Завършилите магистратура имат по-добри кариерни перспективи

Изображение: МОН

Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ). Всяка година данните в системата се обновяват от българската софтуерна компания Сирма Груп Холдинг, в консорциум с Институт „Отворено общество“ и по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).

Според тазгодишното издание на националната класация, над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми заемат подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават и с по-високи доходи, по-голям дял на осигурените и по-ниска безработица, в сравнение със завършилите бакалавърски програми.

По време на представянето на резултатите министърът на образованието проф. Галин Цоков отчете и още няколко положителни тенденции, които се запазват и тази година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1%.

Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).

Тази година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759. Трите професионални направления с много студенти са г. „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).

В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2024 година са се обучавали 2,8% от действащите студенти.

Новост в рейтинговата система е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение, които показват, че близо 37% от студентите са от семейства със средно образование.

Новото издание на българската рейтингова система за първи път публикува данни за реализацията на завършилите по различни образователно-квалификационни степени. Това предоставя допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.

Изданието за 2024 година на Рейтинговата система на висшите училища в България регистрира продължаващи тенденции за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и повишаване на дела на чуждестранните студенти в България. Въпреки тези положителни тенденции, новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломираните в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления, на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в РСВУ за 2024 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели, ръководни и административни служители във висшите училища.

Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Чрез Рейтинговата система потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени „стандартизирани класации“ на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои „собствени класации“ с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности. Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. 

От настоящата година на платформата на рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ). Към момента в системата е достъпно изданието на НКВОРБ за 2023 година. След одобряване на изданието на картата за 2024 година от Министерския съвет, неговата електронна версия също ще бъде публикувана на платформата на РСВУ. 

Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg