четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2624 прочитания

    Какво се случи в света на науката през 2022 г?

    Economy.bg попита учени у нас и по света какво според тях е най-важното от тяхната област за изминалата година
    20 декември 2022, 14:51 a+ a- a

    През 2022 г. вече не говорим толкова много за пандемията, но тя нанесе трайни промени в много сфери на публичния живот. Една от тях като че ли е фактът, че започнахме да се вслушваме малко повече в гласа на учените и нещата, които те откриват и се опитват да ни обяснят. Пандемията насочи светлините на прожекторите към учените и макар вече да свикнахме да живеем с нея, тези светлини не се отместват от света на науката. Затова Economy.bg се свърза с учени от различни точки на света, специалисти в различни научни дисциплини и ги помоли да отговорят на въпроса: „Кое беше най-значимото събитие във Вашата област на науката през 2022 г.?“.

    Ана Пройкова, професор по атомна и молекулярна физика, доктор на физическите науки, доктор по ядрена физика и преподавател във Физически факултет и във Факултетa по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, председател на Националния съвет по нанотехнологии, ръководител на лаборатория по високопроизводителни изчисления в „София Тех Парк“ и една от основателките на Българския център на жените в технологиите

    Откриването на квантово състояние на материал, който не замръзва и при абсолютната нула. Публикацията е в списанието Nature Physics (2022; DOI:10.1038/s41567-022-01816-4) с автори изследователи от университета в Токио (Япония), Университета „Джон Хопкинс“ (САЩ), Института по физика на комплексни системи „Макс Планк“ (Германия). Материалът е съединение на елементите цирконий, кислород и празеодим и е охладен до 20 миликелвина =1/50 от градуса над абсолютната нула. За получаването на този материал е било необходимо фундаменталното разбиране на взаимодействията на електроните с кристалната решетка на атомите. Очаква се в бъдеще квантовият материал да се използва като изключително чувствителен сензор на магнитни полета или температурни промени.

    Кристиан Брешо, MD, Ph.D., президент на Глобалната вирусна мрежа (GVN), асоцииран вицепрезидент за международни партньорства и иновации в университета в Южна Флорида и професор, отдел по инфекциозни болести, Катедра по вътрешни болести на USF Health Morsani College of Medicine, Регионален щаб на GVN югоизточната част на САЩ

    Разработването и оценката на ефикасността на първото лекарство, което директно и ефективно инхибира размножаването на SARS-CoV 2, а именно Paxlovid.

     

     

    Ива Христова, професор, доктор на медицинските науки с 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията, директор на Националния център по заразни и паразитни болести

    Като вирусолог, най-значимото за мен събитие през 2022 г. беше овладяването на Covid пандемията. Именно овладяване, а не изчезване. Пандемията като такава си остава, но е вече с отслабена сила, заболяванията са много по-леки и което e особено важно, има адекватно лечение – препарати, които повлияват вирусната репликация, потискат я чрез ензимни инхибитори или нуклеозиди – аналози на нуклеотидите в нуклеиновата киселина на вируса и по този начин възпрепятстват намножаването на вируса. Към тях трябва да добавим и моноклоналните антитела, които специфично свързват и блокират вируса. Всичките тези препарати са безценна помощ при овладяването на Covid. Така се намаляват рисковете от тежки усложнения при пациентите, особено при тези с хронични белодробни и сърдечни заболявания, диабет, онкологични заболявания и пр. Антивирусни препарати трудно се създават, изискват години на упорита работа и фактът, че за сравнително кратко време се достигна до цял набор такива препарати, е безспорен огромен успех за учените и за човечеството като цяло.

    Д-р Максимилиан, Гюнтер, Европейска космическа агенция (ESA)

    Много вълнуващи неща се случиха в областта на екзопланетите (планети, които не обикалят около нашето Слънце, а около други звезди в нощното небе). Всеки ден се придвижваме към по-малки и по-умерени планети, разкриваме природата на мистериозните суперземи и субнептуни, научаваме за тяхното формиране и еволюция и виждаме техните атмосфери. Един от акцентите в този контекст несъмнено са първите научни резултати, предоставени от мисията JWST на NASA/ESA/CSA. Новите наблюдения с безпрецедентна прецизност, предоставящи пълно меню от атоми, молекули и дори признаци на активна химия и облаци. 

    Проф. д-р Николай Спасов, Национален природонаучен музей при БАН , отдел „Палеонтология и минералогия“, откривател на последната голяма европейска панда

    Аз работя в няколко различни, макар и свързани области: палеонтология и еволюция на видовете и фауните, палеоантропология, зоология и природозащита. Няма да мога да обхвана всички интересни събития в тези области, пък и никога не мога да отделя едно единствено най-значимо. 

    Ето някои (между многото) впечатляващи открития:
    *Нов анализ на стара фосилна находка на птича човка на 67 млн. год. от Белгия показва, че редица традиционни представи за еволюцията и систематиката на птиците трябва да се преразгледат. 

    *За пръв път бе извлечена ДНК от останки от изключително древни организми – на 2 млн. години, живели по това време в северна Гренландия. Реконструираната екосистема няма съвременен аналог и показва значително по-топъл климат от сегашния, наличието на богати на дървесни видове гори и присъствието на мастодонти.

    *През тази година палеогенетикът Сванте Паабо от Института по палеоантропология в Лайпциг получи Нобелова награда за секвенирането и разгадаването на генома на неандерталеца. Според свързаните с тези открития анализи ние носим 1 – 4% от генома на този древен наш родственик, защото между нашия вид и неандерталците в палеолита на Европа е съществувало доста интензивно кръстосване. Лично на мен това ми се струва малко пресилено (няма да водим дискусия тук), но няма съмнение, че палеогенетиката даде нов тласък в представите за еволюцията както на човека, така и на редица таксономични групи животни. 

    Никола К. Касабов е професор в Технологичния университет в Окланд, Нова Зеландия, и университета в Ълстър, Великобритания, академик на Кралската академия на науките на Нова Зеландия и номиниран за Кралската академия на науките на Великобритания. Той е основател на Института по знания KEDRI в Нова Зеландия и е Life Fellow of IEEE

    Подготовката на международен проект с участието на колеги от Франция, Недерландия, Швейцария и ИИКТ/БАН, в който бях поканен да участвам този път като представител на българската наука. Този проект е вече финансиран и имаме работна група с ръководител от ИИКТ проф. Петя Копринкова-Христова. Проектът е на световно ниво и нашият колектив работи вече по създаването на първия в света адаптивен декодер на сложни мозъчни сигнали с широко приложение в бъдеще за различни мозъчни/машинни интерфейси. 

    Д-р Стивън Голдфарб е физик от университета в Мелбърн, който работи върху експеримента ATLAS в ЦЕРН

    Във физиката на елементарните частици има толкова много различни дейности, че е трудно да се избере „най-важното“ събитие. Нашето поле в момента е в това, което бих нарекъл „режим на изследване“, което означава, че там няма някаква магическа частица или сила, която знаем, че съществува и трябва да намерим. По-скоро сме в режим на измерване на много области възможно най-прецизно, за да открием аномалии, които могат да отговорят на големи въпроси, свързани с тъмната материя, тъмната енергия, антиматерията, гравитацията и други. Въпреки това, ако трябва да избера едно единствено събитие, бих казал, че това е началото на цикъл 3 на Големия адронен колайдер (LHC) в CERN.

    Започнахме на 5 юли. По това време по-ранните данни, както и данните от други лаборатории по света, ни оставиха някои намеци. Масата на W-бозона, магнитният момент на мюона и симетрията на поведението на 3-те семейства частици дават значителни отклонения от нашия модел. Възможно е да сме на ръба на откритието, че трябва да преосмислим модела си или просто да се нуждаем от повече данни.

    Пуск 3 на LHC ще включва по-висока енергия и светимост, което означава, че ще имаме достатъчно данни, за да изследваме такива отклонения и да направим много по-прецизни измервания на нашия 10-годишен приятел, бозона на Хигс. Също така всички експерименти с LHC са направили важни подобрения за подобряване на тяхната прецизност.

    Но науката е това, което се случва между откритията. Трудна работа е. Така че не очаквайте смели заглавия веднага след рестартирането. Въпреки това ще има много публикации, всяка от които ще ни доближава до отговорите на основните ни въпроси за Вселената.

    Д-р Васил Киров е доцент в Института по философия и социология на Българската академия на науките (ИИОЗ-БАН). Изследователските му интереси са в областта на социологията на труда и организациите, трудовите отношения и дигиталната трансформация

    В социалните науки е много трудно да се определи най-значимото събитие през годината. В моята област на социологията, свързана с изследването на организациите и заетостта, може би това е все по-налагащото се мнение, че дигиталната трансформация няма да разруши работните места, т.е. не трябва чак толкова да се притесняваме от роботите...

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 4 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 6 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 7 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 9 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк