Последната известна на науката европейска гигантска панда е открита у нас

© Velizar Simeonovski

Преминавайки през гористите влажни зони на България преди около шест милиона години, нов вид панда е открит от учени, които заявяват, че в момента това е последната известна и „най-еволюирала“ европейска гигантска панда.

Открити в българския Национален природонаучен музей, две вкаменелости на зъби, първоначално открити в края на 70-те години на миналия век, предоставят нови доказателства за голям роднина на съвременната гигантска панда. За разлика от днешната емблематична черно-бяла мечка обаче, тя не е разчитала само на бамбук, пише в статията, публикувана от Taylor and Francis.

„Въпреки че не е пряк предшественик на съвременния род на гигантската панда, той е негов близък роднина“, обяснява професорът от музея Николай Спасов, чиито открития са публикувани в рецензирания Journal of Vertebrate Paleontology.

„Това откритие показва колко малко все още знаем за древната природа и показва също, че историческите открития в палеонтологията могат да доведат до неочаквани резултати, дори и днес.“

Зъбите наAg. nikolovi

Горният карнасиален зъб и горният кучешки зъби първоначално са били каталогизирани от палеонтолога Иван Николов, който ги е добавил към колекцията от фосилизирани съкровища на музея, когато са били открити в Северозападна България. Този нов вид е наречен Agriarctos nikolovi в негова чест.

„Имаха само един етикет, написан неясно на ръка – спомня си проф. Спасов. „Отне ми много години, за да разбера какво е това находище и на каква възраст е. Тогава също ми отне много време, за да осъзная, че това е неизвестна изкопаема гигантска панда.“

Отлаганията от въглища, в които са открити зъбите – които са ги пропити с почернял оттенък – предполагат, че тази древна панда е обитавала гористи, блатисти райони. Там, по време на миоценската епоха, тя вероятно е консумирала до голяма степен вегетарианска диета – но не разчитайки само на бамбук!

Вкаменелости от основната трева, която поддържа съвременната панда, са рядкост в европейските – и особено в българските късни миоценски – вкаменелости и върховете на зъбите не изглеждат достатъчно здрави, за да смажат дървесните стъбла. Вместо това вероятно пандата се е хранила с по-меки растения, в съответствие с общата тенденция към повишена зависимост от растенията в еволюционната история на тази група.

Споделянето на околната среда с други големи хищници вероятно е тласнало родословието на гигантските панди към вегетарианството.

„Вероятната конкуренция с други видове, особено месоядни и вероятно други мечки, обяснява по-близката хранителна специализация на големите панди към растителната храна във влажни горски условия“, казва професор Спасов.

Проучването му спекулира, че въпреки това зъбите на A. nikolovi осигуряват достатъчна защита срещу хищници. В допълнение, кучешките зъби са сравними по размер с тези на съвременната панда, което предполага, че са принадлежали на животно с подобен размер или само малко по-малко.

Авторите предполагат, че A. nikolovi може да е изчезнал в резултат на изменението на климата, вероятно поради „кризата на солеността на Месин“ – събитие, при което средиземноморският басейн пресъхва, променяйки значително околната среда.

„Гигантските панди са много специализирана група мечки“, добавя проф. Спасов. „Дори ако A. niklovi не беше толкова специализиран в местообитанията и храната, колкото съвременната гигантска панда, изкопаемите панди са достатъчно специализирани и тяхната еволюция е свързана с влажни, гористи местообитания. Вероятно климатичните промени в края на миоцена в Южна Европа, водещи до засушаване, са имали неблагоприятен ефект върху съществуването на последната европейска панда.“

Съавторът на проучванетоо Кигао Жиангзуо (Qigao Jiangzuo) от Пекинския университет, Китай, е отговорен основно за подпомагането да се стесни самоличността на този странен звяр до принадлежност към Ailuropodini – племе от семейството на мечките Ursidae. Въпреки че тази група животни е най-известна с единствения си жив представител, гигантската панда, някога те са били разпространение в Европа и Азия. Интересно е, че авторите предлагат два потенциални пътя за разпространение на тази група.

Една възможна еволюционна траектория е, че Ailuropodini тръгва от Азия и завършва в A. nikolovi в Европа. Професор Спасов обаче добавя предпазливост към тази хипотеза, заявявайки, че палеонтологичните данни показват, че „най-старите представители на тази група мечки са открити в Европа“. Това предполага, че групата може да се е развила в Европа и след това да се е насочила към Азия, където са се развили предците на друг род, Ailurarctos. Тези ранни панди може след това да са еволюирали в Ailuropoda - съвременната гигантска панда.