петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    8602 прочитания

    Още догодина има шанс да открием извънземен живот

    Заселването на Марс е неизбежно. Не се притеснявам, че можем да се заразим с вируси оттам, по-вероятно е ние да унищожим живота на Марс – Димитър Съселов, професор по астрономия в Харвард, пред Economy.bg
    19 май 2021, 10:13 a+ a- a

    Колко са хората, които могат да се похвалят, че са открили нова планета? А колко от тях са българи? Астрофизикът Димитър Съселов е един от тях. През 2010 името на българина обиколи световните медии, след като по време на TED презентацията си проф. Съселов обяви, че той и неговите колеги са открили над 100 милиона планети с условия, подобни на Земята. Има ли живот на тях е логичният въпрос, който всички си задаваме, а българският астроном от години търси отговора му.

    Колко близо или далеч сме от откриването на извънземен живот, какви форми на живот можем да открием, къде има най-голяма вероятност да попаднем на подобен живот, кое е по-добре – да търсим или да избягваме контакт с извънземен живот, каква е причината за „нашествието“ на мисии на Марс тази година, ще се заселим ли на Червената планета скоро и ще станем ли двупланетни същества, кои ще бъдат първите хора на Марс и кои ще са най-големите трудности – тези и други въпроси коментираме с проф. Димитър Съселов.

    Проф. Димитър Съселов беше лектор на Софийски фестивал на науката 2021, който се проведе на 15 и 16 май в "София Тех Парк". Повече за събитието му – „Извънземен живот – нови насоки в търсенето“ – ще намерите тук.

    Димитър Съселов е професор по астрономия в Харвардския университет и директор на харвардската инициатива „Произход на живота“. Той е възпитаник на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

    Защо днес сме по-близо до откриването на извънземен живот?

    Проф. Съселов, на какъв етап сме от изучаването на Космоса и на възможностите за извънземен живот? Какво знаем и какво още не знаем към момента?

    Тези въпроси занимават хората отдавна. Но е вярно, че през последните 5 години нещата много се промениха по отношение на възможностите да изследваме Космоса и по-конкретно търсенето на извънземен живот. Преди 5-10 години това не беше много сериозно начинание. Беше твърде трудно и просто нямаше възможност да се постигне нищо. През последните 5 години това се промени по две причини.

    Първата беше големият успех с намирането на милиони екзопланети – планети като Земята, но на други звезди. Преди 5-10 години смятахме, че планетите като Земята са много редки. Но това, което знаем сега с резултатите от мисията на НАСА „Кеплер“ и други проекти в Европа и Япония, е, че в нашата Галактика има поне 10 млрд. планети като Земята. Това означава, че условията, които са довели до живота на нашата планета, съществуват на много други места, около много други звезди близо до Слънчевата система. Всъщност най-близката звездна система до нас се нарича „Алфа Кентавър“ в Южното небе и има три звезди. Едната от тях се нарича „Проксима“, защото е най-близката звезда до нас. Тази звезда има планета, подобна на Земята. Така че дори най-близките ни съседи от космическа гледна точка имат условия, на които може да си представим живот като този на Земята. Това за мен е исторически резултат, който се случи преди няколко години.
    Втората причина да смятам, че има голяма разлика в търсенето на извънземен живот в сравнение с годините, когато бях ученик, е, че в момента имаме много по-добри инструменти и начини да регистрираме малко количество от различни газове или от химически вещества на отдалечено разстояние. И по този начин можем да решим дали на дадена планета като Земята около нашите близки съседки има, или няма живот. Тези неща станаха през последните 5-10 години. Това рядко се случва в историята на науката – да има такъв голям скок в изследванията.

