума за близък родственик на SARS и MERS вирусите и следователно трябва да се счита за опасен за човешкото здраве. Проблемът обаче беше и все още е липсата на ефективни комуникационни канали между тези, които описват и класифицират вирусите и институциите за обществено здраве. Най-важният урок от пандемията е, че изследователите и властите трябва да работят заедно в усилието не само да идентифицират, но и да противодействат срещу следващата потенциална заплаха. Не можем да си позволим да чакаме, докато се появи следващият опасен патоген и едва след това да изградим план, защото веднъж след като вирус, бактерия или паразит се е установил в човешки гостоприемник, вече няма какво да направим, за да го спрем. От този момент нататък ние можем само да се опитваме да контролираме щетите и да сдържаме пандемията. Ключът към превенцията е да действаме изпреварващо, да ги открием преди те да открият нас.

    Много учени алармират, че коронавирусът няма да е последната смъртоносна пандемия, с която се сблъскваме. Каква е причината? Кои са факторите, които правят вероятна появата на нова зараза?
    Аз съм един от тези учени. Сегашната пандемия е една от многото, които предстоят. Обяснението се корени в еволюцията на заболяванията. Теоретичната рамка зад това се нарича „Стокхолмската парадигма“. Нека обясня същността й.
    Когато мислим за болести, дали Covid, грип, варицела или морбили, ние очакваме патоген, който живее в един единствен гостоприемник, и си ги представяме като странна двойка, съжителстваща в дългосрочна връзка. Но патогените са неверни, те никога не остават в една моногамна връзка, с някой от своите гостоприемници. Имат множество връзки, постоянно сменят гостоприемниците си – от хора през домашни любимци и диви животни до опитомени видове, всичко, което пасва на нуждите им. И ако се замислим, повечето микроби, които знаем, че са причинили заболяване у хората, са били описани от други видове – напр. бяс, Ебола, Зика, малария и т.н. И макар в момента те да не причиняват епидемия сред хората, това не означава, че те не присъстват в други видове. Всички заразни агенти имат т.нар. резервоари – видове, които те могат да заразят, но могат да причинят или не някакви симптоми.
    Ако трябва да го кажа по-просто – склонни сме да третираме болестите като котки, които вярваме, че ще си седят само във фотьойла ни, защото това е единственото място, на което ги търсим. Но ако котката не е в креслото, означава ли това, че си е тръгнала завинаги? Не, тя просто се е преместила другаде. Знаем ли кога пак ще се появи в креслото? Не, няма как да знаем това. Но ще се върне ли? Със сигурност.
    Патогените са едни и същи, те могат да пребивават във всеки един организъм, в който могат да оцелеят, никога само в един. Болестите възникват, когато съществуващият резервоар или гостоприемник влезе в контакт с друг вид, който е подходящ, но все още не е бил заразен. И това ни води до факторите, допринасящи за тесен контакт между видовете, което прави и по-вероятно възникването на епидемии: климатичните промени и глобализирания начин на живот.
    Изменението на климата води до промяна на средата, температурни промени и различия в нормите на валежите. Тези промени често са непоносими за видовете, живеещи в дадената област, и това ги кара да мигрират. Мигриращите птици се местят на север вследствие на растящите температури, гризачите се придвижват към области на по-голяма надморска височина, плевелите завладяват планинските култури и т.н. А веднъж след като тези видове мигрират, те носят техните паразити с тях и ги предават на местните видове в техните нови местообитания. Но това не засяга само дивите животни и растенията. Това е по-важно за нас.
    Когато пътуваме до екзотични места, посягаме на естествени местообитания, засаждаме нашите култури и развъждаме нашите животни в непосредствена близост до природни зони, т.е. действаме като глобализирани видове, каквито сме, тогава ние не само се излагаме на потенциални патогени, но също така улесняваме разпространението им. На листната ръжда й трябва да зарази само едно пшеничено листо, за да достигне до множество декари. На африканският свински грип му е достатъчно да зарази само едно прасе, след което ще помете хиляди други в развъдника. А коронавирусът трябва да зарази само един човек, след което ще получи достъп до цял свят.

    Има ли начин да се предвиди следващата пандемия?
    Да, това е фокусът на моя изследователски проект. Протоколът DAMA (DOCUMENTING, ASSESSMENT, MONITORING, ACT) е план в 4 стъпки, който има за цел да синхронизира работата на академичните изследователи и инфраструктурата на здравните власти в опит да се предотвратят заболяванията.
    Първата стъпка е документирането. Тя включва каталогизиране на описаните в момента микроби в областта на вирусологията, бактериологията, микологията и микробиологията. Това са видове, за които знаем, че съществуват, някои от тях са наши бъдещи патогени, които все още не са имали достъп до нас. Това ни дава огромен набор от щамове за проучване, независимо дали те ще се окажат опасни за нас, или не. Но наблюдението на всеки един микроб е невъзможно и ненужно, затова трябва да намерим тези, които всъщност са опасни.
    Следващата стъпка е оценката. Това, което се случва тук, е, че ДНК или РНК анализите на микробите разкриват най-близките им познати роднини. Точно както и при нас всеки организъм прилича повече на по-близките, отколкото на по-далечните си роднини. Ако микроб X е по-тясно свързан с такива, за които знаем, че са безопасни, тогава те също най-вероятно са безвредни. Ако обаче най-близките му роднини са вирусът на Ебола и Марбург или SARS и MERS, има много голям шанс микроб X също да е в състояние да ни зарази.
    След като сме идентифицирали опасните микроби X, трябва да пристъпим към наблюдение на движението им, което е третата стъпка. Използвайки проучванията, проведени в еволюционната екология и популационната биология, можем да определим къде са разпределени гостоприемниците на микроб X, къде могат да влязат в контакт с хора, растителни култури и добитък и след това да действаме на тези специфични места, преди патогените да имат възможност да заразят първия нов домакин. Това е стъпката, по която работя, изграждайки високоскоростни комуникационни канали между гореописаните изследователски сфери и онези институции за обществено здраве, които имат силата да действат, преди да е избухнало и едно огнище. Това е, което вярвам, че е действителната превенция - избягването на болестта, за да не се прояви никога у нас.

    Къде смятате, че е най-вероятно да се появи следващата заразна болест?
    Тъжният отговор е там, където има и хора. Ние сме толкова многобройни и заемаме толкова много земя, че най-големият шанс за поява на някаква болест има или у нас, или във видовете, които ние приютяваме. Те дебнат в растителността, заобикаляща селскостопанските полета, в дивата природа, до която се докосва добитъкът, в екзотичните видове, които ядем, отглеждаме, носим или виждаме по време на обиколката ни в джунглата. Болестите ще се появят в допирните точки между човешките и природните местообитания, където и да са те.

    Колко опасни са древните замръзнали вируси, които не са достатъчно проучени? Колко голяма заплаха са те?
    Толкова опасни, колкото всеки друг вирус, който може да заразява, но все още не е имал достъп до нас. Не знаем кои от вирусите, които се размразяват от повишаващите се температури, са в състояние да заразяват. Подобна е ситуацията с тропическите и континенталните микроби: това са неизвестен брой разнообразни вируси, бактерии и много други, които могат или не могат да причинят заболяване. Много от тях вероятно са безвредни, но е достатъчно и само един от тях да е заразен. Нашият фокус също трябва да обхване тези и всички други скрити вируси, които понастоящем не се разглеждат в епидемиологията. Предвиждането на появата им е единственият начин за устойчива борба с възникващите инфекциозни заболявания.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 ден
    В САЩ удължиха срока на годност на ваксината на Johnson & Johnson
    Ваксината, която в Европа се разпространява под марката Janssen, може да се съхранява в обикновен хладилник до 18 седмици
    преди 1 ден
    Нова доставка на ваксини у нас
    В понеделник пристигат над 186 хил. дози от ваксината на Pfizer
    преди 1 ден
    Великобритания с рекорден ръст на икономиката
    Ръстът през април е над 27% спрямо година по-рано
    преди 1 ден
    Откриха нов STEM център в Пазарджик
    Идеята е да се даде възможност за учене чрез правене
    преди 1 ден
    Китай прие закон, който да противодейства на чуждестранни санкции
    Чуждестранните компании се опасяват, че той може да свие инвестициите в страната
    преди 1 ден
    Г-7 ще дари 1 милиард ваксини на света
    Половината ще дойдат от САЩ и поне 100 млн. от Великобритания, съобщи премиерът Джонсън
    преди 1 ден
    СЗО: Европа трябва да засили процеса на имунизация
    Въпреки значителния прогрес в региона, вирусът все още се разпространява широко на Стария континент