Годината през погледа на учените

От началото на пандемията в края на 2019 г. погледът на света рязко се обърна към учените в различни сфери. Първоначално очаквахме от тях да ни кажат какъв е този вирус и как да се предпазим от него. След това дойде необходимостта от нов, бърз и ефективен метод за тестване. В края на миналата година бяха факт първите ваксини, а сега, в края на 2021 г., вече имаме няколко различни типа лечение на Covid-19. По един или друг начин светлините на прожекторите се насочиха към учените и техния труд, а думата им придоби нова тежест в обществения живот.

Economy.bg се свърза с няколко учени, за да ни отговорят на въпроса: „Кое беше най-важното нещо, което се случи през 2021 г.?“

Ето и какво ни отговориха те: 

Робърт Гало е почетен професор по медицина „Омир и Марта Гуделски“, съосновател и директор на Института по вирусология към училището по медицина на университета в Мериленд и съосновател и международен научен консултант на Global Virus Network. Той е един от откривателите на вируса на ХИВ, както и на първия тест за откриване на вируса, причиняващ СПИН.

Разбира се, че пандемията. Ако ме попитате кое е най-важното нещо в рамките на пандемията, бих казал, че вирусите са по-агресивни, отколкото смятахме, както и че иРНК ваксините изглеждат много ефективни. Също така – провалихме се в задачата си да се погрижим за останалата част на света.

Паскал Брандис, основател и главен изпълнителен директор на PhylexBio, компания, която разработва ваксина срещу Covid-19 от ново поколение.

Световната доминация на варианта Делта на коронавируса.

Георги Маринов, Департамент по генетика в Станфордския университет.

Пандемията имаше сериозен негативен ефект върху научния прогрес през последните две години и освен това поради доминиращата си роля в обществения дискурс, изкривява възприятията за важността на случващото се в науката (никога преди бариерата за публикуване на статии в най-престижните журнали не е била толкова ниска, стига статиите да са свързани с Covid). Но въпреки това имаше и големи събития в науката, несвързани с Covid.

Най-важното от тях беше постигнатото за първи път практическо решаване на проблема за разгадаването на триизмерната структура на протеините на база само едноизмерната им секвенция. Това е изключително труден проблем, върху който се работи усилено от десетилетия, с бавен и инкрементален прогрес през годините. И основният инструмент в областта си оставаха експериментите, които обаче са много трудни, бавни и скъпи. Повечето протеинови структури в базите данни са разшифровани чрез традиционния метод на рентгеновата кристалография, който обаче изисква кристализирането на протеина, което, от своя страна, изисква често много сериозни усилия за оптимизация на условията на кристализация и не работи въобще за много протеини по един дълъг списък от причини. През последното десетилетие криоелектронната микроскопия напредна много и се ползва успешно за разгадаването на структурата на големи комплекси от протеини, за които нямаше никаква надежда за кристализация, но резолюцията все още не е на максимално желаното ниво. 

Идеалното решение на проблема винаги беше да се намери начин структурата да се разшифрова директно от аминокиселинната последователност на протеина, тъй като в крайна сметка тази секвенция обуславя до голяма степен триизмерната структура. 

Благодарение на натрупаните през десетилетията вече разшифровани структури в базите данни и на напредъка на изкуствения интелект в последното десетилетие това вече е разрешен проблем в много по-голяма степен от когато и да било преди, след появата на методи като AlphaFold2 тази година. Структурите, генерирани от тях, все още не са 100% надеждни, но подобрението този път не е инкрементално, говорим за много сериозен скок напред. 

Същевременно deep learning техниките се прилагат все по-широко и в много други области. В геномиката се осъществява аналогична революция в способността да се разчита функционалната организация на генома с такива методи, което беше много по-трудно преди, и този процес ще продължи следващите години.

Д-р Константин Чумаков е помощник-директор на звеното за проучвания на Офиса по проучвания и оценка на ваксините към Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) и директор на Експертен център към Global Virus Network.

Трудно е да се каже само едно нещо за 2021, но може би разрешаването и разпространението на ваксините срещу Covid е едно от най-важните неща, които осигуряват защита на онези, които искат да защитят себе си.

Проф. д-р Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН. В Институра работят по създаване на българска ваксина срещу Covid-19.

Несъмнено пандемията от Ковид-19 беляза 2021 година. Преоценихме свободното придвижване без ограничения, физическото общуване без дистанция и човешката близост, която не е свързана с технически средства. Затова пък бяхме свидетели на скок в технологиите, свързани с биомедицината и информатиката. Бяха конструирани десетки нови ваксини и лекарства срещу конкретен коронавирус, но това доведе до огромен напредък в науката и медицината като цяло. В национален план за мен бе огромна изненада, че сме „ударили такова дъно“ в образованието в областта на природните науки, което доведе до избуяването на невероятни за здравия разум конспиративни теории, свързани с произхода и разпространението на коронавируса, както и с ваксините.