    Какъв си представяте, че ще е следващият скок?
    Следващият скок по отношение на извънземния живот за мен са две неща. Не знам кое от тях ще се случи по-скоро.
    Първото е, че с тези нови технологии ще можем да открием живот на друга планета. И тук нямам предвид Марс, защото на Марс е по-лесно в известен смисъл. Ще имаме почва оттам, която ще бъде изследвана директно и ако открием нещо, ще е чудесно. Но имам предвид откриване на живот около близките звезди.
    Второто е, че има възможност да се създадат протоклетки в лаборатория, т.е. да разберем как от химия се преминава към биохимия или към живот. Това може да се нарече създаване на живот в лаборатория, въпреки че това не е най-точното определение. Тези клетки, които могат да се създадат в лабораторията, няма да са съвсем самостоятелни, т.е. те ще могат да съществуват само в лабораторията, а не на живо в околната среда. Ако този проект е успешен, ще ни даде възможност да определим много от основните параметри на това какво е феноменът живот.

    Кога и какви форми на извънземен живот е вероятно да бъдат открити?

    Какви конкретни форми на извънземен живот търсите?
    Става въпрос за микроби, едноклетъчни организми.

    Как ще разберете, че сте ги открили? И какво се случва след като ги намерите?
    Търсим микроби по две причини. Първата е, че като се погледне историята на живота на Земята от самото й начало и от скалните изследвания, виждаме, че микробите винаги са основната биомаса. От гледна точка на това кой е най-важният организъм на Земята, от началото до ден днешен, това са микробите. Второто е, че микробите отделят газове. Те са причината да има кислород в атмосферата и океаните на Земята. Преди два милиарда години микробите и по-конкретно цианобактериите са довели до съществуването на кислород. Така че, ако наблюдаваме една планета като Земята отдалеч, веднага ще забележим дали има голямо количество кислород в атмосферата. Това можем много лесно да го изследваме с нашите телескопи. Чрез различните цветове на светлината – наричаме ги спектрални линии, ние може да го видим. И ако има такава планета около близките ни звезди, в следващите 2-3 години ще знаем. Ние търсим т.нар. „биомаркери“ или свидетелства за живот като наличието на кислород на тези далечни планети, а микробите са основният вид живот, който създава тези биомаркери или свидетелства. Така че, като говоря за извънземен живот, ние търсим микроби. Тези газове като кислорода не биха били наблюдавани в атмосферата на планетата, ако нямаше живот.

    Къде и кога е най-вероятно да открием свидетелства за живот?
    Имаме списък с планети, близки до Слънчевата система. И с помощта на големия космически телескоп „Джеймс Уеб“, който ще бъде изстрелян през октомври, се очаква следващата година да се направят наблюдения на близките планети и да се види дали имат кислород и други химически елементи в техните атмосфери. Така че може да се случи и догодина.

    Значи Вие сте по-скоро оптимист, че ще открием извънземен живот?
    Аз съм оптимист. Иначе не бих се занимавал с това. За мен този научен въпрос е интересен, защото смятам, че има възможност да допринеса по някакъв начин, т.е. да открием нещо. Смятам, че има достатъчно голяма вероятност. Този оптимизъм произхожда от това, което се случи преди 10 години - че изведнъж открихме, че има толкова много планети, подобни на Земята около други звезди в нашата Галактика.

    Кое е по-добре – да търсим или да избягваме контакт с извънземен живот?

    Според Вас кой вариант е по-добър – да търсим или да избягваме контакт с извънземен живот?
    Това е въпрос по-скоро къде се намира този живот. Ако са микроби и са на Марс, е важно да сме много внимателни. По две причини. Едната е, че теоретически има възможност от междупланетна инфекция. На практика обаче, колкото повече разбирам начина на действие на тези едноклетъчни организми, се оказва, че е много трудно един тип живот да зарази друг. Практически е невъзможно. Биохимията е толкова прецизна в това какви молекули могат да взаимодействат с други, че ако не са достатъчно близки, те не се разпознават. С други думи, най-опасните патогени и инфекциозни опасности за хората или живота на Земята са тук, това са тези, които са най-близки до нас. Така че не се притеснявам, че можем да се заразим с вируси от Марс. По-притеснителното е, че Марс няма солидна биосфера като Земята. Това означава, че е по-вероятно ние да унищожим живота на Марс, т.е. нашите микроби и вируси, отколкото марсианският живот да унищожи нас. Затова е важно да сме внимателни, за да не стане така, че да унищожим нещо, което искаме да изследваме.
    Що се отнася до възможността за разумен живот, т.е. за цивилизации, това е съвсем различен въпрос. Повече социология е – добре ли е други развити цивилизации да знаят, че съществуваме и какво може да се случи. В това отношение също не съм толкова песимистично настроен. Защото, ако те са толкова развити, че да могат да дойдат и да ни навредят, те вече ще знаят, че сме тук, дори и без ние да се опитваме да търсим контакт с тях. Аз съм повече фаталист – ако са толкова развити и искат да ни унищожат, нищо не можем да направим.

    Каква е причината за „нашествието“ на мисии на Марс тази година? И какво стои зад интереса ни да стъпим на Червената планета - търсенето на ресурси или пренаселеността на Земята?

    Защо е този фокус върху Марс? Как си обяснявате „нашествието“ от мисии за изследване на Марс тази година? Какво установяват до момента те? Сътрудничат ли си страните, или по-скоро има конкуренция?
    Това са много добри въпроси. По първия – защо изведнъж има толкова мисии на Марс, донякъде се обяснява, че има прозорец за пътуване до Марс – по-евтино е и по-бързо се стига до Марс, ако го правиш по време на тези прозорци, които са на всеки две години. Обикновено тези мисии са планирани 5-10 години по-рано. Това показва, че различни страни вече имат възможност да изпращат космически кораби до Марс.
    А защо има толкова голям интерес към Марс? Причината е, че тя е планетата с най-близки до тези на Земята условия на повърхността. Затова е интересно да се види дали има живот на Марс. Това е отворен въпрос и до ден днешен. Може би има микроби там. А още по-вероятно е да е имало микроби, които обаче да са умрели през милиардите години от началото, когато Марс е била много по-подобна на Земята планета с езера и т.н. Затова и научният интерес към нея е голям.
    Но има и чисто практически, комерсиален интерес. Марс може да се окаже интересен от гледна точка на заселване и на някои ресурси. Искаме да сме напълно независими от петрол, да имаме слънчева енергия, електрически коли и т.н., а това изисква голямо количество метали. Някои от тях може да се окаже, че е по-евтино и лесно да се добиват от Марс.
    Има и много хора, които смятат, че Марс ще се засели в следвашите 50 години. Аз смятам, че заселването на Марс е неизбежно и може да се случи през следващите 100 години със сигурност.

    Ще станем ли двупланетни същества, как ще изглежда животът ни на Марс, кои ще бъдат първите хора и кои ще са най-големите трудности?

    Какво би означавало за нас като човечество да се заселим на Марс и да станем двупланетни същества?
    Според мен е възможно. Технически е възможно и днес да се изпратят космонавти на Марс. Ще стигнат там и ще могат да живеят известно време.

    Освен радиацията кои са останалите предизвикателства за пилотирана мисия до Марс?
    Най-голямото предизвикателство е, че е много далеч. Ако нещо се случи, е много трудно да се правят бързи евакуации. Ако си на Марс и се разболееш, наоколо няма болница или нужните медикаменти, няма начин да бъдеш евакуиран. Това ще е проблем.
    Иначе сте права – радиацията е основният проблем. Затова човек трябва да живее под покрив и да излиза само за кратък период. Така че може да се окаже, че психологически е по-трудно. Даже не толкова радиацията и отдалечеността на Марс, а че психологически ще е трудно да се живее там. Но и в миналото винаги са се намирали хора, за които това не е било проблем и са успявали. Затова и аз смятам, че Марс ще се засели през следващите 50-100 години.

    Вие бихте ли се заселили на Марс?
    Бих отишъл да го видя, но бих искал да се върна.

    А какво ще означава за нас като човечество тази стъпка?
    Съгласен съм с Илън Мъск по този въпрос, че е много важно за човечеството да направи тази стъпка. То е неизбежно.

    Защо е неизбежно?
    Гледайки историята на човечеството – от първите хора, живели в Африка, който после тръгват към Европа и към Азия.

