сряда, 08 февруари 2023   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    871 прочитания

    Какво си пожелават учените за 2023 г.?

    Economy.bg попита учени у нас и по света какво биха искали да видят през 2023 г.
    09 януари 2023, 10:29 a+ a- a

    Вече не говорим толкова много за пандемията, но тя нанесе трайни промени в много сфери на публичния живот. Една от тях като че ли е фактът, че започнахме да се вслушваме малко повече в гласа на учените и нещата, които те откриват и се опитват да ни обяснят. Пандемията насочи светлините на прожекторите към учените и макар вече да свикнахме да живеем с нея, тези светлини не се отместват от света на науката. Затова Economy.bg се свърза с учени от различни точки на света, специалисти в различни научни дисциплини и ги помоли да отговорят на въпроса: „Какво бихте искали да се случи във Вашата област от науката през 2023 г.?“.

    Ана Пройкова, професор по атомна и молекулярна физика, доктор на физическите науки, доктор по ядрена физика и преподавател във Физически факултет и във Факултетa по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, председател на Националния съвет по нанотехнологии, ръководител на лаборатория по високопроизводителни изчисления в „София Тех Парк“ и една от основателките на Българския център на жените в технологиите

    Разбиране и включване на различни дисциплини (и технологии) за намиране на пътища в изследването на Космоса и разрешаване на проблемите, свързани с нашата планета Земя.

    Това означава включване едновременно на познания и умения от дисциплини като физика, математика, квантова информатика, фотоника, мехатроника, биология, фармация, медицина, социология. Зная, че е мечта.

    Кристиан Брешо, MD, Ph.D., президент на Глобалната вирусна мрежа (GVN), асоцииран вицепрезидент за международни партньорства и иновации в университета в Южна Флорида и професор, отдел по инфекциозни болести, Катедра по вътрешни болести на USF Health Morsani College of Medicine, Регионален щаб на GVN югоизточната част на САЩ

    Разработване на дългосрочно действащи ваксини срещу Covid-19. Създаване на нова цялостна организация за наблюдение и превенция на вирусни пандемии.

    Ива Христова, професор, доктор на медицинските науки с 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията, директор на Националния център по заразни и паразитни болести

    За 2023 г. бих искала да изчезне Covid пандемията, да няма нови заболели и едновременно да изчезнат и усложненията след преболедуване, да се заличат всички остатъчни ефекти, които SARS-CoV-2 причинява.
    Това със сигурност е невъзможно, затова бих искала нещо по-реалистично, но също с огромен позитивен ефект за човечеството в посока подобряване на живота му. Мечтата ми е да видя технологията с информационна РНК от ваксините срещу Covid, приложена за лечение на различни видове рак. Раковите новообразувания са сред водещите причини за смърт в света. И докато човечеството успя да преодолее инфекциите като основна причина за смърт благодарение на ваксините, антибиотиците и антивирусните средства, то раковите новообразувания стават все по-широко разпространени, засягайки хора и в най-млада възраст. Поначало трудно се лекуват, а често и се диагностицират твърде късно, когато лечението е обречено на неуспех. В новата технология с иРНК има много надежда за справяне с тези заболявания и това би било огромен успех. 

    Д-р Максимилиан Гюнтер, Европейска космическа агенция (ESA)

    Бих искал да видя наблюдения на атмосферата на екзопланета с размерите на Земята, която обикаля около звездата си на разстояние, което позволява съществуването на течна вода. Това, разбира се, все още е доста трудно с днешните технологии и ще бъде изключително трудно дори за JWST. Съвместните усилия на общността обаче могат да позволят координирано усилие, което разширява обхвата повече, отколкото бихме могли да очакваме. Човек може да мечтае :)
    И разбира се, бих искал също така да видя успешни изстрелвания на нашите нови научни мисии на ESA JUICE (Изследователят на ледената луна на Юпитер) и Euclid (която ще изучава тъмната енергия и тъмната материя).

    Проф. д-р Николай Спасов, Национален природонаучен музей при БАН , отдел „Палеонтология и минералогия“, откривател на последната голяма европейска панда

    В личен план много се надявам, че през първата половина на следващата година наш международен екип да публикува важно палеоантропологично откритие. При нашите разкопки преди години бе открита бедрена кост на 7,2 млг. год., която отнасяме към предполагаемия първи предчовек – грекопитека. Бяха ни нужни 6 години работа, за да направим анализите си. Те водят до извода, че този хоминид е съществото, направило прехода от четиног, наземен начин на живот към двуного придвижване. Това ни убеждава, че първите предчовеци се появяват в Източното Средиземноморие и чак след това с миграцията им по климатични причини на юг започва дългата еволюция на човека и неговите предшественици в Африка. Вярвам, че ще успеем да убедим международната палеоантропологична общност в нашата теза. 

    Никола К. Касабов е професор в Технологичния университет в Окланд, Нова Зеландия, и университета в Ълстър, Великобритания, академик на Кралската академия на науките на Нова Зеландия и номиниран за Кралската академия на науките на Великобритания. Той е основател на Института по знания KEDRI в Нова Зеландия и е Life Fellow of IEEE.

    Нови открития и технологии в областите на невроинформатиката, невронните мрежи и неврокомпютри, в които области вече работя от 40 години, но имам нови идеи за бъдещето. 

    Д-р Стивън Голдфарб е физик от университета в Мелбърн, който работи върху експеримента ATLAS в ЦЕРН

    Бих искал да видя поне едно от отклоненията, които наблюдаваме в момента, да се окаже истинска аномалия. Научно казано, това изисква разликата между измерването и прогнозите на нашия модел да надвишава пет стандартни отклонения. Такава важна разлика би ни дала представа къде трябва да проучим след това.
    Разбирам, че това е малко желание. Мнозина биха поискали откриването на напълно нов феномен и аз, разбира се, бих бил много щастлив от това. Науката обаче обикновено не се развива по този начин и мисля, че е добре обществеността да види как работят истинските изследвания.
    Защо съм толкова загрижен за оптиката на науката? В момента светът е в трудна позиция по отношение на комуникацията. CERN изобрети World Wide Web като средство за осигуряване на бърз достъп до научна информация по целия свят. И това е страхотно нещо. Например това изобретение даде възможност на медицински работници и учени навсякъде да споделят важна информация, спасявайки милиони животи по време на неотдавнашната пандемия от Covid-19. Но също така направи възможно лошите играчи да разпространяват лъжи и дезинформация за лична, политическа или финансова изгода на висока цена за обществото.
    Това, което научните постижения представят на обществеността, е начинът, по който нашият вид е в състояние да подобри нашето разбиране за нашия свят. Това е нашето средство да намерим истината и да я отделим от лъжите. Дори и много от нас да са настроени по нашите начини и мнения, излагането на по-младите поколения на надеждната методология на науката ще им помогне да отделят фактите от измислиците в един иначе изпълнен с шум свят.

    Д-р Васил Киров е доцент в Института по философия и социология на Българската академия на науките (ИИОЗ-БАН). Изследователските му интереси са в областта на социологията на труда и организациите, трудовите отношения и дигиталната трансформация

    През 2023 г. очаквам много сериозни изследвания, както за това как технологиите въздействат на заетостта и уменията, така и по отношение на Зеления преход и климатичните промени. В тази перспектива изследователите в областта на социалните науки в България трябва да адресират проблемите и да помогнат за намирането на решения за българските региони, особено тези, които са засегнати в по-голяма степен, например около „Марица-изток“. В академичен план очаквам и все по-доброто интегриране на българските научни институции в Европейското изследователско пространство, нещо, което активно се опитваме да направим в Института по философия и социология при Българската академия на науките. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    преди 2 часа
    Нов лабораторен комплекс ще привлича млади учени
    Кампус “Гео Милев” е с бюджет близо 70 млн. лева и ще бъде изграден до края на годината
    преди 2 часа
    Фандъкова: В 15 столични района вече е преодолян недостигът на места за детски градини
    Предстои въвеждане в експлоатация на 4 нови детски градини и ясли
    преди 3 часа
    BP отчете рекордни годишни печалби
    Компанията намали целта си за парникови емисии и заяви, че ще инвестира повече в нефт и газ
    преди 4 часа
    Проучване: Офис пазарът в София достига нивата отпреди пандемията
    Активно разрастване на ритейл парковете и дискаунт веригите отчитат от Cushman&Wakefield Forton
    преди 4 часа
    Финансовата информация за публичните компании вече е на едно място
    x3anayltics съдържа информация за всички публични компании, регистрирали финансови инструменти за търговия на БФБ