четвъртък, 25 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1215 прочитания

    Български учени с отличия за иновации при наноструктурите и микровълновото замърсяване

    Разработките им помагат за търсене на причините за измирането на пчелни семейства в близост до обработваеми земи, както и за облекчаване на смущенията в електронните устройства
    16 юни 2021, 16:00 a+ a- a

    Наградата “Академик Емил Джаков” за научен принос в радиофизиката, физичната и квантовата електроника беше връчена днес на церемония в Института по електроника на Българската академия на науките. Научният съвет на института присъжда отличието на два екипа от изследователи, осъществили най-голям научен пробив през изминалата година.

    Акад. Петър Атанасов и проф. дфн Николай Недялков получават награда за разработката си „SERS на неоникотиноидни инсектициди с помощта на Ag и Au наноструктури“. Използвайки авангардния метод на повърхностно усилената спектроскопия, учените разработват нова методика за установяване на наличие на вредни за човека пестициди в селското стопанство. Двамата изследователи са разработили наноструктурни подложки със златни и сребърни наночастици, които прилагат в изследванията си за наличието на неоникотиноидни инсектициди. Използваните в разработката наноструктури са с размер около хиляда пъти по-тънък от човешки косъм. Чрез усилване на локалното електромагнитно поле и използване на минимално количество от пестицида, лесно може да бъде доказано наличието му в листата или плодовете на селскостопанска продукция. Иновативният метод е от изключителна важност за търсене на причините за масовото измиране на пчелни семейства, които се намират в близост до обработваеми земи. Резултатите по тази научна разработка са отчетени с модерната апаратура на Националния институт по материалознание в японския град Цукуба. Научните изследвания на колектива са отразени в три публикации в престижните международни списания J. of Raman Spectroscopy, Spectroscopy Letters и Applied Spectroscopy.

    Наградата “Академик Емил Джаков” се присъжда и на екип в състав: доц. д-р Светослав Колев, проф. дфн Кирил Крежов, доц. д-р Татяна Куцарова, Борислава Георгиева, Чавдар Гелев, Таня Малакова, Петя Пенева за научни разработки на тема „Магнитни фазови преходи и магнито-електричен ефект в хексаферити“. Учените от Института по електроника са разработили материали с качествено нови свойства, които поглъщат микровълни и по този начин облекчават електромагнитните смущения (хексаферитни материали с мултифероични свойства). Развитието на микровълновите технологии и високочестотните обхвати в индустрията и медицината, както и тенденцията за изграждане на "умни градове", води до нарастване на смущенията в електронните устройства и физическото здраве на хората. Затова усилията на учените в световен мащаб са насочени към намирането на нови материали, които да облекчат проблемите с електромагнитните смущения и замърсяване. Разработката на българските изследователи позволява управление на магнитната фаза чрез прилагане на външно електрично поле и обратното - да се въздейства върху електричната поляризация чрез прилагане на външно магнитно поле. Този ефект може да промени коренно магнитните технологии за съхранение на данни и технологиите в спинтрониката, които изискват многофункционалност, миниатюризация, ниска цена и по-добра производителност. Новото поколение магнитни материали (мултифероиците), могат да се използват за изработването на чувствителни сензори на електрично и магнитно поле в биомедицината, генератори, мултифероични жиротрони, фотоволтаични мултифероични соларни клетки, интелигентна стелт технология за военната промишленост и отбраната, подобряване на съхранението на данни в информационните технологии и др.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    България е 1-ва в Европа по брой заети жени в технологичния сектор
    36% са момичетата в училищата с професионални направления „Компютърни науки“, „Приложна информатика“ или в профил „Софтуерни и хардуерни науки“
    преди 14 часа
    IWG добави 867 нови локации в световен мащаб през 2023 г.
    Тенденцията бизнесът да се насочва към хибридни работни решения набира скорост, като IWG договаря почти двойно повече локации в сравнение с 2022 г.
    преди 15 часа
    ЕП прие директивата относно работата през платформа
    За първи път се въвежда регулация за използването на алгоритми на работното място
    преди 15 часа
    ЕС с нови правила за големите фирми
    Дружествата ще трябва да следят дали стоките им не идват от места с използване на детски труд и замърсяващи природата
    преди 17 часа
    преди 20 часа