    Т.е. неизбежно е заради изследователския дух на човечеството?
    Да, има го този ген, дори не е и ген. Но има нещо в мозъка на хомосапиенса да иска да изследва, да види какво има от другата страна на реката, езерото, океана. Невероятно е, че хората в миналото, без да знаят къде отиват, са го правили и са успявали. Така че е неизбежно, като гледаме историята на човека.

    Кои биха били първите хора на Марс – астронавти, богаташи, предприемачи, учени…или просто авантюристи?
    Няма да са богаташи, защото те ще чакат да видят какво ще стане с първите, които ще отидат.

    Да, но японски милиардер ще бъде първият турист, който ще лети в Космоса през декември. Така че има богаташи.
    Има, има, но тези полети вече са правени. Смятам, че първите хора на Марс ще са астронавти, т.е. подготвени хора. Защото пътуването дотам е доста трудно. Според мен не е и въпрос само на цена. Очевидно това е скъпо начинание, но причината компании като SpaceX, Blue Origin и др. да искат да го направят, е, защото за тях е по-важно да видят, че става и да разберат каква технология точно е необходима. Така че това е част от цената. Хората, които ще пътуват, не си купуват чисто и просто билети да отидат до Марс. Веднъж след като тези полети се окажат успешни, защото се случват и катастрофи, те постепенно ще започнат да стават по-комерсиални. Но смятам, че първите ще са професионалисти.

    "Българите винаги сме имали много добри изследователи и ако мога да се наредя като един от тях, това ме прави щастлив".

    Какво означава за Вас като учен и българин да сте записали името си като откривателят на най-далечната планета в Слънчевата система?
    Като българин се радвам, че в България имаме толкова много добри учени и млади хора, които се интересуват и се занимават с наука. Много съм щастлив, като видя, че голяма част от тях са успешни учени по целия свят. Като българин това ми е най-драго.
    Че се случи, че планетата, която открихме, беше най-далечната тогава, разбира се, че за мен е чудесно. Особено като си мисля исторически, че българите също са от този тип хомосапиенс, които са пътували и изследвали много надалеч. За мен това е част от историческото наследство на българите като изследователи. Винаги сме имали много добри изследователи и ако аз мога да се наредя като един от тях, това ме прави щастлив.

    Кои са 3-те основни въпроса в науката днес?

    Казвате, че науката е търсене на отговор на три основни въпроса. Кои са те и кой конкретно мотивира Вас да станете астроном?
    В науката най-големите въпроси според мен са три. Първият е – какво е и откъде идва Вселената, т.е. произходът на Вселената, веществото, звездите, галактиките, това, от което сме направени, това, което сме.
    Вторият голям въпрос е какъв е произходът и какво представлява феноменът живот. Все още не можем да отговорим на този въпрос. Що е живот, е много труден въпрос. Знаем го, виждаме го, но от научна гледна точка нямаме дефиниция. Опитваме се да намерим отговор и като търсим живот извън Земята, за да имаме повече от един случай.
    Третият голям въпрос е този за човешкия разум. Що е разум и как се стига до него? И пак – имаме го, знаем го, но нямаме дефиниция. Може би един ден с общия изкуствен интелект, ще разберем донякъде и как функционира нашият собствен, биологически интелект. Третият въпрос е космически, защото, ако има микробен живот на много милиарди планети в нашата или на други галактики във Вселената, то е очевидно, че на някои от тях ще се стигне до разумен живот. И въпросът за разума, как се стига до него и какво е бъдещето на разума във Вселената, е космически.

    А кой беше Вашият въпрос, чийто отговор Ви мотивира да тръгнете по този път?
    Когато бях студент в София, за мен големият въпрос беше първият - какъв е произходът на Вселената. До 1995 като учен се занимавах с него. Нарича се космология. Използвах звездната физика, за да разбера някои от големите въпроси за произхода на Вселената. Но през 1995, като се откриха екзопланетите, аз се заинтересувах от втория голям въпрос – що е живот и откъде произхожда. В момента почти не се занимавам с отговора на първия въпрос, а напълно се прехвърлих към търсенето на отговор на втория въпрос. Третият е много интересен, но нямам никаква представа как да го реша.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 16 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 17 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 18 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 21 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк