петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4786 прочитания

    Душата е в мозъка

    Д-р Грег Дън, невроучен и художник, разказва за своето изкуство, къде е пресечната точка между науката и изкуството и защо живеем в златния период на невронауката
    10 ноември 2022, 16:20 a+ a- a

    Грег Дън започва да рисува изкуство, посветено на мозъка и невронауката, докато учи за бакалавър в Университета на Пенсилвания. Любовта му към мозъка и красивите форми на невроните се вписва хармонично в любовта му към азиатското изкуство. Започва да изследва изкуството на мозъка и невроните чрез рисунки с мастило и свитъци, изпълнявайки поръчки за картини за университети и отделни лица. С течение на времето започва да използва злато в изкуството си. След години на експерименти със златни листа създава свръхдетайлен процес, наречен „отразяващ микроечинг“, заедно със своя сътрудник д-р Брайън Едуардс. Този стил на изкуството използва отразена светлина, за да създаде анимирани сцени върху привидно плоско изображение на стената. Д-р Дън редовно предоставя свои произведения за отделения, клиники и кабинети по неврохирургия, неврология, психология и психиатрия. Мнозина използват изкуството му за справка в области, свързани с мозъка, поради неговата научна точност и способността да ангажира обществеността в сложните теми на мозъка. Има изложби по целия свят, включително в Националната галерия на Китай и Центъра „Помпиду“, както и с постоянни инсталации в Института „Франклин“ във Филаделфия, Музея на науката в Бостън, Института „Макс Планк“ във Флорида, Университета „Джон Хопкинс“, Caltech и много други. От 2 години д-р Дън живее със семейството си в близост до София, България, като в същото време поддържа студиото си във Филаделфия, Пенсилвания. 

    Д-р Дън ще има изложба по време на тазгодишното издание на форума Ratio, който ще се проведе на 19 ноември в София Тех Парк.

    Economy.bg се срещна с него, за да ни разкаже повече за това какво го вдъхновява, къде е пресечната точка между наука и изкуство, какво очаква да постигне науката в бъдеще и защо мозъкът е толкова важен. (Текстът е адаптиран за по-лесно четене)

    Д-р Дън Вие сте учен. Как Ви хрумна да се занимавате с изкуство?
    Аз бях музикант, но при тази професия трябва да обикаляш по целия свят, за да изкарваш пари. В момента само записване на музиката няма стойност. Исках да направя нещо по-реално и науката беше голям интерес за мен. Учех молекулярна биология, когато бях в университета и продължих с изследването на мозъка и невронауката, защото всяко едно нещо, което правим, има основа в нашите мозъци. Мозъкът е основното нещо в тялото ни. И за мен това е изключително интересно, сложно, красиво и става и за наука, и за изкуство. И когато работих по моя докторат в Пенсилванския университет гледахме много интересни микрографи, снимки на мозъка, и работихме много с микроскоп и от това излезе идеята да рисувам мозъка, за да мога да представя красотата на нашата нервна система на обикновения човек, защото това е много важно за нашия живот и е хубаво да знаем нещо за него.

    От музикант през учен до художник?
    Винаги съм имал много интереси и затова избрах мозъка да бъде центърът на моята кариера, за моя докторат и за моето изкуство. И обичам да комбинирам такива полета, за да може да излиза нещо ново и интересно.

    Защо нуждата да покажем мозъка като изкуство?
    Защото много от изследванията за мозъка са изключително сложни и грозни за гледане и просто нямат смисъл за обикновения човек. Говоря за най-сложните проучвания, които се публикуват в списанията. И няма красота в тези по-сухи факти. Когато рисувам нещо интересно, то е в стила на азиатското изкуство. Това беше идеята – да изглежда като нещо, което човек е виждал в живота си, но е и съвсем различно и да направи връзка между нашия природния свят, който можем да видим всеки ден, като дърветата например. Невронът изглежда почти точно като дърво. Целта е да отворим нашите мозъци за идеята, че природата е направена от фрактали. Тя е организирана от тези еднакви форми, за да може да събират информация. Например един неврон може да събира информация от други неврони и да направи тези интересни връзки (приличащи на клони) с много други неврони, подобно на дърво. Искам да покажа, че светът, който се вижда под микроскоп е подобен на света, който ние можем да видим с невъоръжено око.

