Учени откриха ново антитяло с потенциал да предпазва от стрептококови инфекции

Снимка: EMBO Molecular Medicine

Изследователи откриха антитяло при възстановени пациенти със стрептокок А, което може да предпази от инфекция с потенциално опасните бактерии, съобщи Euronews. Екипът от университета в Лунд в Швеция установява, че това антитяло има рядък начин за свързване с целевия си протеин, което според тях може да обясни защо толкова много опити за разработване на ваксина срещу стрептокок А са се провалили досега.

Констатациите идват на фона на тревожно разпространение на стрептокок А, като Световната здравна организация (СЗО) съобщава за увеличаване на смъртните случаи в някои страни от инфекциите. Здравният орган предупреди, че децата под 10-годишна възраст са най-засегнатата група, като се съобщава за увеличение на случаите в поне 5 европейски страни, включително Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Нидерландия и Швеция.

Стреп А или стрептококова инфекция от група А, обикновено причинява леки заболявания като тонзилит (бел.ред.: ангина), фарингит, импетиго (бел.ред.: бактериална инфекция на кожата), целулит (бел.ред. Възпаление на подкожната съединителна тъкан, причиняващо червенина, подуване и болка на инфектираното място) и скарлатина. В редки случаи обаче може да причини животозастрашаващи състояния.

Към момента здравните специалисти разчитат на антибиотици за борба с бактериите от групата на Стреп A, но има опасения, че появата на резистентни към лекарства щамове или недостигът на лекарства може да представлява сериозна заплаха за общественото здраве. Затова изследователите се опитват да създадат целево търсещи антитела като алтернативен начин за борба с инфекцията.

Екипът от университета в Лунд, който публикува изследването си в EMBO Molecular Medicine, открива неочакван начин, по който антителата взаимодействат със стрептокок А и как се закрепват за вероятно най-важния протеин на повърхността на бактериалната клетка, наречен М протеин. „Открихме, че това се случва по начин, който никога не е бил описван досега“, обяснява Понтус Норденфелт, един от авторите на изследването.

„Обикновено едно антитяло се свързва чрез едно от двете си Y рамена към целевия си протеин на едно място, независимо кое от двете рамена се използва за свързване. Но това, което видяхме, и това е жизненоважна информация, е, че двете Y рамена [на това антитяло] могат да разпознаят и да се закачат на две различни места на един и същ целеви протеин.“

Това означава, че двете рамена на антитялото могат да се свържат с две различни места на целевия протеин, което е видът свързване, необходим за ефективна защита. Изследователите смятат, че тъй като това е рядка форма на свързване, тя може да е причината, поради която бактериите успяват да избягат от имунната система.

Намирането на антитяло, което се свързва с М-протеина може да спре бактериите да заразят клетките на тялото, но тези антитела се оказват трудни за локализиране.

Затова изследователите се съсредоточават върху изследването на антитела при пациенти, които са се възстановили от стрептококова инфекция и идентифицират три така наречени моноклонални антитела. Моноклоналните антитела са идентични копия едно на друго и в този случай са насочени към единичен протеин (М-протеин) на Стреп A.

След това учените изследват в проучвания върху животни дали е възможно да се използват антителата за укрепване на имунната система в борбата ѝ срещу бактериите. Оказва се, че антитялото с новооткрития механизъм на свързване предизвиква силен имунен отговор срещу бактериите. Сега изследователите кандидатстват за патент въз основа на констатациите си и ще продължат да изучават антитялото.

„Това отваря възможности... и означава, че моноклоналното антитяло, което използвахме, има потенциала да предпазва от инфекция“, заключава Ваел Бахнан, един от авторите на изследването.