    Сам ли правите тези картини, или имате екип?
    Аз имам един основен колега – Браян Едуардс. Той е физик, живее във Филаделфия и ние се срещахме, когато работехме по нашите докторати преди 15 години. Той е гениален човек, електронен инженер е, изследва оптика. Той е много интересен човек. И ние работим много добре, защото неговите умения са съвсем различни от моите и се комбинираме по интересен начин. Работя с него и имах няколко проекта с Университета на Пенсилвания със студенти в различни области – инженерство, изкуство, невронаука. Според мен нови идеи ще излизат, когато се комбинират най-различни полета.

    Значи, не е точно изкуство, а по-скоро красиво изглеждаща наука?
    Зависи от картината. Защото аз имам няколко картини, които не са точно фотографии, всичко е на ръка, но са по-реалистични, защото искам да са като атлас на мозъка, на гръбначния мозък и т. н. И други, които са по-елегантни. Аз мога да огъна законите на биологията, за да покажа нещо по-красиво, да хвана вниманието на зрителите по-добре. Това е изгодното нещо за изкуството, че художникът може да включва каквото той иска, за да е по-ясно, по-интересно, по-светло и т. н. и няма ограничения, както има при фотографията.

    Какво можем да видим във Вашата изложба по време на Рацио?
    Много се вълнувам сега, защото ще предложа моята поредица Microetchings. Те са от най-сложните ми картини, създадени с нова техника, която изобретих заедно с моя колега Браян Едуардс. Те са като братовчеди на холографиите и когато ги осветяваш, светлината се отразява от мъничките драскотини на повърхността и изображението се променя, когато човек се движи пред картината. Можеш да разкажеш история с тези картини.
    Искахме да имаме нов вид технология, за да можем да покажем действието на невроните, как те комуникират, в нещо, което е плоско на стената. Има 3Д, но изглежда като една обикновена картина, когато гледаш отдалече. В изложбата ще има няколко микоечинга на мозъка, на гръбначния мозък, на други части на мозъка и на това, което излиза от мозъка – съзнанието например. Това е идеята на изложбата да покаже разнообразието на нашите мозъци.

    Визуализирали сте съзнанието?
    Донякъде. 

    Може ли да ни опишете процеса по създаване на една от Вашите картини? Какво включва като набор от знания и умения за изработване?
    Ще говоря за тези, които ще представя сега. Казва се Self Reflected. Това беше един голям проект с Университета на Пенсилвания, който отне 2 години работа с екип. Идеята беше да направя разрез на мозъка и да покажем сложността, как изглежда в реалността и да включим идеята, че нашето съзнание е резултат от толкова много сложни вериги в нашите мозъци. В тази картина има половин милион неврони, което е 0,000001% от сложността на мозъка, даже по-малко от това. Мозъкът има 86 милиарда неврони, което не означава нищо, и за мен не значи нищо. Но когато можеш да видиш със собствените си очи, започва да има значение. С този проект ние изследвахме много внимателно от научната литература, от всичките части какви неврони има, къде са връзките, как те комуникират и т. н., за да направим нещо, което можем да използваме като атлас.

    И когато събрахме тази информация, започнахме да ги рисуваме. Използваме една техника – през сламка се издухва мастило върху хартия и мастилото се разпръсква като клоните на невроните подобно на природата, която създава тези форми. С тази техника има нещо случайно в процеса, което е трудна задача за твоя мозък, да направи само с ръка. Сканираме тези изображения и правим вектори с тях в компютъра, за да можем да ги използваме като математически обекти. Писахме софтуер, за да можем да симулираме как комуникира една част с другите в мозъка. И когато приготвяхме тези данни и всичко беше в компютъра, данните изглеждаха само като цветна картина. Използвахме други алгоритми, чрез които превърнахме картината в диапозитив. Когато видиш този диапозитив през микроскоп, може да видиш мънички линии, които са диагонални в различни посоки. Различните диагонали се виждат от различни ъгли и отразяват светлината по различен начин.

    Принтираме тези диапозитиви и използваме литография, което е процес, подобен на произвеждането на микрочипове. Използваме ултравиолетова светлина и един пластмасов материал, който има силна чувствителност към светлина и върху който можеш буквално да издълбаеш тези диагонали от диапозитива. След това слагаме златно фолио на повърхността, след което се полага във вакуумна камера, където пръска алуминий под формата на газ, за да стане по-лъскаво. Те трябва да са много лъскави, за да могат да отразяват светлината. И накрая на този процес слагаме между две стъкла и в рамка. Сърцето на това изкуство е светлината. 

    Няколко пъти казахте, че картините Ви, условно ги наричаме картини, разбира се, могат да се ползват като атлас. Това значи ли, че те са биологично коректни спрямо реалната физиология на мозъка?
    Да, донякъде, защото има ограничение на техниката например за микроечинга. Всеки неврон може да изстрелва сигнал само един път, защото има само един ъгъл, който ние можем да надраскаме. И това е голямо ограничение. Има няколко, които са по-реалистични, а другите са повече като научна фантастика например.

    Какво е мозъкът за Вас?
    Мозъкът е нашият корен. Всичко излиза оттам. Когато бях малко дете, се чудех какви части на тялото си можеш да махаш и да останеш себе си: бъбреците, сърцето, всичко може да си смениш с нещо – с машина, с технологии и така нататък. Но мозъкът е различен. Нашата душа излиза от нашите мозъци според мен и затова е изключително интересно. 

    Понеже Вие все пак сте невроучен, какво мислите, че ще открие науката в бъдеще?
    В момента сме в златния период на невронауката според мен. Има наистина много неща да откриваме. В момента можем да четем комуникацията на много неврони на момента, можем да сложим електродите, които имат 256 мънички иглички, които влизат в мозъка и могат да четат комуникирането там.
    Но данните са много, много сложни. В момента хората използват изкуствен интелект, за да разкрият тези мистерии – как работят невроните. Но аз мисля, че след 5 – 10 години ще е възможно за машините да четат някакви части от нашите мисли. Не емоциите или нашите планове или логика, но например каквото виждаме. Има хора, които работят върху това да формират сънищата на човек. Моето мнение е, че ще е по-лесно да четеш какво става в мозъка, отколкото да сложиш информацията в него. Например имаме сега дълбочинно мозъчно стимулиране.
    Толкова е грубо в момента, че аз мисля, че трябва някакъв интерфейс между биология и машини на нивото на микроскоп, за да можем да контролираме тези подробности. Но наистина ще има доста неща, които ще откриваме за нашите мозъци и за болестите как действат. Каква е връзката между нашите мисли и нашите емоции, нашите болести... Бъдещето ще е много ярко, ако използваме тази техника за добри неща. От друга страна, ние можем да направим много глупави неща с тях. Просто трябва да сме много внимателни с всяка технология. 

    Според Вас в скоро време машините ще могат ли да четат мислите ни например, за да могат да управляват протези при хора?
    Абсолютно да. Това се случва и в момента с по-груби сигнали. Защото например, когато човек си мисли: „Аз искам да си вдигна дясната ръка дотук“, комуникацията ти можеш да я отчетеш и в гръбначния мозък и в motor cortex, на няколко места. И тези сигнали са по-плътни. По-лесно се извличат от общите данни. Но ако аз сънувам, че тази зебра има четири крака и ми говори на италиански за най-хубавата торта, която е яла, ние няма да можем да прочетем тези мисли толкова скоро.

    Те са по-фини ли?
    Да, абсолютно, и са в най-различни части на мозъка. Това е защото информацията се комбинира в нашето съзнание и не излиза само от една част. Ти не можеш да сложиш електрода тук в basal ganglia например и да знаеш всичко, което става в мозъка. Всичко се комбинира.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 минути
    БСК: От 2030 най-малко 30% от пластмасовите опаковки ще трябва да се рециклират
    Системи за връщане на бутилки и кенчета предвиждат регулации на ЕП
    преди 22 минути
    Mazda и Panasonic сключиха споразумение за доставка на батерии
    Panasonic Energy произвежда батерии и за Tesla
    преди 40 минути
    Проучване: 1/3 от финансовите директори в ЦИЕ тестват решения с GenAI
    Намирането на служители с правилните компетентности е най-голямото предизвикателство при въвеждането на AI, показва анкета на Deloitte
    преди 56 минути
    UBS продава активи на Credit Suisse на стойност $8 млрд.
    Сделката с Apollo е стартирала преди поглъщането на Credit Suisse от UBS
    преди 3 часа
    Очаква се пазарът на смартфони да се възстанови през 2024 г.
    Най-голям ръст се очаква в премиум сегмента, показват данни на Counterpoint Research